Фондация ДА: Между насилието, жертвите и алената буква

Зарина Василева Последна промяна на 22 ноември 2020 в 15:15 9967 0

Всеки път, когато подавах жалба ми казваха: "Спокойно, моето момиче!", докато накрая се случи най-страшното. Няма по-ужасно нещо от болката, която те разяжда целия и отвътре, и отвън, която те съсипва изцяло. Когато ме изписаха от болницата, 9-годишната ми дъщеричка не ме позна и избяга от стаята. 

Така започва разказът на млада жена, залята с киселина от бившия си партньор. Насилникът вече е адекватно наказан, но животът на майката и детето се променят изцяло и те продължават да живеят с ужаса от преживяното. Това е и една от много истории, станали причина за създаването на Фондация ДА и за отправения от екипа ѝ апел:

Говорете за насилието, което преживявате. Търсете помощ. Мълчанието не е злато!

Фондация ДА "Джендър алтернативи" е регистрирана през 2011 година. 9 юристи, 3 социални работници, 2 психолози и 1 счетоводител работят в организацията. Екипът е специално обучен да работи с българското и международно законодателство относно насилието срещу жени и дискриминацията, защитата и реализирането на основните човешки права.

Дълго време екипът беше екип на клон на друга женска организация и след 10 години работа в сферата на защитата на човешките права реши, че му е необходима самостоятелност, която да му дава възможност да работи по-активно в сферата на защитата от домашно насилие. Освен общите ни ценности, свързани със защитата на най-уязвимите групи от обществото ни, ни сплотява желанието ни да работим, всеки според професията и възможностите си, за промяна на нагласите в обществото ни, което все повече не само приема, но и толерира и разпространява арогантността и агресията като модел на поведение за постигане на успех.

Така представя организацията адвокат Милена Кадиева. Тя е изпълнителен директор на Фондация ДА, има над 20 години професионален опит, повечето от които в областта на защита на човешките права на жените. Носител е на наградата “Жена на действието на Европа” за 2019 година.


„Джендър“ - алената буква на българската демокрация

Терминът "джендър" от Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, наричана още Истанбулска конвенция, предизвика невиждана буря в обществото ни. Страхът от "джендър идеология" доведе до това, през юли 2018 г. Конституционният съд (КС) да обяви Конвенцията за противоконституционна. Основните причини за това сътресение в българския правен и социален мир, според адв. Кадиева са следните:

На първо място пълно неразбиране за това какво представляват половете според социалната им роля – т.нар. "джендър", следвано от нежелание на законодателите и на управляващите ни да защитят адекватно жените и момичетата от домашно насилие, тъй като в над 90% от случаите те са засегнатите лица. Наложената манипулация от определени политически партии, относно това какво представлява конвенцията и какви са основните ѝ цели, а именно да защитава жените и момичетата от насилие, основано на пола, вкл. домашно насилие. Недопустимото политизиране на актовете на Конституционния съд, който макар да е призван да защитава правото всъщност се подчини на интересите на управляващото мнозинство. На последно, но не по важност място е липсата на адекватно говорене в обществото срещу насилието във всичките му форми.

Отказът за ратификация на Истанбулската конвенция обаче има и положителен ефект. На фона на целия шум около темата, много жени и момичета осъзнават, че има Закон за защита от домашно насилие, който ги защитава и организации като фондация ДА, които им помагат да излязат от омагьосания кръг на насилието и да започнат живота си отново. Все повече жертви се обръщат към компетентните органи и институции и към НПО сектора, разкривайки по този начин истинския брой на засегнатите лица. Сред тях не са само жени. Има и засегнати мъже, особено възрастни хора. Статистиката обаче сочи, че около 95% от засегнатите са жени и за съжаление деца.

Вместо да смени името си, Фондация  ДА "Джендър алтернативи" започва да има работи още по-усърдно именно заради него.

Отказът на правителството да ратифицира конвенцията и последвалата го истерия, която поляризира обществото ни, доведе до това, че по темите за насилието и особено това по отношение на жени и момичета, започна да се говори много повече, започнаха да се чуват много и различни мнения и това доведе до следния резултат: в консултативния център на фондация ДА се увеличиха случаите, с които работим като предоставяме юридически, психологически и социални консултации на пострадали от домашно насилие, споделя адв. Кадиева.

Чувствителни към думите, безразличие към насилието

По време на изолацията, която преживяхме през пролетта, екипът на фондация ДА продължи да работи като предоставяше консултации по телефона и онлайн. В месеците след отварянето на страната броят на пострадалите от домашно насилие, които ни посещаваха за консултации и помощ се увеличи почти 4 пъти. 
Опасявам се, че живеем в много нетолерантно и незагрижено за другия общество. Повсеместно е разбирането, че семейните работи трябва да си останат зад заключените врати на засегнатите. Ориенталските останки от възпитание налагат на мнозинството да приема, че домашното насилие е личен проблем и никой не трябва да се бърка на двойката – семейна или живееща съвместно. Повечето хора са егоисти, които се интересуват само от себе си. Така че, не, хората не са чувствителни по отношение страданието на другите, споделя огорчението си адв. Кадиева и допълва:

Това, което е нужно в такива екстремни ситуации е да се търси помощ, на първо място, обаждане до спешния телефон 112, на второ място, консултация с адвокат и психолог от екипа ни, на трето място, иницииране на производство за защита от домашно насилие в съда.

Докато задавам въпросите си, Окръжна прокуратура Пловдив съобщава за 39-годишна жена, починала след побой у дома си

От практиката си си правим извода, че повечето жени и момичета твърде дълго търпят насилието у дома и често то продължава с години. Прави ни впечатление обаче, че по-младите жени реагират търсейки защита и подкрепа за себе си и за децата си много по-рано отколкото това са правили и правят техните майки и баби, тоест надеждата ни е, че по-младото поколение не следва изцяло патриархалния модел на подчинение на жената в семейството и ще търпи насилието у дома много по-малко време, коментира адв. Кадиева.

Най-важното е да се говори и да се споделя, категорични са от фондацията. Всяка жена или момиче има праг на търпение и когато той бъде пресечен от насилника й тя започва да споделя с роднини, близки, приятели и колеги, започва да осъзнава, че това, което преживява не е нормално, започва да приема, че има проблем, който трябва да реши, започва да търси помощ, започва да взема решения да излезе от кръга на домашно насилие, започва да отстоява решенията си и търси съдебна защита. 

Доверие от някой, който не вярва на никого

Как се печели доверие от хора, които не вярват на никого и живеят в постоянен страх?

Не е лесно да се помогне на пострадалите от домашно насилие, защото те често са се сблъскали със системата, преди да стигнат до нас. Например, станали са жертви на неадекватното отношение на полицията или на социалните служби. Когато хората са узрели за това поне да бъдат консултирани те стигат до нашите адвокати, психолози и социални работници. Получават безплатни консултации, работят едновременно с нашите специалисти. Така те постепенно изграждат доверителна връзка и макар че често не са готови да предприемат конкретни стъпки за защитата си веднага, то поне вече са информирани за правата и за възможностите си от юристите ни и им е обяснено, че вината за това, което им се случва не е тяхна, от страна на психолозите ни. Тоест, когато се случи тяхното индивидуално време, в което ще са готови да потърсят съдебна защита, те знаят, че нас ни има и че ще им помогнем, категорични са от Фондация ДА.

Експертите отново призовават да се говори за преживяваното домашно насилие, за да могат близките на пострадалите хора да им дадат увереност, помощ и подкрепа да стигне до предприемането на конкретни стъпки, за да се излезе от ситуацията на насилие.

12 мита за гражданския сектор

Освен множеството инициативи срещу насилието, Фондация ДА инициира кампанията „12 мита за гражданския сектор“. Сред факторите, провокирали кампанията са неразбиране в обществото за това какво прави неправителствения сектор, наличието на организации, които не работят адекватно, както и невинаги правилната комуникация на гражданските организации с обществото и липсата на разбираемо обяснение каква е работата им.

Кампанията ни цели да промени това. Вследствие на нейното реализиране – тя се наричаше „От нас зависи“ – младите хора, с които работихме по създаването на митовете, опровергани с факти, и заснемането на видео, и тези, до които достигнаха продуктите ни, са много по-добре информирани за това какво представлява третият сектор, този на неправителствените организации и че основната му цел е да бъде коректив на властта, актовете и действията й във всички сфери на живота ни, казва адв. Кадиева и веднага преминава към новия проект на организацията:

Проект „HIT“ е посветен на работата с млади хора срещу езика на омразата, който има за цел да ги направи по-сензитивни по този проблем, по-толерантни към другите, към различните. Това, което правим заедно с тях в момента е една кампания срещу езика на омразата, който е толкова превърнат в наше ежедневие, че понякога дори не го разпознаваме дори и не реагираме срещу него.

Действието като верую и път за промяна

Адвокат Милена Кадиева е отличена с наградата „Жена на действието на Европа” за 2019-а година. 

Действието е мое верую, но в съчетание с условието, че то следва да води до резултат, който да променя мисленето на хората около мен относно това как трябва да се отнасят към проблема с домашното насилие, а именно – с разбиране, сензитивно и като го заклеймяват ежедневно. За да се случи такава дълбока промяна в обществото ни обаче е нужно да се полагат много усилия и то постоянно. Затова, моята водеща житейска сентенция е, че капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство.

Така адвокат Милена Кадиева определя своя мироглед и вече гледа към поредната инициатива. 

Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.

Най-важното
Всички новини