Българка разплаква света с документален филм

Мария Станишева, авторка на социални документални филми, трогна света с идеята за следващия си проект. В него българката ще разкаже за борбата на едно семейство с рака и пътшествието им към резервата в Омаха, Небраска, където те заедно ще съберат материали за лекуващ ритуал.

Шошана и Нейтън Филипс са от индианско племе в Омаха, където Шошана е била лечителка и учителка. Преди 5 години тя е била диагностицирана с рак и със съпруга ѝ се преместили в Мичиган, където жената да се лекува. Лекарите предрекли, че на Шошана й остават едва около 6 месеца живот, но 5 години по-късно тя продължава да се бори. Според нея това се дължи на три фактора – химотерапията, любовта към семейството й и древните индиански лечения, която тя практикува и до днес. Документалният филм на Станишева ще обърне внимание именно на приключението, което семейството смята да извърши по пътя към излекуването от коварната болест. Шошана и Нейтън са решили да се отправят към резервата в Омаха, за да съберат върбови клони, с които да си конструират нещо, наподобяващо церемониално типи със сауна, в което болната да се лекува. След това семейството ще се върне във Вашингтон, за да се присъедини към ежегодно събрание на старейшини пред Белия дом, което се извършва всеки май. За записването на документалния филм "Между Земята и Небето" и пътешествието на семейство Филипс към Омаха и обратно е създаден проект за набиране на средства, който може да се открие в популярния сайт Kickstarter. Мария Станишева привлече трогнатите погледи на много чужди медии, а за Huffington Post даде и специално интервю. Ето и превод от него:

Х.П.: Кое привлече интереса ти към този случай? М.С.: Когато се преместих в Ню Йорк миналата година, една от темите, които ми привлякоха вниманието, беше тази за индианците в американските резервати. Малкото, което знаех за индианците, идваше от Фенимор Купър и уестърните. Докато проучвах въпроса, открих малко от историята на резерватите и няколко социални проблеми в тях като бедността, безработицата, зависимостта към алкохол и семейното насилие. Опитах се също така да науча и нещо за начините, по които различните племена комуникират помежду си и поддържат традициите си, като така стигнах до запознанството ми със семейство Филипс – на малък семеен ритуал за навършване на пълнолетие във Вашингтон. Те ме впечатлиха със семейната си история и трудностите при интегриране в градските условия с местните си традиции. Х.П.: Какви разлики виждаш между израстването си в България и израстването на индианците? М.С.: Докато растях в София, голяма част от дебатите около мен бяха исторически и политически. Беше по време на тийнейджърските ми години, когато се случи най-големият протест и комунистическият режим падна. Част от тези събития ме подтикнаха да уча политология, но по-късно осъзнах, че не ме вълнува политиката, а историите на хората. Винаги съм се интересувала от расовите проблеми и правата на малцинствата и съм завършила няколко материала по въпроса. Да сравня личния си опит с индианските резервати обаче е почти невъзможно, защото това е рядък случай на туземци, които са изолирани в собствените си земи. Надявам се това, че съм чужденка, ще помогне в това да разкажа историята им по един нов начин. Х.П.: Как този проект промени представите ти за смъртта? М.С.: Като много други семейства, борещи се с рака, смъртта е водеща тема при сем. Филипс. Заинтересовах се от това колко открито говорят по темата и как допускат чуждо лице близо до себе си в такъв тежък момент. Не бих казала, че това е променило възгледите ми за смъртта, но със сигурност е променило разбиранията ми за следването на традициите, подкрепата в малките общества и вярата. Мисля, че всички можем да се поучим от тази история.

За да бъде направен документалният филм, са нужни общо $6000. http://www.youtube.com/watch?v=IHkooJ5ebzw

Следете новините ни в GoogleNews