14-годишно момиче разказва как е било отвлечено от "Ислямска държава"

14-годишно момиче от Ирак разказва как е било отвлечено от джихадистите от "Ислямска държава" и как е успяло да избяга. 

Семейството на 14-годишната Нарин (името на момичето е променено) живее в селцето Тел Изер в западната част на равнината Нинева. Семейството е йезидско. 

На 3 август цялото семейство е принудено да напусне дома си заради пристигането на джихадистите от "Ислямска държава". 

Избягахме пеша. Успяхме да вземем само малко дрехи и някои ценности, разказва пред "Вашингтон поуст" Нарин.

Нашият план беше да стигнем до планината Синджир, където да потърсим убежище.Бяхме чували много истории за бруталността на екстремистите от "Ислямска държава" и какво правят на немюсюлмани, разказва Нарин.

Бойците на "Ислямска държава" обаче успяват да ги открият само един час по-късно.

Много хора започнаха да викат ужасени. Никога за моите 14 години не съм се чувствала толкова безпомощна, казва Нарин.

Разделиха ни на три групи - млади, здрави и издръжливи мъже, млади момичета и жени и по-възрастни мъже и жени.

Ограбиха възрастните хора и натовариха момичетата и жените на камиони. Докато ни откарваха с камионите, чухме изстрели. По-късно разбрахме, че джихадистите са убили младите мъже, включително и моят 19-годишен брат, който се беше оженил едва преди 6 месеца, разказва момичето.

Същия следобед ни отведоха в малко градче западно от град Мосул, където имаше още много йезидски жени, също са отвлечени от джихадистите.

"Жените ни разказаха, че техните бащи, братя и съпрузи също са били убити", казва Нарин.

Опитаха да ни принудят да премем исляма, но ние отказахме. Те бяха бесни и дълго ни обиждаха и проклинаха вярата ни. Няколко по-късно ни преместиха в град Мосул. Беше пълно с бойци на "Ислямска държава". Някои бяха на моята възраст", спомня си тя.

Затвориха ни в сграда, в която има още няколко десетки отвлечени жени. 20 дни спяхме на пода и ни даваха храна само по веднъж на ден. През известно време винаги идваше един от бойците и се опитваше да ни принуди да си сменим религията. Ние отказвахме всеки път, допълва Нарин.

Един ден ни разделиха на две групи - омъжени и неомъжени. Аз и моята добра приятелка Шайма бяхме дадени като подарък на двама джихадисти на "Ислямска държава" от юг, близо до Багдад. Те искаха да ни направят свои съпруги или наложници, споделя 14-годишното момиче.

Аз бях подарена на мъж с наднормено тегло, с тъмна брада, на около 50 години. Неговият прякор е Абу Ахмед и явно беше с висок ранг в йерархията на "Ислямска държава". Заведоха ни в своя дом във Фалуджа. По пътя видяхме много бойци от групировката и разрушенията от техните битки. Къщата приличаше на палат. Мъжът, на когото ме подариха, се опитваше да ме изнасили, но аз не му позволих да ме докосне и той ме проклинаше и пребиваше всеки ден. С моята приятелка започнахме да обмисляме да се самоубием, разказва Нарин.

Дадоха ни мобилни телефони, за да се обадим на семействата си и да им кажем, че ако дойдат в Мосул и станат мюсюлмани, ще бъдем освободени. Те, естествено, не повярваха на ИДИЛ и не дойдоха, казва момичето.

6 дни след като бяхме откарани във Фалуджа, Абу Ахмед замина за Мосул по работа, а Абу Хюсеин, мъжът, на когото беше подарена Шайма, остана в къщата. Около залез слънце на следващия ден Абу Хюсеин отиде да се моли и ни остави сами в къщата. Обадихме се по телефона на сунитски приятел на братовчеда на Шайма - Махмуд, който живее във Фалуджа. Беше прекалено опасно да дойде в къщата и да ни спаси, затова с кухненски ножове и сатъри счипихме ключалките. Облякохме черни бурки, които намерихме в къщата и вървяхме 15 минути, а след това Махмуд дойде да ни вземе и ни прибира в дома си за през нощта, разказва 14-годишната Нарин.

На следващата сутрин платихме на таксиметров шофьор да ни закара до Багдад. Махмуд ни даде фалшиви студенстки книжки. При преминаването на всеки пункт бях сигурна, че ще ни разкрият. Никога не съм била толкова уплашена, спомня си Нарин.

В Багдад отидохме в дома на йезидско-кюрдско приятелско семейство. Не мога да опиша с думи чувството на облекчение, което изпитах, когато пристигнахме в къщата им. Дадоха ни фалшиви паспорти и ни качиха на самолет за Ербил, политически и административен център на Кюрдския автономен регион в Ирак. Дори когато кацнахме, още не можех да повярвам, че сме свободни, казва момичето.

14-годишната Нарин е прекарала в плен един месец, но сега отново е със семейството си.

"Никога не мога да се върна в нашето село, дори да бъде освободено от джихадистите, защото всеки път ще си спомням за смъртта на брат ми, който беше убит от тях. Все още имам кошмари, когато си спомня какво съм видяла и какво би се случило с мен и Шайма, ако не бяхме избягали", казва Нарин.

Момичето е категорично, че иска да напусне Ирак. "Тази държава не е за мен. Искам да отида някъде, където да се опитам да започна отначало, ако това е възможно", завършва разказа си 14-годишната Нарин.

Още по темата

19/05/2014 Лица

Разказ на оцелял при инцидента в турската мина

07/04/2014 Лица

Геноцидът в Руанда: Разказ на оцелял

Следете новините ни в GoogleNews