Звездите на световната сцена, които изгряват от България и Италия

Наследниците на Вивалди и Nightwish в интервю пред OFFNews преди концерта си София

Последна промяна на 20 март 2019 в 18:30 2340 0

Снимка Фейсбук

Всички артисти от Vivaldi Metal Project, които ще вземат участие на концерта. По средата с шапката е Маестро Мистерия, от дясно е Цена Стефанова, вляво от него стои Николета Роселини. До нея са Леонардо Поркеду и Димитър Белчев. Абигейл Сталшмит е в червено, а до нея е Ейнджъл Улф-Блек. Мъжът с кърпата е Марк Крос.

Малко са групите, които още в самото им прохождане, когато човек ги чуе, си казва, че ще станат нещо голямо и значимо на световната музикална сцена. Именно такъв обаче е случаят с Vivaldi Metal Project, който - както можете да се досетите от името - съчетава в себе си класическа и симфонична метъл музика.

Доста хора ги наричат наследниците на Nightwish, въпреки че самите те, а и аз, не са съгласни с това, тъй като разликите в музикалния им подход и звучене са значителни. Въпреки това паралели се правят, тъй като доста от артистите са откритие на Пламен Димов, учителят по музика, който откри за света и финландските метъл легенди от Nightwish.

Проектът обаче е дело на известния виртуозен италиански пианист Маестро Мистерия, който през 2016 г. записва и издава първия албум на групата - "Четирите годишни времена" - базиран на едноименната творба на Антонио Вивалди, в който участие вземат над 130 музиканти от целия свят: оркестър, два хора от Полша и България (академичен хор „Ангел Манолов“ под диригентството на Дарена Попова), струнен квартет от Белгия и множество други изпълнители от Европа и Америка, сред които музиканти от Helloween, Testament, Symphony X, Angra, Within Temptation, Rage, Savatage, Soilwork.

След като направиха своята концертна световна премиера на Античния театър в Пловдив миналата година, Vivaldi Metal Project се завръща у нас този петък, 22 март, в клуб "Микстейп 5". В концертния си формат групата не се състои от 130 музиканти, а от далеч по-компактната и ударна бройка от 12: Маестро Мистерия на пиано (Италия), Дино Фиоренца на баса (Италия), Марк Крос на барабани (Англия), на китарите са Микеле Виони (Италия), Леонардо Поркеду (Италия) и Куентен Корне (Белгия), Абигейл Сталшмит на цигулка (САЩ), както и петима вокали - Ейнджъл Улф-Блек (Гърция), Николета Роселини (Италия), Димитър Белчев, Цена Стефанова и Катерина Симеонова. На интервюто присъства и Живко Коев, който е аранжор и композитор на Vivaldi Metal Project.

Както сами виждате, макар и в направата на първия албум да са взели участие над 130 музиканти, българската следа е толкова силна, че може да си ги пишем наполовина наши момчета и момичета. А когато във вторник следобеда седнахме да си говорим за класическа музика на кебапчета и бира положението си стана сто процента нашенско.

"Четирима италианци, трима българи - втори Nightwish. Комбинацията между българи и италианци е епична", шегува се Цена Стефанова. Шегата бързо отминава обаче, когато задълбаем в темата защо България разполага с музиканти и певци на световно ниво, но с групи, които са едвам известни дори на местно:

"Всичко опира до начина на мислене. Когато са само българи в групата, особено българи, които никога не са живели в чужбина и нямат опита, се получава този – без да искам да ги обиждам – тесногръд начин на мислене за всичко, а в музикалния бизнес не можеш да си го позволиш. Ако не излезеш извън рамката, си загубен. Трябва да си много гъвкав относно мениджмънта и лидерството. Има толкова примери за родни банди, които почват много силно, издават албум,правят концерти, а след година се разпадат. Винаги мениджмънтът и лидерството развалят нещата при нас", допълва тя.

Марк Крос, един от най-опитните барабанисти в бранша, свирил с Helloween, Kingdome Come, Firewind, At Vance, Scorpions, Иън Гилън, допълва това мнение:

"Италианското музикантство винаги е било превъзхождащо другите, още от времето на големите композитори, та до днес. Ако се загледате дори в историята на рока от 80-те в САЩ, там всичко е пълно с италианци. Шефовете на звукозаписните компании, похарчили милиони долари, за да промотират групите, все са били италианци. Ако днес отидете в Лондон и искате да срещнете англичанин, който свири рок музика, ами няма да го намерите, ще попаднете на италианци. Те са навсякъде. Като чумата, ама хубава чума. Много талантливо племе от музиканти от векове насам са италианците. Докато в източноевропейските страни като България правителствата ви са имали желанието да бъдат най-добри във всичко – от музиката до спорта – и затова тук е пълно с добре обучени в класическата музика българи. Но не може да блеснете, защото нямате възможността. Това се основава на старите правителства и начина на мислене, който все още битува в страната ви. Ще отнеме поне 1-2 поколения да се смени мисленето. В момента обаче навсякъде по света творците мигрират, за да работят по големи проекти, точно както с Vivaldi Metal Project."





Въпреки името си групата далеч не е поредната кавър банда, ами прави нещо уникално, като основава своето съвременно метъл звучене на класическите творби на италианския композитор:

"Имаме материала на Вивалди, но тъй като Мистерия е дал ясни инструкции как да звучи, ползваме класическата музика като отправна точка, но след това добавяме хорове, певици, оригинална музика. Всичките ми аранжименти имат 10-15% Вивалди, останалото е чисто ново", разказва композиторът Живко Коев.

Затова и сравненията с Nightwish, макар и ласкави за Мистерия, са далеч от истината: "Да, сравняват ни с Epica и Nightwish заради симфоничния метъл, но те наблягат на оперното пеене, ние дълбаем своя и, бих казал, уникална ниша".

Затова и легендарният Рик Уейкман от Yes в своя документален филм включва и Vivaldi Metal Project поради новаторството на музиката им. Така съвременните метъл звезди застават на едно ниво с т.нар. рок звезда на класическата музика - Вивалди. "Ако слушате "Лято" от "Четирите годишни времена", ще забележите, че сякаш е написано специално за китара, пасва идеално", смее се Леонардо Поркеду.

Всички в проекта са съгласни, че италианският творец наистина е познат по целия свят, ако не по име, то поне по мелодия, като според тях музиката му е перфектна за метъл вариации. В следващия си албум те ще включат и други рок звезди: Бах, Бетовен, Мусоргски, Шопен, Моцарт. Без Вагнер обаче. Той и така си е твърде тежък за слушане. Направо дет метъл (мъртвешки метъл, в превод от английски).

"Дет метълът е чудесно сравнение с Вагнер, тъй като ти буквално умираш, докато слушаш неговите безкрайни опери. Това е редовна шега сред класическите музиканти", смее се Мистерия.

Творците обаче са притеснени от развитието на качествената съвременна музикална сцена, което е сериозно спъвано от мързела на младите и алчността на корпорациите. Цялата маса се съгласява, че ако преди 100-200 години не ги е имало меценатите и аристократите да поръчват музика на Вивалди, Моцарт и т.н., а сме разчитали на простолюдието, до нас са щели да стигнат парчетата на кръчмарски изпълнители и бардове, вместо възвишената, качествена музика, на която се наслаждаваме и досега. Това води разговора към дилемата дали държавата трябва да спонсорира определени жанрове музика или пазарът трябва да решава кое изкуство да живее и кое да умре.


"Всеки век си има своя начин на живот, своите моди и предпочитания. Толкова сме напреднали през вековете обаче, че в момента сме разглезени от технологията. Това си е срам, тъй като голяма част от креативността си е заминала, през 70-те имахме своите идоли, за които все още всички говорят колко изобретателна, влиятелна и хубава е била музиката им. Тя и все още е – Джими Хендрикс, Бийтълс, Дийп Пърпъл, Лед Цепелин, са почитани от милиони до днес. Всички все още следват стъпките им, но никой не се осмелява да експериментира. На концертите гледаш същото като преди десетилетия: старите банди, които са с единия крак в гроба вече, все още разпродават стадиони. Възможностите за млади банди с талант обаче липсват, ти няма изобщо да чуеш за тях. Индустрията причини това отчасти с желанието си да залага на сигурно и да печели пари. Може би ще продължи да го прави, може би ще се промени скоро, но всичко е част от един кръговрат, според мен. Класическата музика е уникална, защото е нещо, което можеш да примесиш с всичко и да се получи страхотна комбинация. Досега не съм чувал някой да е смесвал класическа музика с блус, с реге – много хора ще ти се изсмеят, но може да стане доста популярно, ако някой се осмели да го стори. Няма граници за нея. Но в крайна сметка всичко опира и до маркетинга. Стига някой да ти повярва и да те подеме. Никога обаче не знаеш кога ще станеш популярен или защо, затова има една несигурност в музикалния бизнес, която не вдъхва доверие на индустрията. Може би догодина ние ще сме големият хит, никога не знаеш. Само е ясно, че трябва да работиш, работиш, работиш. Никога да не спираш", коментира Марк Крос.

"Ако оставим хората да решат, ще бъде напълно различно. Сега музикалният бизнес се води от компании и продуценти. Можеш да видиш това много ясно, като гледаш каналите в Ютюб. Компаниите побесняват, че не могат да контролират хората, които изкарват пари от интернет, от Фейсбук и т.н.", допълва Цена Стефанова.

"Но дори там бизнесът се намесва, защото артистите с договор към големите звукозаписни студия получават достъп до милиони слушатели, а ти и да си най-добрият артист, автоматично ще получиш много по-малко внимание", допълва Мистерия.

Според Живко Коев сега е изключително трудно да се изхранваш, ако си независим музикант, но все пак е възможно, докато преди 20 години не е било.

"Не можем всички да сме звезди, това не е за всеки. И преди, и сега трябва да извървиш дълъг път. Преди се печелеше повече и по-лесно заради продажбата на касети и дискове, ала сега вече не е така. Но ако работиш достатъчно, ще намериш своите почитатели. Големият въпрос е да имаш финансите, търпението и умението да оцелееш и да се докажеш. Това е трудната част. Да, не ти трябват звукозаписни студия, но ти трябват пари. Ако ги имаш, е по-добре да се развиваш сам. Сега е по-трудно от преди бих казал, преди стигаше да си сносен музикант, да те види някой мениджър, да те вкарат в студиото и - бам - след седмица си издал плоча и те купуват в тираж 500 000 бройки. Сега вече не е така и трябва да си скъсаш задника от свирене, за да те забележат", съгласява се Марк Крос.

Басистът Леонардо Поркеду и цигуларката Абигейл Сталшмит също са притеснени за бъдещето на качествената музика и в частност на класическата. Италиенецът споделя мнението, че държавата трябва да се намеси в защита на изкуството, което не може да оцелее на пазарния принцип, но без него културата ни е обречена:

Италия в днешно време е много трудно да видиш младите да ходят на концерти, да се учат да свирят на инструменти, защото са мързеливи или пристрастени към смартфоните си. Да, всички ние ги ползваме, но по умен начин, защото ни трябват. Децата и младежите обаче не се отлепват от тях. Преди 10-15 години музикалните консерватории бяха пълни с хора, когато аз учих в университета в Рим музика всичко беше фрашкано с хора. Имаше толкова различни музиканти, толкова много проекти и колаборации, когато бях на 15 г. ходехме всяка седмица до клуба и слушахме нови оригинални банди. Нямаше ги трибют и кавър групите, които в момента са навсякъде. Вече почти не ти дават да свириш своята собствена музика. Съгласен съм, че определени видове музика трябва да се запазват и да се промотират сред младите хора. Няма значение каква музика, какъв жанр, важното е да е добро качество."

Абигейл Сталшмит има същия опит:

"В Америка, както навсякъде по света, популярността на това да свириш класическа музика спада. В много училища дори не предлагат музиката като предмет и младите трябва сами да търсят и намират клубове и места да слушат. А както можем да се досетим, тя не е особено вървежна по клубовете и тяхното внимание лесно се насочва към различни стилове. Те просто нямат достъп до нея, не са запознати. Бих казала, че не е обичайно да свириш класическа музика в САЩ и става все по-рядко това да видиш млад човек да свири на цигулка например. Аз свиря от 4-годишна, тоест започнала съм преди 18 години, и когато започнах да уча в колежа, имаше далеч повече класически музиканти отколкото когато завършвах. Дори в този кратък отрязък от време си личеше спадът в популярността."

Засега обаче ние можем да си представим, че живеем в по-добър свят, където кебапчетата и бирата, които акомпанираха разговора ми с музикантите, не се превръщат в апотеоз на нашата култура заедно със салфетките и някои други аксесоари, които са налазили световното изкуство по един или друг начин.

Вместо това светът ни може да има красота и смисъл. Ако не за постоянно, то поне за няколко часа този петък, 22 март, в клуб "Микстейп 5". Билетите са на цена 40 лв., като може да ги откриете в системите на Eventim.bg и EpayGo.bg, както и на всяка каса на Easypay в страната. В самия ден ще бъдат по 45 лв.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !