Жената на Лех Валенса представя у нас историята си като първа дама

OFFNews Последна промяна на 07 април 2014 в 20:03 4533 0

Бившата първа дама на Полша Данута Валенса ще дойде в България, за да представи своята автобиографична книга „Мечти и тайни“.

На 9 април от 18:00 часа в СУ "Св. Климент Охридски" тя ще отговаря на въпросите на публиката, а с нея ще бъде и Пьотр Адамович, който е отговорен за обработката на изданието.

Освен историята на своето детство и на своя живот в книгата си тя ще покаже снимков материал от личния й архив, и ще разкаже за своя съпруг Лех Валенса, за основаването на движението „Солидарност“, за въвеждането на военното положение в Полша в края на 1981 г. и за отглеждането на шестте им – по това време – деца, за които се е грижела изцяло сама, тъй като съпругът й е бил отведен „в неизвестна посока“, а и така или иначе е бил постоянно на „заседания в Гданск, срещи с властите във Варшава, пътувания из Полша за съвещания с местните организации на „Солидарност“.

Данута Валенса пише също как е получила Нобеловата награда за мир през 1983 г. от името на своя съпруг, който по това време е интерниран, както и за президентските избори през 1990 г. и първите решения и промени в Полша броени месеци след падането на Берлинската стена.



Публикуваме предварителен откъс от книгата, предоставен ни от издателство "Изток-Запад":

Вечерта на 12 декември 1981 г. нямах никакви предчувствия. Може би някой няма да повярва, но въвеждането на военното положение не ми направи голямо впечатление. Да, зная, че по-голямата част от поляците преживя това много драматично. Така е, беше голяма драма. Но аз имах по-друго виждане. Вярвам, че за всичко в живота се плаща. Същевременно обаче човек трябва да се учи от живота, трябва твърдо да стъпва по земята и да се бори. Макар че наистина беше тежко, много тежко. Тази нощ всъщност не можах да асимилирам какво става. Дойдоха и отведоха мъжа ми в неизвестна посока. Какво да се прави. Отвеждали са го и преди.

Освен това от създаването на „Солидарност“ мъжът ми непрекъснато отсъстваше. Все за някъде заминаваше. Постоянни заседания в Гданск, срещи с властите във Варшава, пътувания из Полша за съвещания с местните организации на „Солидарност“.

Трябваше да бъда самостоятелна, да се грижа за шестте си деца, за дома, за всичко. Благодарение на опита, който придобих, когато на 13 декември отведоха мъжа ми и го нямаше близо година, ми беше по-лесно да се справя със ситуацията.

Може пък да съм изпаднала в някакво състояние на полусън, състояние на вцепенение и като бременна в шестия месец съм мислила само за детето, което трябваше да се роди? Какво беше за мен, за семейството ми военното положение, почувствах по-късно.

Никога не чаках мъжа си. Бях изморена от грижите за толкова деца и щом наближеше нощта, си лягах да спя. Така беше и през тази нощ. Не чаках мъжа си, който беше в корабостроителницата на заседание на ръководството на „Солидарност“. Както по-късно научих, по време на заседанието някои дори говорили за съставянето на правителство. Изобщо не са имали понятие какво ще стане.

По това време при мен бяха майка ми и Мариолка. Те също си бяха легнали. Мъжът ми се прибра около полунощ. Не говорихме много. Казах му, че телефонът не работи. Бяха го изключили около десет вечерта. Отвърна ми, че „онези“ там нещо подготвяли. Не беше притеснен. Впрочем той никога не е създавал напрегната атмосфера, атмосфера на паника. Беше спокоен човек. Заспахме.

Някъде бяха писали, че тази нощ у нас непрекъснато се звъняло на вратата. Не е вярно. Сънят ни беше прекъснат от съпругата на Метек Ваховски, Мажена, която дойде заедно с актьора Юзеф Дуриаш. Беше разтревожена и каза, че са отвели Метек. Започнахме да я успокояваме. Мъжът ми каза да не се притеснява, че всичко ще се оправи. Легнахме си, но не можахме да заспим. Може би пристигна и още някой, който ни каза и за други арести.
Във всеки случай не спяхме. Изведнъж се позвъни и чух­ме тропане по вратата. Станах и през шпионката видях няколко зомовци с железни прътове. Казаха да отворим вратата. Мъжът ми не отвори, защото знаеше, че нещо се готви. През затворената врата им каза, че ще отвори, ако дойдат Тадеуш Фишбах и Йежи Колоджейски. Някой ми разправяше, че съм викала: „Щом сте бандити, разбийте вратата!“ Може и да така е било, аз не си спомням.

След известно време дойдоха Фишбах и Колоджейски. Бяха много разтревожени. Влязоха в кухнята, Фишбах беше пребледнял като платно. Колоджейски пък беше с две различни обувки на краката си. Канеха мъжа ми на някакви разговори във Варшава. Той отказа. Настоя най-напред да освободят арестуваните. Отидоха си. Струва ми се, че малко след това група зомовци и няколко цивилни с железни прътове заплашваха, че ще разбият вратата. Отговорихме им, че няма да отворим, докато не се върнат Фишбах и Колоджейски. Или пък греша...

Когато Фишбах и Колоджейски се върнаха, мъжът ми вече беше облечен. Отново настояха за разговори във Варшава. Не зная дали им повярва, или не, но тръгна с тях. Не си спомням какво ми каза на излизане, нито пък аз какво съм отговорила. Просто го отведоха и толкоз. В кухнята остана само шапката на Фишбах.

На сутринта Фишбах дойде отново. Беше сам. Не помня часа, но навън вече беше светло. Може би осем? Девет? Беше по-спокоен. Каза, че мъжът ми е на разговори във Варшава и ако имам някакви проблеми или се нуждая от помощ, да се обърна към него. Обясних му, че имам един проблем. Бяхме поръчали за Коледа прасенце у роднините, а изведнъж – война3! Отговори ми: „Ще ви дам моята кола.“ Благодарна съм му много не само за колата, но и за това, че ми влезе в положението. Държа се много достойно. Чувствах, че ни симпатизира. Въпреки че беше от другата страна, а и също си имаше проблеми. От самото начало на нашето познанство си го спомням като прекрасен човек. Г-н Фишбах винаги се е държал достойно. И до днес поддържаме контакти, винаги се обажда да ни честити празниците и понякога се срещаме.

превод: Божко Божков



Данута Валенса е родена през 1949 г. в местността Колония до село Крипи, Полша.

Тя е второто от деветте деца в семейството на земеделския стопанин Збигнев Голош. След като напуска родното си място, бъдещата първа дама на Полша отива в Гданск, където, работейки в павилион за цветя, среща бъдещия си съпруг и основател на движението „Солидарност“ Лех Валенса, с когото сключва брак през 1969 г.