"Тук всяко място е бивше друго."

"Времеубежище", Георги Господинов

Романът "Времеубежище" на Георги Господинов е сред най-добрите книги на 2022 г. в класацията на британския в. "Гардиън".

Авторитетното издание публикува своя подбор на водещите книги за годината, издадени във Великобритания и представени в различни категории - художествена литература, документалистика, детска литература, научна фантастика, фентъзи. Класацията е подготвена в рамките на обзор за културните събития през отиващата си 2022 г.

"Времеубежище" на Георги Господинов (издателство W&N, превод от български език на Анджела Родел), в който "клиника за миналото" лекува пациенти с болестта на Алцхаймер, играе остроумно и с топлота с идеите за историята и носталгията, за да изследва европейския 20-и век и актуалните обърквания", пише в публикацията на "Гардиън". Изданието представи "Времеубежище" през май тази година, когато книгата се появи на британския пазар, като "забавен и стряскащ роман за носталгията".

Наскоро писателят представи романа си в книжарница "Хачардс Пикадили" в Лондон по покана на БКИ Лондон.

"Беше от онези нощи. Благодаря на всички, които препълниха най-старата книжарница в Лондон и една от най-големите, за да счупим стереотипа, че никой няма да дойде на четене, ако писателят е от този край на света, хеле пък български. На следващите ще им е по-лесно", написа Георги Господинов на страницата си във Фейсбук.

Книжарница "Хачардс" има реномето да привлича известни писатели. "Времеубежище" на Георги Господинов излезе на английски език в превод на Анджела Родел.

...

И малко за четене:

"Хубаво филологическо упражнение, радваха ме такива неща. Пак всичко до езика ще се докара. Там „другарю“, тук „бачо“ и езикът търпи като добиче, не се бунтува. Защото помни отпреди нас. Или защото няма памет.

И дали те не бяха тук точно затова, да си с някого, който като теб е объркан, но горд, мрази турци и цигани със същата страст, с която обича шкембе чорба, имамбаялдъ, величието на българските ханове, турско кафе, “Стани, стани, юнак балкански”, но и “Бела роза ще закича”, обича да си подремне следобед, да седне вечер на ракийка, да пусне телевизора, да попсува, да извика към кухнята “жена, къде си завряла солницата”, обича той да му е подредено и чисто вкъщи, затова изхвърля пепелника в найлоново пликче, а пликчето навън, през терасата, за да може, като мине после по улицата и вятърът му го лепне на челото или настъпи кучешко лайно, да рече “ей, голяма кочина сме”, и пак да изпсува. Кой беше казал, че псувнята е българското сатори, дзенът български, мигновено просветление, shortcut към възвишеното…"

"Времеубежище"