Вчера един български режисьор писа история. Видеопосланието от Теодор Ушев в Москва беше посрещнато с гробна тишина в залата.

Филмът му "Ф1.618" беше селектиран в официалната селекция на московския филмов фестивал. Вчера на страницата на филма на номинирания за "Оскар" български аниматор и режисьор се появи следното съобщение, с което той направи исторически жест-манифест, както прогнозирахме ТУК. Браво на Теодор Ушев, ето че може и хората на изкуството да заемат опасни и дръзки позиции по отношение на ставащото в света ни, включително политически. Може да се гордеем, че Теодор Ушев е българин не само заради таланта му или заради нашите провинциални комплекси:

"Днес се състоя пресконференцията с журналисти след официалната медийна прожекция на Ф1.618 в рамките на Московския филмов фестивал. Споделяме могъщото послание на Теодор Ушев, което доведе до гробна тишина в залата…

Искусство есть средство для беседы с людьми.

Чернишевский.

Той е казал още: Прогресс — стремление к возведению человека в человеческий сан.

Тъжен съм, че не съм в Москва и не пием водка с Юрий Норщейн…

Безсмъртието на човека няма да създава изкуство. Няма да помага на човечеството. Ако талантливите хора знаят, че разполагат с цялото време на света пред себе си, няма да напишат и една строфа.

Безсмъртието ще бъде в полза само на диктаторите, тираните.

Всички диктатури са породени от горещото желание на един комплексиран човек да изпише името си с големи букви върху вечния камък на историята. Тираните виждат историята само като вечния камък, на който да издълбаят своето име.

Само диктаторите искат да живеят вечно.

Безсмъртието е път към терора.

А изкуството - то е ефимерно.

Ако съберем всички книги на едно място, бъдете сигурни, че винаги ще се намери някой, който да поиска да натисне червеното копче и да изтрие всичко.

Препратките във филма Ф1.618 към руската култура са многобройни. И признавам, че съм абсолютен фанатик на тема руска култура!
Въобще вашата култура беше най-мощното оръжие на Русия! Четяхме в захлас литературата ви, гледахме развълнувани филмите ви. И изведнъж… Всичко пропадна.

Длъжен съм да кажа това, защото филмът повдига именно темата за унищожението на културата, изкуството, любовта, хуманизма… Унищожението им от тоталитаризма, от диктатурата.

Войната унищожава руската култура.

Всяка ваша изстреляна ракета изгаря по една руска книга. Всяка ваша бомба взривява по едно стихотворение, унищожава по един филм. С всяко убито невинно дете или жена убивате и по един ваш писател, артист, режисьор.

Войната убива вашето изкуство!

За какво ви е това?

За парче земя, в което след войната няма да поникне и един картоф? А ако поникне, той ще бъде отровен… Отровен от мъката на убитите хора.
Не разбирам! Моля ви, трябва да направим нещо.

Човекът и любовта трябва да победят омразата и смъртта.

Аз вярвам, че не всичко е загубено.

Поне едно стихотворение трябва да спасите!

Поне това:

Анна Ахматова

Так будет!
Не надо нам земли чужой,
Свою мы создаем, —
И одарил ее водой
Могучий водоем…
Знаете как завършва:
В тени гоня овец,
Уже не ведают, о чем
Печально пел отец…
Но что в моей стране труда
Теперь произошло,
То лучезарным навсегда
В историю вошло."