Quantcast

Цветан Марангозов на 80 години

Последна промяна на 02 октомври 2013 в 22:29 3237 0

Цветан Марангозов като режисьор в Мюнхен, 1968 г.
Цветан Марангозов като режисьор в Мюнхен, 1968 г.

Този четвъртък Цветан Марангозов навършва 80 години. Той е роден на 3 октомври 1933 г. в София. Син е на поета и архитекта Николай Марангозов. През 1960 г. Цветан Марангозов емигрира в Германия (Мюнхен). Завръща се в България през 1991 г. Автор на: 7 книги с поезия, романа "Безразличният", пиесите "Усмивката на страха", "Гъбата или обратното на обратното" (играна в Народния театър); разкази; "Интимна дистанция" (публицистика); пиеси за радио и телевизия. Автор на сценарии, режисьор на игрални филми. Член на Съюза на кинодейците и Съюза на композиторите в Германия.

OFFNews.bg публикува откъс от най-новия текст на писателя:

 

На Веско Бранев

 

„... времената, винаги враждебни към всяка принадлежност...“

                                                                                            Златомир Златанов

 

Ах, ах, това приповдигнато словосъчетание „осъществено самовнушение“... или „самопоръчана екзалтация“... или „позитивна презумция“... или просто „самосъчинена радост“... – дълголетен примат търси думи за доброто си настроение (трудно се издържа на изцъкления му поглед).

Росата е превърнала паяжините в огърлици, капките искрят в цветовете на спектъра; листата на стария орех – лакирани от влагата – блестят. Днес всичко блести, днес всичко му се отдава, дори правилното завъртане на пръчката, която движи наклона на щорите. Плюе си в ръцете и ляга да почине, да събере смисъл. Защо да изживява деня като за последно – напротив, ще го прахоса сякаш му предстоят десетилетия. Отпочинали, дробовете му поемат дълбоко „мъглата на прояснението“ и мозъкът – от старост разкрепостен и с развинтени задръжки – прескача и най-забранителните маркировки, и се измъква от черупката – чаровно смахнат, профанно вдъхновен – и полетява като хвърчило без конец между орлите... или това са гарвани... или прилепи – все едно... магията да се разделиш от себе си, да откриеш поредния вариант на реално отсъствие...

Да, скъпа, не само наивници умеят да се радват на живота.

Ох и ах, това задръстено словосъчетание асиметрична заедност“ (отвратителни слова)... каскада от предложения: вместо „асиметрична“ „разединена заедност“... или „неравностойна“...или „непредвидима“ ... или „неподписана“ в смисъл на „неузаконена“... или „несподелена“... или „несъвместима“... всичко пасва... и „неизследвана“ пасва... и „разнопосочна“ пасва... и „неразгадана“... и „непростима“... но и „необходима“ пасва... или „незаменима“... или „съдбоносна“... „кратка и вечна“... „дълбока и плитка“... „горчива и сладка“... или изкуствено подсладена...

Лято е, сезона на пеперудите. Шумолене в ухото: дай ми желанието си под наем и ще ти го върна тъпкано. Предложи сълзите си на търг и ще наддавам до дупка. Усмихни се на болката и ще призная вината си. Покажи недостатъците си и оставаш моя. Забрави клетвите и ще ти повярвам до край. Сложи си каишка и ще ти бъда робот. Тя: Идиот! На колене! Той: неговият така наречен живот е едно безкрайно продължение на абсурдното му детство. Никога не е напускал детската си стая, защото никога не е имал детска стая. Но тя също е била дете, той не е единствен. Всеки е единствен, скъпа, всяка твар, всяка мравка, всяка клетка. Пространството около всяко тяло е нагънато от гравитацията му, привличането зависи от степента на желанието. Но тя иска да общува и с нормални хора. Той спестявал на нормалните хора спорната си личност. Тя с насмешка: от човеколюбие?! – ще се разплаче за малко. Той престанал да плаче още като дете. Казали му, сълзите и плачът са от дявола. Още при раждането си Христос е бил замислен. И през целия си кратък живот не е видян да плаче, нито да се превива от смях. Боговете не се шегуват, скъпа. Едва на кръста проплакал – от реалните болки на разпъването си. Тя отказва да слуша сквернословията му и напуска „периметъра на неговата гравитация“.

Ах, ах, това ужасно словосъчетание „съзидателна самота“... или „самост“ (още една такава дума!)... или „самодостатъчност“ в смисъл на „автономност“... в смисъл на „суверенитет“... на „центростремителност“.

Есен, 2013 / полк. Серафимово

 Цветан Марангозов

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !