Тази вечер е първото от трите премиерни изпълнения на „Медея“ от Луиджи Керубини в Софийската опера.

„Медея“ е с либретото на Франсоа-Беноа Хофман, базирано на едноименните трагедии на Еврипид и Пиер Корней. Действието се развива в древния град Коринт.

Предизвикателство за изпълнителя. Любов към ролята. Различна постановка. Ценен опит от работата с режисьора Марко Гандини и диригента Франческо Роза. Така сопраното Диана Ламар и басът Петър Найденов описват пред камерата на БТА работата си по премиерния спектакъл.

В главните роли са оперни певци на Софийската опера. Като Медея се изявяват също Габриела Георгиева и Лилия Кехайова и Диана Ламар, като Креон, освен Петър Найденов, е и Стефан Владимиров. Язон е поверен на Даниел Острецов и Даниел Дамянов, Глауче – Станислава Момекова и Диана Василева, Нерис – Виолета Радомирска и Гергана Русекова.

Марко Гандини е режисьор на „Медея“. Той е бил асистент-режисьор на емблематичния италиански режисьор Франко Дзефирели и на британския му колега Греъм Вик. В постановъчния екип влизат диригентът Франческо Роза, сценограф – Андреа Токио, костюми – Марио Диче, и хореограф – Людмила Илиева.

МАЛКО ИСТОРИЯ

Първо изпълнение на операта „Медея“ е на 13 март 1797 г. в Париж. В Италия е представена за първи път на 30 декември 1909 г. в Миланската скала, след като цялото либрето е преведено на италиански. Първата изпълнителка на ролята на Медея е Жюли-Анжелик Сио, а Язон е бил Пиер Гаво.

„Медея” буди възхищението на цяло поколение германски композитори – Бетовен, Вебер, Шуман, Брамс и Вагнер. Но дълго остава забравена. Възражда я постановка в Италия с участието на Мария Калас. През 1969 г. Пиер-Паоло Пазолини снима филм с нея.

Изследователите на Луиджи Керубини го определят като знаменит педагог и най-значителният композитор от епохата на Великата френска революция. По произход италианец, той твори през по-голямата част от живота си във Франция и играе важна роля за развитието на френската опера. Най-значимите му творби са опери и духовна музика. Бетовен смята Керубини за най-великия от своите съвременници. Неговите опери са възхвалявани и от Росини, Шуман, Вагнер и Глинка, които високо ценят цялото му творчество. Керубини умира на 82 години като директор на Парижката консерватория. Още приживе съставя каталог на произведенията си, който е издаден година след смъртта му.

Керубини написва 21 опери. Най-известните от тях са „Лодоиска“ и „Медея“. Първата, защото е играна 200 пъти за един сезон, а втората – заради паметната постановка във Флоренция през 1953 г. с участието на Мария Калас, както и следващите й превъплъщения. Прочутият филм на Пиер Паоло Пазолини с Калас в главната роля е без музиката на Керубини, но засилва интереса и към оперното произведение.