Таря: Радвам се да ви видя отново!

Последна промяна на 28 януари 2012 в 04:12 4462 8

Таря Турунен. Снимка: Металкатехизис
Таря Турунен. Снимка: Металкатехизис

 

Колкото и пъти да дойде Славея на Финландия все ще е малко, се видя в неприветливата зала "Армеец", където явно бяха решили, че лошото време не е достатъчно да провали концерта и трябва специално да се погрижат. Откровен гаф на екипа на Таря пък  бе решението все пак да пуснат подгряваща група, въпреки обещанието да не го правят. Команда ентусиазирани младежи от Италия, чието име е по-добре никога да не се чува, направиха всичко възможно да опънат нервите на публиката. Единственото им оправдание бе, че 11 часа са пътували в преспите от Румъния, а явяването им в София вероятно ще си остане концертът пред най-многолюдната публика, която някога ще имат.

Концертът

В 21:53 обаче започна магията. С много дълъг инструментал и феерична завеса с лика на Таря, зад която финландката и интернационалната й група изкараха почти цялото парче. То се казва Anteroom of Death и хоровото пеене в него е леко странно решение, защото равностоен на Таря глас вероятно само в ангелски хор може да се намери. Но още на него се вижда, че в този ден публиката ще прощава всичко на Таря, защото любовта им е силна, дълга и взаимна.

Българските думи, завършени с едно сладко "Благодаря!" с финландски акцент, отприщиха Lost Northern Star, една песен на границите на човешкия глас, която може би най-добре илюстрира, защо наричат Таря "Славея на Финландия".

Ако концертът й в зала "Фестивална" през 2008 г. бе нейната заявка, че може и без Nightwish, ако концертът й в претъпканата "Универсиада" през 2009 г. бе нейното влюбване в България, концертът на 27 януари 2012 г. беше като среща на двама влюбени, които са си обещали да се обичат вечно. Каквото и да направеше Таря тази вечер публиката щеше да й прости. След вдървения й концерт в Каварна и виртуозния, но прекалено официален концерт в Пловдив, в петък Турунен изкара най-лекият, непосредствен и приятелски концерт, който сме виждали.

Величествената и претенциозна What Lies Beneath, дала името на втория й албум, се превърна в почти веселяшко забързано акустично парче. Големият хит I Walk Alone, вместо за грандиозен финал бе изтеглен на четвърто място. От стих в тази песен идва името на първия албум на Таря My Winter Storm, с който започна нов живот след изгонването й от Nightwish през октомври 2005 г. Винаги досега гледаната над 10 милиона пъти в You Tube студена приказка е била апогеят на концертите й, в който публиката пее в просълзено вцепенение. Но не и този път. Макар че едва ли имаше човек в залата, който да не знае думите, да се припява беше невъзможно, защото Таря изпя виртуозен кавър на собствената си песен, толкова различен, че не сме го чували не само у нас, но и в клиповете из Мрежата.

Още няколко "Благодаря!", че даже и едно "Ръцете горе!" на български, обяснение на за това колко сме сладки и хубави на английски, брилянтното drum solo на Майк Терана и съвсем ново парче, от още неиздадения и Бог знае кога ще се появи, трети албум. Парчето се казва Into the Sun. Много хубаво, величествено и нежно, напомнящо за най-доброто от My Winter Storm, че даже и за първите 2 албума от времето на Nightwish.

С това изглежда свършва задължителната програма и започва волната. Не че сетлистът е много различен от концерта й в Загреб преди 4 дни, но изпитът е минат и Таря може да си позволи всичко. И най-хубавото е, че това става точно преди гвоздеят на програмата. Bless the Child е една от малкото песни на Nightwish, които Таря има право да пее на концерти. Една от най-хубавите, в които човек винаги се сеща какъв грях са сторили, когато такива гении като Таря и Найтуиш са се разделили. Цялата орда композитори, навъртащи се около Таря, никога няма да направят песен, като онова рошаво момче Туомас от 10-хилядното затънтено на финландско-руската граница градче Китее. И всичките Анети и Индики на света няма да изпеят брилянтните композиции на Туомас като Таря.

Пред любимата си българска публика Таря пее Bless the Child като на живот и смърт. До пълно изтощение, без да щади школования си оперен глас. И както винаги се случва в най-драматичните и най-красиви моменти, забравя за английския и "блес дъ чайлд" става "блес ди чайлд". Никой не й се сърди, разбира се.  Точно като в онази Dark "чийс" of Wonder, в която раклата (Chest) стана на сирене, но грешното изпълнение се оказа по-любимо и гледано от всички верни.

"Както знаете, винаги правя акустичен сет". Знаем, разбира се, и го чакаме с нетърпение, но този път наистина е изненада. Той е толкова приятелски и интимен, че повече напомня за оная нощ през 1998 г. край огъня на брега на езерото до градчето Китее, в която с Туомас Холопайнен и Емпу Вуоринен са родили "Найтуиш", отколкото за сет на звездата, за която си се ръгал в студа половин час на влизане. Акцентът е Minor Heaven, което пак става "хивън" от истинска страст, за която думите нямат значение. С много повече китари от обикновено прелива в любимата й Montanas Di Silencio, а  после в  Sing for Me.

От там нататък концертът е толкова поп и "френдли", че човек се чуди дали с роклята Таря не е сменила и себе си. Never Enough е прясно-прясно веселяшко поп парче с крайно съмнителна стойност, в което Макс Лиля от "Апокалиптика" успява да извади почти чалга саунд от виолончелото си. Следва нелепа китка от Where Were You Last Night - европоп парче от дискотеките през 80-те, Heaven Is a Place on Earth - същото, но американско и Living on a Prayer, което дори в изпълнение на Бон Джоуви звучи по-добре. Публиката обаче е в екстаз. Танцува и се забавлява. Таря е изпяла каквото трябва, сега се веселят заедно. При Die Alive веселбата идва в повечко. Парчето по принцип е тежко, драматично и сърцераздирателно. Сега е танцувално хахо-хихи. Нали ви казах, че тази вечер публиката всичко ще й прости, защото северната звезда е слязла при хора си, които толкова много я обичат. И в нея няма и грам високомерие, в което я обвиниха Найтуиш при раздялата си.

Таря представя групата си:

Макс Лиля - чело

Алекс Шолп - китара

Кевин Чаун - бас

Кристиян Кречмър - клавишни

Майк Терана - барабани

После изкарва Until My Last Breath и някак си неочаквано точно в 23:30 концертът свършва. Няма бис. А и не е наложителен защото ще се видим скоро. Малко преди това е обявила, че съвсем скоро - през следващия април, ще дойде пак. Въпреки че била решила да не прави повече турнета и да подготвя албума си, не могла да откаже. Тя си е у дома. И заедно с Хелуин е единствения изпълнител, който колкото пъти да дойде, всеки път ще пълни голяма зала, стига тя да не е "Армеец".

Организацията

А следващият концерт със сигурност не трябва да е там. Тази зала може да е подходяща за освиркване на Бойко Борисов, но за концерти не става или поне организаторите правят всичко възможно да е така. Огромният интерес беше причината концертът да се премести от "Христо Ботев", където първоначално беше обявен в "Армеец". В петък се изсипаха поне 6-7 хил. души, а може би и повече.  Организаторите със сигурност са знаели колко билета са продадени, но очевидно са се надявали до последно Таря да не дойде. Снегорините чистеха паркинга дори след началния час на концерта. За улеснение на гражданите единият му вход беше затворен, а пред колоната автомобили от другия, пак за улеснение на гражданите, караше снегорин, за да разчиства в последния момент, за да не изхаби някой грам бензин нахалос. Заради неотворения втори вход, излизането от паркинга костваше над 50 минути и няколко леки катастрофи при маневрите.

Вече става традиция, вероятно за удобство на гражданите, да се блокира достъпът до седалките. На концерта имаше стотици деца, някои съвсем невръстни. Поради лошите си наклонности да гледат изкуство, а не високоинтелектуални спортове, достойни за сядане в седалките, те изпоналягаха по земята, а родители и приятели правеха кръгчета около тях, за да не ги стъпче някой.

Наблъскването на хората като сардели по арената обаче им даде безценното чувство за топлота, която бяха загубили висейки над половин час да влязат в залата, в която пускат само през един вход. Вътре не е много по-топло, а течението е като в Сливен.

Щандовете за бира бяха колкото при Сухия режим в Америка, а опашките пред тях - като в Лукановата зима. За сметка на това имаше доволно количество щандове за пуканки. Но вместо да се правят в тях, пуканките - студени и влажни - се носеха в чували от другаде и се изсипваха в машините.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

28.05 2012 в 17:18

На мен концертът ми хареса.Бях на първия ред и получих автограф от Таря.Определено ще отида на следвашщия и концерт!

29.01 2012 в 15:54

хахахахаха!!!
мн забавно ревю, макар с някой части от него да не мога да се съглася :)

дали има някъде официална статистика колко души са присъствали?

28.01 2012 в 20:53

Макс го оправих, благодаря за поправката. В 5 сутринта я писах статията и явно много ми се е спало. А за концерта още тогава имахме спор дали е казала next april или next in april. Ще се опитаме да получим по-сигурна информация и ще я публикуваме.

28.01 2012 в 17:39

Страхотен концерт! Най-добрият, който Таря е правила в България след първия.

И определено този беше с най-добрия звук. "Арена Армеец" е за концерти и Таря го показа перфектно. Гласът й е точно за тази зала.

Надявах се концерта да е по-дълъг. Но хубавите неща свършват бързо.
Следващият концерт в София ще е април 2013 г, а не тази година, за съжаление.

Подгряващата група бе меко казано странна. Вокалът изобщо не беше за това, което се опитваха да свирят.

Наистина има какво да се желае още като организация, но има и по-лошо. Ако не вярвате, може да се пробвате на концерт в зала "Юбилейна". После може да разказвате, ако останете живи.

Голяма част от публиката, която беше дошла на концерта в "Арена Армеец" също определено не беше за това шоу.

28.01 2012 в 13:43

За жалост само с едната акустика не става концерта :/

28.01 2012 в 12:14

Считам, че в момента зала Армеец е с най-добрата акустика в София. Следва Христо Ботев и на последно място е зала Фестивална, където повече няма да стъпя.

28.01 2012 в 11:50

Браво за статията/блога, доста точно пресъздава всичко. Организацията беше ужасна - чакане, студ, гъч, закъсняване. Направо се подиграха с нас. Ако и следващия концерт е там едва ли ще отида, просто беше безумно. Само че за него съм доста сигурна, че е е следващия април, не този. И челистът не е Марк, а Макс. Иначе с подгряваща група не беше такава трагедия, много се раздадоха хората и са добри за жанра си, но просто въобще не им беше тук мястото, само дето се изморихме повече за Таря и ни надуха главите с досадните проби. Едва ли много хора, които слушат Таря, слушат траш метъл.

28.01 2012 в 10:58

Голям концерт! За организацията съм напълно съгласен. Мрачна работа, голямо и безумно чакане. Мноого ни мразеха. Но пък бира с пуканки е класика за рок концерт. Щандовете за пиво бяха твърде много - един стигаше. Или пък нито един. Акустиката на АА обаче ми допадна много. Смятам че това е мястото за концерти. Най-важното е, че Nightingale oi Suomi се представи великолепно.