Да започнем с една приказка. 

А всички приказки започват с "Имало едно време..."

И така...

"Имало едно време един бивш цар, който дълги години живял в изгнание, защото лошите комунисти слезли от Балкана и го изгонили от царството му. Един ден той се върнал на бял кон. Бедният и изтормозен народ все още пазел скъп спомен от времето, когато баща му бил добър и обичан от хората цар и го посрещнал като месия. Засипал го с цветя и рози. Държавата вече била парламентарна република и нямало как царят пак да е цар. Затова си направил партия. Обещал, че само за 800 дни като с магическа пръчка ще направи така, че народът да живее по-добре. Хората му повярвали и той категорично спечелил изборите. След това царят станал премиер. Минали 800-те дни, а народът си оставал все така беден, и все по-малко хора вярвали на добрия цар, чийто рейтинг се спихвал като лански сняг. Въпреки това царят не искал по никакъв начин да сдава властта. Харесала му и за да остане в нея, "вече не-чак-толкова-добрият-цар" направил коалиция със същите тези комунисти, които го изгонили от страната навремето и застреляли чичо му, заедно с над 2700 души, цветът на нацията. Това още повече развенчало ореола на бившия цар и бивш премиер.

Тогава на сцената излязъл напет юнак, който бил бивш бодигард и шофьор на въпросния цар, а още преди това пък охранявал дългогодишния комунистически лидер на бедната държава. Още по-рано пък ячкият момък бил пожарникар и служител на трибуквена силова структура. Въпреки че през живота си бил прочел само една детска книга, той бил голям хитрец. Като охрана на царя, снажният момък станал любимец на рояк репортерки, които чак по-късно нарекъл "мисирки". Нашепвал им тайни от кухнята, които само секретарките и шофьорите с големи уши знаят, те пък се надпреварвали коя първа да го пипне по мускула. Така, колкото повече чезнела харизмата на царя, толкова повече разцъфвала тази на бодигарда му. Първо той станал главен секретар на МВР. Веднага подгонил лошите, с които се знаел доста добре, а с някои дори си другарувал доскоро.

Сега вече юнакът не слизал от телевизора. Паметливи помнят, че един от националните всекидневници в един брой го пуснал на 15 снимки, за ужас на конкурентните хартиени издания, които "се изложили" само с 5-6 фотоса. Скромният и добър момък, който в началото не спирал да демонстрира преклонение и възхита към бившия цар и бившия комунистически цар, все повече започвал да си вярва. И решил, че и той, ей така, като нищо, може да се нареди редом до кумирите си. Направил си партия и от раз смачкал опонентите си. Направо ги наврял в миша дупка! Станал кмет на столицата, но и това му било малко. Момъкът поискал да управлява не само столицата, но и цялата държава. Явил се на парламентарни избори и попилял леви и десни. Така напетият юнак, бивш пожарникар, бивш охранител, бивш шофьор, бивш главен секретар на МВР и бивш кмет, също станал премиер.

Сега вече не твърдял, че "това, което комунистите са построили, ние не можем даже да го боядисаме", а си спомнил, че те били убили дядо му. Решил, че е десен и ги нарочил за свой основен враг. А истинската десница нямала какво да каже, тя се била споминала след дълго и мъчително боледуване. Хитрецът ставал все по-хитър и нагъл, разбрал от кого трябва да се страхува и с кого трябва да работи, макар и на сянка - дебела и корпулентна. Тогава и вестниците, в които иронично го наричали с тиквено прозвище, го заобичали. Напетият юнак заредил изборни победи, взел многомилиардни еврофондове и почнал да строи магистрали и стадиони в села, в които и най-младите жители били в пенсионна възраст. Цели три пъти станал премиер, а бившият цар и премиер, при когото някога чиракувал, му станал преводач, веднъж когато ходил при краля на арабите. Годините минавали, напетият юнак ставал все по-малко напет и все по-малко снажен, а в един момент вече бил тотално неразличим от корпулентната си сянка. Нощното му шкафче обаче се напълнило с пачки евро и кюлчета злато. Цялата тая приказка се търкаляла цели 20 години, а хората в клетата държава, която от 14 години била член на ЕС, си останали все така бедни, въпреки всевъзможни царе и напети юнаци."

Абсурдна, уродлива и грозна е тази приказка, нали!

Няма щастлив край. И съвсем не е свършила. Даже съвсем скоро очаква своето продължение. Точи се мудно, успивайки 7 милиона мишлета, които много, ама наистина много бързо забравят...

През лятото на миналата година фотографът Веселин Боришев съвсем на майтап отвори фейсбук страничка с наивното и изтъркано като вехта грамофонна плоча име "О, спомняте ли си, госпожо". В нея публикува снимки от богатия си, трупан в продължение на повече от 20 години архив, поставени в актуален контекст. Със забавен текст. И за негова изненада резултатът е поразяващ. За нула време в социалната мрежа го налазват повече от 20 000 последователи. Снимките, подчертаващи абсурда, в който живеем, се споделят стотици пъти.

Естествено, някои от политическите ни персони на тях никак не се харесват как ги е щракнал Боришев - та нали понякога една снимка казва повече от 1000 думи.

"Звъня ми един адвокат, представлявал интересите на бивша министърка. Поиска да й сваля снимката от страницата, а аз, естествено, му казах, че няма как да стане", разказва фотографът.

Подкованият юрист обаче заговорил за съдебно дело, а Боришев му предложил да потърси неговия адвокат Николай Хаджигенов - по същото време едно от основните главни действащо лица на протестите срещу Борисов и Гешев в Триъгълника на властта. Така приключила конкретно тази история, но не и проблемите. Заради докладвания на страницата, която се оказала трън в петата на мнозина, които имат много против да се помни какво са правили вчера, "О, спомняте ли си, госпожо" се оказва блокирана в продължение на месец. Същото се случва на два пъти и с личния профил на Веско в социалната мрежа. 

Но защо едни стари снимки могат да са проблем и толкова да дразнят?

"Според мен като общество и нация имаме огромен проблем. Ние не помним. Занимават ни битовизми и дреболии. Губим представа за картината в цялост. Дори и аз като ровя в архива си, често се ядосвам на себе си за това колко важни детайли съм забравил или пропуснал, а те дават са запечатани на снимките и осветляват събития, които са се случили много по-късно. И можем да подредим пъзела защо продължаваме да живеем в кочина", обяснява известният фотограф.

Злополучният сблъсък на Боришев с правилата в социалната мрежа на Цуки го тласнали да мисли в друга посока, в която цензурата не може да го достигне.

"Реших, че фейсбук страницата може да стане фотоалбум с цялата гротеска на политическия ни живот през последните 20 години", обяснява той.

Отворил десетки дискове с хиляди снимки и много трудно избрал кои от тях да подбере.

"Знаех, че имам предостатъчно материал, но в началото ми беше същински хаос - кое да влезе, кое да изхвърля и какво всъщност е свързващото между снимки, правени в 20-годишен период. Трябваше да стигна до края, за да видя, че това е една жалка диагноза за самите нас - как винаги търсим спасител когото величаем, а после искаме да изгоним с камъни. През това време новият спасител, който в никакъв случай не е нов и случаен, е загрял край резервната скамейка", обяснява Боришев.

Паралелно със сюжетната линия за "спасителя" в книгата от само себе си се избистря и втора - какво се случва с техните пажове, ординарци или просто слуги. Те също се променят. Някои дори се превръщат в кандидат-спасители. "О, спомняте ли си, госпожо" е диагноза не само за българската политика, но и за българските медии. Някои от кадрите са повече от показателни за слугинажа на родната журналистика, заради който България се срина до 112-то място в света по медийна свобода.

"В крайна сметка книгата стана факт благодарение на даренията на много хора, на които съм безкрайно благодарен. В края на миналата година отпечатахме тираж от 500 албума, който буквално изчезна за три или четири дни", обяснява фотографът Боришев.

А хората продължавали да питат къде може да се купи книгата и било съвсем ясно, че ще трябва да има и второ издание с по-голям тираж. Той вече е факт благодарение на Радо Райков и екипа на novoto.bg, които взели присърце задачата този фотоалбум да достигне до колкото се може повече хора.

Фотографът Веселин Боришев

Второто издание на "О, спомняте ли си, госпожо" идва в повече от перфектен момент. Досегашният спасител е уволнен, постът е вакантен!

А ако продължаваме да сме късопаметни и прости, ще си изберем нов!

Книгата на Веселин Боришев може да се поръча от тук.