Препоръчваме ви: Смях в Сатирата с "Обичай ме!"

OFFNews Последна промяна на 14 май 2018 в 03:17 1240 0

Днес от 19:30 часа в Сатиричен театър "Алеко Константинов" може да гледате постановката "Обичай ме!"..

Аптекарят Андре и чиновничката Лоранс са сполетени от неочаквани гости. Кръвни роднини ли са те или мошеници? Със себе си носят мечтано щастие или измама? Най-поставяният европейски комедиограф Себастиен Тиери е нанизал в пиесата си „Обичай ме!“ поредица от необикновени събития, ситуации наситени със смях и ирония и всичко това последвано от дълбока човешка емоция, топла и лирична, като целия живот. Чрез смеха и лиризма театралното действие трупа въпроси директно към седящите в салона. Защо причиняваме най-силната болка на най-близките си хора? Може ли да има прошка за насилието над дете? Зад смешното в живота виждаме ли и човешката драма?

Героите в пиесата не само се стремят да разплетат смешната и объркана ситуация, но търсят истината за самите себе си. Недоразуменията, връхлетeли ги днес, поставят въпроса – как ще живеем утре. Тази дилема стои пред множеството семейства от нашето съвремие и това прави пиесата и постановката не само актуални, но и подканяща към размисъл.

„Цивилизованите общества отдавна са определили семейството като най-святото и незаменимо място на човешките изживявания. Любовта, синовната обич, майчинското чувство са вечни и общовалидни. Но френският драматург, актьор и продуцент Себастиен Тиери умее да ги вижда в пиесите си и от друга страна – смешна, тайнствена и противоречива. Без да оспорва светостта на семейните връзки и чувства, чрез театралната игра той ни разкрива колко сме изкривили естествените взаимоотношения в семейството. Подчинени на социалните недъзи, на нетърпимостта и враждебността обхванали обществото ни, не усещаме как изстиваме един към друг, семейството се превръща в трънливо гнездо на конфликтуващи индивиди. Свещените връзки се затягат като задушаващи примки, един на друг си причиняваме болки, а не радост и щастие. Вместо красота хората започват да излъчват нетърпимост, вместо топлота – смешни до гротеска деформирани характери. И тогава идва тя – случката, събитието, колкото и невероятно, толкова и възможно. Съдбата изпраща едно дете, една личност, една жертва, един необикновен човек, смешен и тъжен, чаровен и неразбираем, но преобръщащ всичко обратно към неговия първичен вид. Става ясно чия душа е готова да възроди в себе си добротата и благородството, грижата и всеотдайността. Една човешка съдба, по криминално тайнствена и по детски смешна се оказва пробният камък за човешката доброта или егоизъм. Смехът и драмата се смесват във виртуозна комбинация така, както ги срещаме в живота“, казва режисьорът на постановката Андрей Калудов.