От Кремона до Кремона. Един страхотен филм, който едва ли ще видите

Владимир Йончев Последна промяна на 26 април 2017 в 11:58 21137 3

Трима от главните герои на филма: Стоянка Иванова, Ева Маринова и Иван Бизов

Ако кажа, че това е най-хубавият български филм, който някога е правен, веднага ще се намери някой разбирач, който ще ме опровергае.

По същия начин ме опровергават, когато казвам, че Иво Иванов е най-големият съвременен български автор. Казват ми: това е журналистика, не е литература.

Нали си давате сметка колко ми струва на мен, вманиаченият почитател на Иво Иванов, да сравня филм с неговите разкази?

Всъщност имат много общо.

"От Кремона до Кремона" е документален филм. И както в разказите на Иво Иванов героите са истински, събитията са истински, фактите са неопровержими, а изглежда, че Съдбата специално е редила живота на хората така, че да станат герои в разказ.

Иска ми се да ви препоръчам да гледате този изключителен филм, но едва ли ще можете. Премиерата му е била през март - пропуснал съм я. В понеделник, в рамките на фестивала Master of Art, беше първата му прожекция, на която присъства главният герой, който е вдъхновил филма. В четвъртък от 19 часа е последната прожекция - в кино Одеон в София. След това, който гледал - гледал. Продуцентът и режисьорът нямат надежди, че някой ще го завърти в България. И понеже този великолепен филм вероятно ще изпадне в забрава, много ми се иска да ви го разкажа.

Ако имате шанс да го видите в четвъртък, спрете с четенето дотук.

"Кремона" е фабриката за струнни инструменти в Казанлък.

Кремона е градът на лютиерите в Италия. Най-известният е Антонио Страдивари, починал преди 280 години. Оттогава няма човек, за когото може да се каже: "Ето, това е най-великият лютиер на света".

В края на 80-те десетгодишният Христо Маринов от Асеновград решава, че ще стане най-великият лютиер на света. И убеждава родителите си в осми клас да се премести в Художествената гимназия в Казанлък, където има лютиерска паралелка.

Да, но точно тази година е нулева и няма лютиерска паралелка. Христо се записва в профил рисуване, за да е по-близо до "Кремона" и да научи как се правят цигулки. От фабриката го изгонват, защото е твърде малък и ги е страх да не ги обвинят в експлоатация на детски труд. Малко по-късно го помолват да напусне и училището, защото хаби така желаните бройки за художници, а се интересува само от цигулки.

Единствено баща му, който е професор по акордеон, вярва в него. Премества го в Пловдив и го урежда за чирак при най-известния български лютиер Филип Добричков. Той обаче пази занаята си, защото иска да го предаде на сина си.

Нито един майстор не му показва скритите тайни на най-пазената професия. Само един му казва - почти подигравателно - че има само едно място, в което се учи този занаят и това е Кремона, Италия.

Годината е 1999. Христо кандидатства в училището за лютиери и го приемат. Италия обаче му отказва виза. Вече са го проучили и са разбрали, че е талантлив. А няма нищо на света, което италианците да пазят повече от лютиерския занаят. Той е само за италианци.

Бойко Станкушев, на когото Христо специално благодари на прожекцията в понеделник, вдига небивал дипломатически скандал. Заплашва италианския посланик, че БНТ ще разтръби навсякъде каква расистка политика води страната му, притиска външният министър Надежда Михайлова, че ще разгласи как българската държава не може да се пребори един приет в най-престижното училище млад българин да мине граничния контрол.

Жената на Христо - Ева, по това време работи в БНТ. Когато се женят, пращат писма на всички поканени, че на сватбата не искат подаръци. Кой колкото е отделил, да им го даде в брой. Вместо да заминат на меден месец, с всичките пари си купуват дървен материал. За цигулки.

Единствено Бойко вижда колко е силна мечтата на двамата и им помага да заминат.

Със събраните пари от приятели (500 долара), Христо отива в Кремона 3 месеца, след като учебната година е започнала. Става готвач в МакДоналдс, учи италиански, успява да навакса материала от пропуснатите месеци и става най-добрият в класа си.

Години наред продължава да работи нощем, мие чинии до 5 часа. През първите години не си купува нито едно кафе, за да пести, за да може Ева да дойде при него, за да учи и тя лютиерство.

***

Стоянка е една година по-голяма от Христо. Тя е от Казанлък и е влязла в лютиерската паралелка в годината преди нулевият прием.

Докато учила непрекъснато й повтаряли, че най-добрите деца от Казанлък, ще продължат да учат в Кремона, Италия. Когато завършила, разбрала, че това е пълна лъжа. Единственото бъдеще, което се предвижда за тях е в "Кремона", Казанлък.

Някъде дотогава, тя имала мечти. Сега е горда с това, че няма мечти. Живее в една стая с майка си, баба си и многото си котки в разпадащата се къща с течащия покрив, който трябва да ремонтира сама. Единствената й мечта е да оцелее психически.

През 2013 г., когато режисьорът Мария Аверина започва снимките, тя знае историята на Христо. Отива във фабриката "Кремона" в Казанлък, за да разкаже за сравнение и историята на български лютиери. Препоръчват й Стоянка - най-добрата работничка в завода.

Никой там не знае как живее Стоянка. Не знае, че къщата й се разпада и тя няма къде да покани гостите - Мария, операторите Борис Мисирков и Георги Богданов и продуцентът Мартичка Божилова, за да снимат. Толкова се срамува, че им казва: “У нас не удобно да снимаме, но може да снимаме в ателието на едно момче, с което аз работя”. А

Така екипът се запознава с Иван.

Авторите на филма заедно с част от своите герои.
Снимка: Агитпроп

***

По това време Иван е 12 клас. Той е изключително талантливо и изключително чаровно дете. Преградил е с итонг терасата си и е направил от нея ателие за цигулки. Във фабриката му се радват и за разлика от Христо преди 20 години, му предават занаята си. Преди да завърши лютиерската паралелка в Казанлък казва, че ако има двама чужденци, които да приемат в Кремона, той ще е един от тях. И наистина го приемат. Вече няма визи, които да го спрат, а и парите не са проблем.

Екипът на "Агитпроп" - Мария, Борис, Георги и Мартичка, решава че е извадил щур късмет. Без да са го мислили в сценария, ще имат възможност да заснемат живота на втория Христо Маринов 20 години по-късно.

Но това, което се случва няма нищо общо с плановете им.

На Иван Кремона не му харесва. Съучениците на Иван в училището за лютиери са на 14-15 години и те започват да учат занаята от АБ, докато той вече има достатъчно много лютиерски умения. Според него лютиерите в кремонските ателиета, където той би могъл да започне да чиракува, крият занаята си. За разлика от Казанлък, където имат интерес да научи колкото се може повече. Разкъсва се от терзания в музейния град. Пред камерата разсъждава на глас, че лютиерството е доста надценено нещо. Някакви велики имена продават цигулките си за по 25 000 евро, а всъщност изобщо не ги правят те. Правят ги черноработници като него в Казанлък, а те само си слагат името и прибират парите. С таланта и чара си в Казанлък Иван е Господ. В Кремона е никой. 

***

Оставихме Христо и Ева във времето преди 17 години, когато работят нощем, за да си купят храна и дървен материал за цигулки. Тази история я няма във филма. Той започва, когато "Marino" е сред най-известните марки цигулки. За да я има, Христо и Ева са се отказали от в-то във фамилията си. Италия не допуска лютиери от други страни. Но днес едни от най-големите музиканти в света свирят на техните цигулки. Кои са те, е тайна. В този аристократичен свят е признак на лош вкус да използваш името на велик артист, за да си направиш реклама. Или да кажеш, че той ти е поверил за поправка цигулката си, направена лично от великия Страдивари преди 300 години и струваща 8 милиона евро.

Цигуларят Салваторе Акардо, наричан Живият Паганини и легендарният виолист Бруно Джурана, говорят с възхищение за българите Марино. Ако от филма вземем само интервютата с тези легенди, снимани в италианския дом на двамата българи Христо и Ева, ако вземем само кадрите, в които тези живи идоли изпробват цигулките на Христо и Ева, за да отсъдят коя има душа и топлина, за да звучи като направена от Страдивари, филмът пак щеше да си струва.

Главният герой на филма Христо Маринов (в средата) с брат си и оператора Борис Мисирков.

Снимка: Зорница Йончева

Но този филм не е за маестро Акарди и маестро Джурана, не е даже за Христо, Ева, Иван и Стоянка. Той е за избора да следваш мечтите си и за силата да бъдеш себе си.

***

През 2015 г. фабриката "Кремона" в Казанлък произведе 200 цигулки. Всички те са инкрустрирани от Стоянка Иванова, която вече 17 години по съвършен начин прави един и същ елемент.

През 2015 г. завърналият се от Кремона Иван направи 20 цигулки. Прави ги заедно със Стоянка. Продават се на завидна цена в Далечния Изток и двайсетгодишният Иван е един от най-успешните лютиери в Казанлък.

През 2015 г. Ева и Христо Марино направиха 3 цигулки. Най-великите цигулари на света говорят, че в тях се е вселила душата на Страдивари.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

18418

3

Izalina

26.04 2017 в 21:59

Дано види повече бял свят и България в т.ч. този филм. Звучи обещаващо, а и Кремона си ми е слабост.

Благодаря за ревюто.

2666

1

Hissarion

26.04 2017 в 13:01

Не съм добре запознат със съвременната българска литература, но положението явно е на умирачка ако Иво Иванов е най-големият български автор.