Д-р Захари Зарков: Телемедицината е обичайна практика в психиатрията

Психиатърът д-р Захари Зарков е ръководител на Дирекция „Психично здраве и превенция на зависимостите“ в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), доскоро и съветник на служебния министър на здравеопазването доц. Михаил Околийски. Разговорът с д-р Зарков е по повод участието му в Организационния комитет на 16-та Международна конференция на ENMESH (European Network for Mental Health Service Evaluation) – Преосмисляне на психичното здраве във време на промяна (18 – 20 юни в София).

Д-р Зарков, една от темите на конференцията на ENMESH е дигитализация и използване на изкуствен интелект в психичноздравните услуги. Прилага ли се вече в България психиатрична помощ от разстояние?

Това е един от иновативните методи за консултиране, когато пациентът е затруднен в достъпа си до медицинска помощ. Телемедицината не е измислена тук и сега. Огромен скок тя направи и се усъвършенства по време на пандемията от COVID-19, когато беше ограничено движението на хората. Още тогава ние, психиатрите, започнахме да консултираме пациентите си онлайн и по телефона. А днес вече медицинска помощ от разстояние е нещо обичайно в психиатрията и в психотерапията. Тя обаче е приложима основно при проследяване на пациентите, когато са в стабилна ремисия и само трябва да се регулира поддържащата медикаментозна терапия.

Телемедицината е от помощ най-вече за пациентите, когато живеят далече от градове с психиатрична услуга. Пести се много време, избягва се стресът от пътуванията на далечни разстояния само за консултация, намалява се значително рискът от прекъсване на лечението поради логистични причини. Медицината от разстояние има и слаби страни, разбира се. Една от тях е липсата на живия контакт с пациента. Ето защо не се препоръчва онлайн сесия, когато се прави първа консултация. Неприложима е при остри психотични състояния, при съмнения за суициден риск и при първи преглед.

България постигна напредък в регламентирането на телемедицината, след като в Държавен вестник бе публикувана на 5 май 2026 г. Наредба Н5 за оказване на медицинска помощ от разстояние. Това означава, че наредбата е влязла в сила и че държавата е направила първите стъпки да регламентира този вид консултации. Описана е възможността за видеоконсултации – така наречената синхронна помощ, и за асинхронна помощ, при която се обменят документи и файлове с медицинска информация; регламентирано е също вписването на консултацията в електронното здравно досие. Това е огромен напред за България – бяла лястовица в модерното обслужване на пациентите от разстояние.

Смятате ли, че консултирането от разстояние ще се утвърди в практиката?

Всъщност медицинските услуги от разстояние първо се утвърдиха в практиката, а регламентирането им с наредба дойде по-късно. Сложност на дистанционните услуги е, че се изисква информирано съгласие. Друг проблем е дигиталната грамотност на част от хората, които имат нужда от помощ. Те може да нямат интернет или дигитални устройства за провеждане на видеоразговор. Все още съществуват неясноти около финансирането на тези консултации, как Здравната каса ще реимбурсира прегледите, амбулаторните процедури и цялата телемедицинска услуга.

Като съветник на служебния министър доц. Околийски помогнахте за промените в две наредби на МЗ, които регламентират оказването на психотерапевтична помощ. Разкажете повече за тези промени.

Имахме задача Наредба №29 от 2006 г. и Наредба №1 от 2007 г. да се модернизират, тъй като са публикувани още преди 20 години. Промените, които работната ни група направи в тях, вече са качени на сайта на МЗ за обществено обсъждане и до 8 юни все още можеше да се правят препоръки от сдружения на психотерапевтите и от отделни консултанти.
Новото и модерното в Наредба №29 е, че гарантира качествена психотерапевтична помощ, за да е сигурен пациентът, че когато отиде при психотерапевт, той ще е квалифициран и ще владее психотерапевтичната работа.

Наредбата изисква от психотерапевтите 1400 часа обучение и задължителна супервизия, за да я обявят като своя професия и да приемат пациенти. Заменя се старото понятие за психотерапията като метод, тя вече е регламентирана като отделна модалност, цялостна научно валидирана система със собствена теория и практика. Така се признава ролята на психотерапевта и на психотерапията като автономна наука и че двата стълба за повлияване на хората с психични разстройства са медикаментозната и психотерапевтичната помощ, които взаимно се допълват.

Промените в Наредба №1 пък регламентират обслужването на деца и пълнолетни; координацията за встъпване в логопедична и психотерапевтична грижа, а не само за изписване на медикаменти.

С тези две наредби направихме закъснял опит да сложим ред в тази област на здравното обслужване, докато се чака специален закон за психотерапията. Законът е по-важен, но трудноосъществим при сегашната обстановка. Трябва да има също и политическа воля Здравната каса да припознае психотерапията като здравна грижа, за да бъде тя реимбурсирана. В крайна сметка с наредбите за телемедицината и за психотерапията държавата показа, че не е занемарила психичното здраве, и трябва да се работи усилено за още полезни промени.

Какво се прави у нас по проблема със стигмата, дискриминацията и нарушаването на човешките права на хората с психична болест?

Мисля, че стигмата към хората с психична болест никога няма да изчезне. Но пък не можем да не правим нищо по въпроса и да седим със заровени глави в пясъка.
Борбата със стигмата е чрез интеграция и социализация на хората с тежка психична болест. Защото точно те са стигматизирани и под прицела на обществените предразсъдъци. Борбата със стигмата минава през образование на обществото за модерните представи за психичната помощ; през работа с медиите, обучение на журналистите, как да пишат за психичните разстройства, как да избягват сензационността.

Развитието на мобилни екипи за психичноздравни услуги в общността също ще помогне да не стига човек до тежки психични кризи, които да плашат хората от квартала или от входа на блока. Разбира се, болничната помощ е незаменима, когато състоянието се влоши сериозно и стане опасно за самия болен и за околните. Но когато има възможност човек да се лекува у дома си, околните ще виждат, че психичната болест не е страшна, че е здравословен проблем като всеки друг – като хипертоничната криза или като повишената кръвна захар.

Основното в борбата със стигмата и дискриминацията на хората с психична болест е образование, обучение, информираност на обществото, работа с медиите, защото те са голяма сила и могат да направят много и в положителна, и в отрицателна посока.

Как смятате, че ще се отрази домакинството на международната конференция на ENMESH върху психичноздравните услуги в България?

ENMESH e абривиатура на European Network for Mental Health Service Evaluation, което означава европейска мрежа за оценка на психичноздравното обслужване. На форумите на ENMESH се събират водещите специалисти от Европа и света по оценка на психичноздравните услуги. В София те ще ни представят най-добрите практики за грижа, за реформиране на моделите на психиатрична помощ в другите страни. Наистина е възможно тези практики и модели да бъдат адаптирани към българските условия и да бъдат приложени и при нас. Не е рационален доводът, че условията в България са различни и затова нещата трябва да бъдат оставени да си вървят по старому.

Преди старта на самата конференция на ENMESH е предвидено тридневно обучение за лидерство в психиатрията, насочено към млади психиатри. Така млади български и чуждестранни професионалисти ще научат най-модерното и актуалното в тази област по света, което да ги сензибилизира и мотивира да преподават и прилагат в страните си съвременните добри практики. Надеждите ми за промяна са свързани с тези български психиатри и тяхната бъдеща работа.

Следете новините ни в GoogleNews