"Червената книга"

Така се казва новият албум на пънк ветераните "Контрол". Сигурно си мислите - абе, тия банди от 80-те вече няма какво да покажат, останали са някъде в прехода.

Да, ама не. Новият албум на "Контрол" мачка като танк. 

Албумът има 11 парчета и е най-твърдото нещо, което някога съм чувал от бандата.

Затова нямаше как да не отида до тяхното убежище - студиото им, което, забележете, се намира на 4-ия етаж в сградата на "Балкантон". И да поговорим на място за новата тава с Оги, Тони и Иван за пънка, за музиката и за творческия процес на една легендарна българска банда, която продължава да твори, напук на действителността.

"Червената книга". След като албумът Ви е вече факт, няма как да не задам този достоен за 7 награди "Пулицър" въпрос - пънкът в червената книга ли е вече?

Тони: Има го и там...

Оги: Нека да започнем от малко по-далече. Всъщност, нас ни набедиха, че сме пънкари. Има някакви такива елементи, но ние не свирим чистия, дестилиран пънк.

Всъщност тезата на вашия основен композитор и текстописец Владо Унгареца бе следната - ами ние искахме да свирим хард рок, но барабанистът ни (Владо Попа) знаеше само този ритъм на барабаните и за това станахме пънк...

Оги: Да, така е. Освен това в този период на групата (Оги сменя Владо Попа в "Контрол" - б.а.) парчетата са се правили в пределно бързо темпо, за да не може да забърза повече барабанистът.

Иван: Знаеш ли кое е най-интересното? Че събирателно, средно аритметично, любимата група на "Контрол" са канадците "Rush".

Оги: Всъщност ние си мечтаем като "Rush" да свирим някакъв прогресив рок, но понеже сме тотал щета като музиканти, с изключение на Тони (китаристът на "Контрол" - б.а.), свирим колкото можем. Но винаги даваме всичко от себе си.

Добре, като какъв определяте стила на "Червената книга". Пънк ли е или е нещо друго?

Оги: При последното ни пътуване към Пловдив си говорихме с Иван за стила ни. Достигнахме до извод, че свирим някакъв прогресив метъл пънк. В случая визирам точно "Червената книга".

Иван: Стилът е следният: правим някакво парче. В някакъв момент, в процеса на задълбочаване в работата, Владо започва да мрънка, че парчето е станало много сложно. Даже скоро го питах - "Добре де, Владо. Всички песни на "Контрол" - като изключим "Най-щастливият ден" - кажи ми сред тях някоя простичка?" Така че сами си го правим (стила). Не знам защо...

Така е. Например песента ви "100 години", заради която се разочаровах, защото очаквах, че сте направили кавър на "D2" (смях).

Оги: А, някой пък писа, че очаквал, че това е кавър на "Нова генерация".

Винаги ще ви свързват с "Нова генерация". Едно заради онази легендарна плоча от 1988 година, в която си бяхте поделили по една страна. И второ - защото Владо Попчев и Воев са най-големите ни рок поети (заедно с Любо Малковски). Иначе като стил нямате нищо общо - мое мнение.

Тони: Така е, завинаги сме свързани с "Нова генерация".

Та да се върна на "100 години". Песента звучи странно, напомня ми по нещо на Франк Запа. Има убийствена клавирна партия, да не сте викнали Крезо (Красимир Неделин, оригиналния пианист на "Контрол" - б.а.) да я свири?

Оги: Истината е, че Владо Попчев програмира клавирните партии. Но духът на Крезо явно се е вселил в него. Всички клавирни партии са програмирани с изключение на Хамонд органа в парчето "Вкус за блус".

Албумът ви звучи изключително добре. Това беше първото ми впечатление, когато преди няколко дни си го пуснах за първи път. Ето, да вземем встъпителното парче - "Цар и господар". Това е парче, което звучи като "Рамщайн". Много твърди китари, изнесени ударни инструменти, клавири с арпежиатори. Доколкото разбирам дължим тоя звук на теб, Оги - ти си саунддизайнера на "Контрол". Това ли търсеше като звук?

Оги: Абсолютно. Специално за "Цар и господар" - то си отиде в тая посока само. Брутално, масивно - минава през теб като валяк. Неслучайно държах то да открие албума. Защото, няма какво да се лъжем, първото впечатление е най-важно. 

Имате и едно танго.

Оги: Това парче ("Танго и кеш", номер три в албума - б.а.) стои на склад от може би 6 години.

Иван: Повече, защото това бе едно от първите демо парчета, които ми пуснахте, когато ви станах вокалист - преди 7 години.  Още тогава казах - "Ей, това трябва да го направим".

Оги: Само че демо варианта изобщо не би могъл да го свържеш с крайния продукт. Владо си беше правил нещо вкъщи и беше програмирал нещо, което не можех да преброя. Нищо не излизаше. И когато опростихме ритъма и го вкарахме във формата на танго, се получи. После се замислих - танго... акордеон! Записахме барабани, бас китара и някакъв информативен вокал и го изпратих на Ейми (Ейми Денайо е част от американската група "Калчър шок" - б.а.). С молба - "Ейми, вземи акордеона и свири каквото ти душа иска". Тя ми писа - "Ама, Оги, нали знаеш, че акордеонът не ми е най-силният инструмент". Както и да е, след десетина дни получих два тейка с акордеон. Слушам единия, слушам другия. И си викам - това не става. От друга страна, чух вътре толкова много готини моменти. И взех ножиците и сглобих от двата тейка един, но супер як. Монтажът ми отне една седмица. Всъщност имахме и план Б - ако не стане с Ейми, да запишем акордеониста на бандата на Митко Таралежков. Но той е акордеонист, а Ейми не е  - тя е супер шантав музикант, а на нас ни трябваше нещо шантаво. Впрочем, когато смесих парчето и ѝ го пратих, тя каза: "Е, такава акордеонна партия няма".

Калчър шок

Пропускате план C - да викнете легендата Крезо.

Оги: Да, но още щяхме да записваме парчето. Впрочем, имахме идея за този албум. Бонус тракът - коледната песен "Весела празоколеда", да я запишем пак, но с нов текст. И естествено се обърнахме към негово величество Крезо.

Крезо

Тони: Решихме, че ще е хубаво да има парче с негово участие.

Оги: Тоя текст Крезо го прави няколко месеца. И накрая решихме, че няма смисъл да чакаме повече и песента си влезе в оригиналния вариант.

Да се върнем към текстовете на Владо Унгареца. Доколкото схващам, една от основните му идеи е, че вече е пънк да се противопоставяш на политкоректността. Самата песен "Червената книга" има текст, който разказва за т.нар. уайт траш - "аз съм хетеросексуален, обичам пържоли, харесвам цици и ме пазете, защото съм един от последните".

Оги: То това е квинтесенцията на албума всъщност.

Иван: Аз просто си мисля, че три от текстовете в тоя албум са тотално тролене. Явно Владо е решил да ядоса всички - вегани, месоядни, гей, стрейт, такива, онакива.

Тони: Провокации трябва да има непрекъснато.

Оги: Нещо любопитно още около текстовете в албума. Миналата година Владо ни предупреди, че отива за две седмици на почивка. И аз си казах - Оги, сега е твоят звезден миг! И се обадих на Иван и Тони с идея за парче. Парчето "От високо" е моя композиция. Тони ми помогна много. Само че нещо трябваше да се изпее в това парче. Имаме един наръч текстове от Владо, оставени в студиото.

Студиото на Контрол

Върху сглобената музика Иван започна да вади текстовете един по един. От един текст взехме част, която пасваше. От друг текст друга част.

Иван: Не беше точно така. Текстовете бяха написани на един лист. Аз реших, че това е един цял текст и дори намерих логическа връзка.

Оги: Бяхме на някакво участие във Варна и на връщане няколко часа Иван ни обясняваше каква била връзката в стиховете. Но когато Владо се прибра и ние му пуснахме гордо парчето, той каза: "Само да ми видите гърба и веднага правите простотии". После извървяхме пътя от "това са два различни текста" през "те нямат нищо общо". В крайна сметка направихме някакви дребни корекции и Владо вече беше доволен. Но като цяло това парче не му харесва.

Къде се продава "Червената книга"? Къде може да се закупи новият ви албум?

Тони: Албумът може да се свали дигитално от Bandcamp.

Оги: В София може да се купи от два магазина - музикалните магазини MMG и Rebelstore.

Продава се също така във Варна, в магазин "Винил хоум". В Пловдив можете да си го купите в магазин Hot Vinil.

Ще има ли клипове към албума? Засега само песента "Полиция" и бонус тракът за коледната пуйка имат визия.

Тони: Предстоят видеа.

Оги: Мислим ги.

Иван: пАри нема, пАри. Нема кво да ги мислим.

Оги: Ти забелязваш ли, че ние в момента действаме обратно на всякаква логика. Хората изкарват сингъл. След това започват да шумят по медиите. И чак след това излиза албумът. А ние пускаме албум - правим точно обратното. Впрочем, промоцията ще направим наесен. Стискам палци дотогава да е готов и винилът за този албум.