Тази година Международният кино фестивал София Филм Фест отбелязва своето 20-то издание, като месец март, когато традиционно се провежда събитието, се очертава отново да бъде пищен киномански празник.

Честта да открие юбилейното издание на СФФ на 10 март в Зала 1 на НДК се падна на новия филм на Иглика Трифонова - „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син”.

Стартирал като проект от „София Мийтингс”, „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син” даде заявка за сериозен успех още през 2011 година, когато спечели в рамките на кинофестивала в Кан наградата ScriptEast на името на легендарния полски кинорежисьор Кшищоф Кешловски. Световната премиера на филма се състоя през ноември 2015 година в конкурсната програма на международния фестивал „Black Nights” в Талин.

Сюжетът на филма ни отвежда в съдебната зала, където главният прокурор на Международния трибунал за войната в бивша Югославия, Катрин Лагранж, призовава като свидетел сръбското селянче Деян. Момчето има присъда в Босна за участие във военни престъпления, а в Хага се явава като ключов свидетел срещу високопоставен сръбски военен. Показанията на Деян са важни и конкретни, защото са лични. За всички изглежда, че делото ще завърши със справедлива присъда за военнопрестъпника и това ще бъде първата голяма победа за Трибунала. Но адвокатът на обвиняемия - известният шведски юрист Михаил Фин, воден от професионалната си амбиция да участва в едно от големите дела на „новия правов ред”, усеща, че има нещо нередно и предприема лично разследване в Босна.

Копродукцията на България, Холандия и Швеция, създадена по действителен случай, е разказ за стойността на живота на малкия човек и за измеренията на човешкото достойнство.

„Това е действителен казус от трибунала в Хага, - обяснява режисьорката Иглика Трифонова. - История за едно съвременно жертвоприношение, защото до ден днешен цивилизацията съществува по този начин. Възможно е един човек да бъде принесен в жертва в името на големите идеали, голямото право. Това е история за малкия човек в центъра на мащабните политически събития и водовъртежи, а също така и за трудния и мъчителен път на Балканите към Запада.”

„Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син” е тематично продължение на предишния филм на Иглика Трифонова „Разследване” (Голямата награда за най-добър филм в Котбус 2007, най-добър сценарий във Варшава 2008, най-добър режисьор в Букурещ 2008, Наградите за най-добър балкански и най-добър български филм на 11-ия СФФ, 16 национални награди, сред които Специалната награда на журито и Наградата на критиката във Варна 2006) и нейната документална творба „Разкази за убийства” от 1993 година (включен в панорамата на 10-те най-добри документални филми на годината на кинофестивала в Петербург, удостоен със „Златна роза” през 1994 г.), изиграл съществена роля в дебатите срещу смъртното наказание през 90-те години на ХХ век.

„Всичко започна от „Разкази за убийства”, - споделя режисьорката. - Беше в началото на кариерата ми и разговорите с тримата осъдени на смърт си остават едни от най-съществените мигове в моя живот. Те очакваха собствената си смърт, докато в България се водеше дебат „за” или „против” смъртното наказание. И това беше моят първи урок по житейска драматургия. Моята презумпция, че осъдените не желаят да говорят за това, което са извършили, се оказа невярна. Точно обратното - техните престъпления се бяха превърнали в най-важното нещо, което имат. Едно жестоко имáне. Всеки от тях, без значение какъв е и какво е извършил, се опитваше да разбере защо това се е случило. И имало ли е шанс да бъде избегнато. В престъплението и начина, по който човек се отнася към него, има много силна метафора за това как живеем ние. Всеки ден сме склонни и извършваме своите малки престъпления, но просто моделът на крайното, голямото престъпление е много по-видим. Извършваме предателства на друго ниво и опитът да се оневиним е всъщност това, което движи света. Откакто свят светува, престъплението е част от живеенето ни, от тъмната ни страна, а всички имаме такава.”

„Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син” събира на снимачната площадка една от най-забележителните съвременни френски актриси Ромен Боранже („Диви нощи”, „Пълно слънчево затъмнение”, „Апартамента”, „Рембранд”, „Вик и Фло видяха мечка”), откритието на Бергман - Самуел Фрьолер („Най-добрите намерения”, „Диригентът”), световноизвестната македонска актриса Лабина Митевска („Преди дъжда” на Милчо Манчевски), Нермина Лукач („Яж, спи, умри”), Изудин Байрович и българските актьори Ованес Торосян и Красимир Доков. Филмът е заснет в Босна, Холандия (Амстердам и Хага) и Швеция (Малмьо и декор на Хагския Трибунал в студиото в Истад). Оператор е Рали Ралчев, композитор - Теодосий Спасов. Продуцент е Росица Вълканова, с която Иглика Трифонова работи в тадем в „Писмо до Америка” и „Разследване”.

„Талантливата и аплодирана по света Иглика Трифонова доказва за пореден път качествата си на изкусен кинематографист. Майсторски заснетите и вълнуващи кадри в комбинация със задълбочения диалог и интригуващите образи превръщат творбата в завладяващ киноразказ, - категорична е международната критика. - Психологическите, религиозни и културни последици от войната в Босна, пресъздадени като автентично преживяване, насочват вниманието към въпроси, свързани със социалната и човешка идентичност.”

Още по темата

07/01/2016

Култура

С какво София Филм Фест отбеляза 100-годишнината на родното кино

30/11/2015

Интервю

"Копродукциите носят престиж на България и наградата на "Аферим!" на Берлинале го доказа"

23/03/2015

Медии

Кои са десетте най-обичани български филма