Изложбата на Николай Янакиев в галерия „Нирвана“ е настоящото събитие в средите на изкуството. Представени са 33 маслени платна - цветно пулсиращи, но и натежали от философски значения. Николай Янакиев е един от най-утвърдените ни съвременни художници.

Удостояван е с многобройни награди. Освен в Съюза на българските художници, членува и в Международната академия „Греци-Марино“, Италия, в Асоциацията SALON D'AUTOMNE, Париж, Франция. Кавалер е на Международната академия за съвременно изкуство, Белгия. През 1996/97 г. е включен в справочника „Who is Who in International Art ”, издаден в Лозана, Швейцария, а творба от цикъла му „Момиче пред огледало” остава да представлява автора си в издателството. Той е може би единственият съвременен български художник, чиято картина е продадена на аукцион в търговска къща „Кристис”, Лондон.

Изложбата на Николай Янакиев отприщи в главата ми цял поток от мисли. Замислих се за материализма, който отдавна ни превзема - как тайничко e променил структурата на нашето съзнание. Научил го е вечно да търси контур – разграничение. Научил го е да търси владение. Научил го е, че нещото е притежаемо, когато е ограничаемо. Когато е ясна геометрията му. Картините на Николай Янакиев са сякаш лек за всичко това.

Лек за днешната психика, настроена собственически. Тя повече усвоява действителността, отколкото я разбира. Опитва се да разграфи неразграфимото. Опитва се да разчлени безкрайното, непрекъсваемо цяло. Наслагва изкуствени граници. Парцелира. Успокоява се, чак когато си изясни, как цялостната, вечно променяща се, неразделима действителност може да се раздроби в притежаема предметност. Да се разпредели в статично владение. Може теоретично и да сме наясно, че живата действителност е непритежаем поток от безкрайна, непрекъсваема свързаност. Психиката принуждава да виждаме друго.

Принуждава да виждаме смисъл във външния свят, само ако проличава структура на разграничени, независими, антагонистични една към друга статични същности, които могат да бъдат владени. Владени в пряк смисъл - притежавани. Или владени в непряк смисъл – заключени в „закономерности“. Креативният хаос в картините на Николай Янакиев нагледно припомня, че прекомерната вяра в „закономерности“ е просто фетишизъм.

Че какво от това, би казал някой. Ако манипулацията е благотворна, нека бъде! Нека ни е добре! Но … не ни е. Светът, възприеман през желание за притежание е неприветлив. Себезаточен. Усеща се по непонятна тъга в гърдите. Дали тази тъга не е тоналността на съвремието? Имах усещането, че Николай Янакиев е бил спохождан от подобни мисли, рисувайки картините си. Четката му противодейства на самозабравата, медитирайки върху отчуждението от голямото цяло. Заличава граници и разграничения, за да разкрие дълбочини и перспективи.

Дълбочини и перспективи, обезсмислящи желания за владение. Платната стават аварийни изходи. Алиби за бягство от самозаточението в общоприетото. Същевременно от разговорите с Николай Янакиев знам, че той се пази от словесни обяснения. Че ги счита за умаление на неуловимото, на което се е посветил. Затова и настоящата си изложба е нарекъл просто „Изложба живопис“. С блага усмивка и непринудеността на рутинирания творец споделя, че е рисувал просто настроения. Че вътрешното в себе си е обърнал навън, за да послужи на ближния. За да го увлече и завлече. Следва интуицията си, а тя го отвежда на неподозирани места. Сега картините му водят там зрителя.

Не бива скромността и игривостта, с която майсторът описва творбите си, да подвеждат. Отново ни изправя пред сложни сюжети, овладени с безупречна техника. Те са подкана за споделени видения. Видения, които хвърковато прескачат крепостните стени на баналното. Стените на закоравялата самоизмама за овладян, парцелиран, притежаем свят с ясна статика. Платната на Николай Янакиев са и молитви срещу самоизмамата. Състрадават неразбраното творение. Жалят несбъднатите възможности. Но и носят блага вест за избавление чрез осъзнаване. Носещата конструкция в тях е чувственост. Художникът вярва в лековитата ѝ сила. С незамъглена от „разсъдък“ чувственост предизвиква сгрешената психика. В картините си на чувственост обляга и композицията, и цветната гама, и рисунъка, както и впечатляващия размах на взаимовръзките между тях.

С цвят Николай Янакиев умее да зачева оптични внушения, проникващи в духа на зрителя на много нива. Повечето от творбите, които показва в галерия „Нирвана“, отново са контролирани цветни експлозии. С цвят предпазва заблудената психика на съвремието от типичните ѝ залитания в черно-бяло структуриране. Защото заблудената психика е лакома, но не и ловка. Не ѝ е лесно да раздроби цялото с измислени граници, които са ѝ нужни за самозалъгване, че го владее. Затова мечтае за свят без цвят.

За ясни черно-бели контрасти, маркиращи неоспорими черно-бели разграничения. А изконната, непокорна цветност на Николай Янакиев я оставя без шанс.

Не обаче виртуозността на цветната импресия е крайна цел на майстора на цвета. Ефекти от пъстрота, светлосенки, нюансиране и триизмерност превръщат импресията във ветрило от многопластова сюжетност. На внимателния прочит не убягва, че на платното съжителстват – къде равноправно, къде субординирано, множество взаимодействащи си пластове. В сюжета проличава дълбочина, която може да бъде откривана с години. Усещането е като да влезеш в огромна сграда и постепенно да проникваш в пространства, скрити зад поредните врати. На Николай Янакиев трябва да му се признае и нещо друго. Вероятно само той може да разтвори - да разтопи, фигурата в окръжаващата я среда до степен, че тя не просто да се слее с нея, а да стане „прозрачна“, почти невидима. Енигматични фигури, ефирно загатнати в пространствата му, са негова запазена марка. Те са откровение на взаимовръзките и неразривната цялост в потока на действителността.

И този път Николай Янакиев импровизира върху жената и нейното тяло. То присъства като експониран или загатнат мотив в много от платната му. „За мен“, казва художникът, „тя е непрекъсващ извор на вдъхновение и емоции“. Жената е обединително звено в сюжетите, център на тежестта - дори когато е почти невидима. Зрителят има усещането, че битието в картината въобще произтича от женската фигура. Ако приемем традиционното схващане, че жената в по-голяма степен от мъжа е носителка на чувственост, то творецът вероятно я посочва и като източник на просветление. Споменах вече за централната роля на чувствеността в неговите послания.

Отново и отново изложбите на Николай Янакиев помагат за себе- и светоосмисляне. От ограничените мащаби на картинната галерия едва ли като с щракване с пръсти заблудите ще се разсеят. Стартов изстрел за промяна обаче е възможен. Непонятната тъга в гърдите вече не е непреодолима…