Никога не съм разбирала хората, които гледат някакво представление и след края му, още неизлезли от залата, дърпат за ръкава съседчето по място и започват: „Хареса ли ти, а? Хареса ли ти?” За мен добра постановка е онази, след която излизаш от театъра, палиш цигара и потъваш в размисли. И в тишина. И си осмисляш видяното. И човекът с теб не ти се сърди, защото ти е свикнал. Иначе за лошия спектакъл си казваш веднага. Аз този път, след приемиерата на „Корабът нощ” в театър „Азарян”, не запалих цигара. И сега ще ви разкажа защо.
„Корабът нощ” е най-новото представление на театър „Азарян”. Създадено е по текстове на Маргьорит Дюрас, адаптирани за сценичната версия от Стилиян Петров, режисьор на спектакъла, и Яна Борисова, драматург и директор на театъра. Играта е поверена на четири блестящи родни актриси: Татяна Лолова, Цветана Манева, Петя Силянова и Пламена Гетова. Визуалната среда е дело на сценографа Венелин Шурелов, а звуковото оформление е от Иван Шопов, познат ни още като „Cooh” и „Бalkansky”.
Откровено и с лек свян ще си призная, че преди да вляза в театъра онзи ден, не бях запозната с работата и с живота на Маргьорит Дюрас. Ако и вие сте в моята ситуация, набързо ще ви кажа, че тя е родена през 1914 г. в днешен Виетнам, в семейство на френски емигранти. След смъртта на баща си се мести в Париж, където учи математика, политология и право и се присъединява към комунистическата партия. Омъжва се. Изпращат съпруга ѝ в концлагер. Предполагам, че този сбит преразказ на забележителната ѝ биография обяснява донякъде експерименталното, предизвикателно и някак сюрреалистично звучене на текстовете ѝ. Някои от тях напомнят сън. Дюрас не обяснява. Докосва те. Оставя те объркан. За нея и за „Корабът нощ” самата Татяна Лолова лаконично споделя: „Това е една много странна писателка, френска, и не знам какво ще стане от спектакъла”.
По един кратък разказ на авторката и по фрагменти от други нейни текстове, е изграден спектактъл за двама души, които никога не са се срещали, но се влюбват един в друг. Напоследък малко думи са били в състояние да ме накарат да настръхна, да изтръпна, да ми се насълзят очите, обаче Дюрас, в превод на Мария Георгиева и Албена Стамболова, успя. А работата на Иван Шопов и Валентин Шурелов е координирана по толкова фин начин, че музиката и движението са в съвършен баланс и си придават завършеност, запечатвайки представлението в съзнанието на зрителя на още няколко нива. Изненада ме да открия почерка на Яна Борисова на място, където не съм го очаквала- в декора, където си личат вниманието ѝ към дребния детайл и любовта към думите, с които ме спечели още при първата ми „среща” с нея в Театър "199".
А цигарата не я запалих, не защото не ми хареса представлението и не защото то не е едно истиснко съкровище за българската сцена, а защото преди около седмица спрях да пуша. Ако не очаквате нещо конвенционално, ако всъщност просто зарежете всичките си очаквания вкъщи, то ви препоръчвам – отидете, вижте.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)