Юрая Хийп. 3000 препълниха Универсиада, за да видят това, което знаят наизуст

Последна промяна на 07 февруари 2019 в 15:19 4910 1

Валентин Найденов

Сряда, 6 февруари 2019 г., около 20:15 ч. Зала „Универсиада“ е пълна с хора, очакващи да видят и чуят отново това, което знаят наизуст. На терена пред сцената има само метър свободно пространство до изхода, вероятно заради сигурност.

Седящите места са заети с изключение на 10-15 в гълъбарника. Около 3000 души плюс-минус 57. Видима възраст от 39 години и 7 месеца до 73 години и 9 месеца. Косите са предимно прошарени до бели и повечето са дълги. Мъжете преобладават.

Сцената е изчистена от помпозност и сценографски авангардизъм. Тъмно син подиум върху който светлинното шоу ще рисува красиви орнаменти в бяло. Дъното е огромен синтетичен екран, изобразяващ обложката на новия 25-и албум Living The Dream. Основна героиня в изображението е Луната, неуспешно подгонена за забулване от рехави облаци в турбулентност.

Светлините притъмняват. Излизат. Липсват истерични писъци на радост и еуфорични крясъци на възхвала. Точно в 20:45 ч. както е по график на организаторите BGTSC. Тътен, гръм и мощно начало с първата песен Grazed By Heaven от новия албум. Страхотен звук! Много добре балансиран по мощност и честотно. Детайлно се чува всеки инструмент и шиптящите съгласни в пеенето. Мощна ниска честота повдига присъствието на електрическия орган. Звучи като Hammond B3 Organ на Кен Хенсли. Няма звук, който да пречи и да дразни. Няма милиграм изкривяване.

На сцената е по-светло, отколкото на финал на Световно първенство по футбол. Петимата са облечени в черно.

Кои са те:

Мик Бокс (Mick Box), 71 г., основател и запалянко на лондонския „Тотнъм Хотспърс“.

Фил Ланзън (Phil Lanzon), 68 г., известен у нас като концертиращ клавирист на група The Sweet. Основен композитор наравно с Мик Бокс.

Бърни Шоу (Bernie Shaw), 62 г., канадец. Пее в неизвестни канадски групи, имигрира в Кралството и участва в създадената от Ланзън група Paris, преименувана на Grand Prix. Двамата с Ланзън са в Uriah Heep вече 32 години от 1986 г. насам.

Ръсел Гилбрук (Russell Gilbrook), 54 г. Има кариера на барабанист с Тони Айоми, Ван Морисън, клавириста на Camel Питър Барденс и Джон Фарнам от австралийската Little River Band. Преподава уроци в музикалния канал на Sky Television и в Brighton Institute of Modern Music. В групата е от 2007 г. след оттеглянето на Лий Кърслейк заради заболяване.

Дейви Римър (Davey Rimmer). В групата е от 2013 г. след смъртта на Тревор Болдър, който е негов идол за басист. Композитор на Grazed By Heaven.

Заради 50-годишния юбилей, публиката очаква репертоар предимно от стари класики. В първата част те свирят 6 от 10-те песни в новия Living The Dream, издаден на 14 декември 2018 г. и само 2 на възраст над 43 години. Във втората част са само надхвърлили 46 години и 3 месеца. Трагедията на група с толкова много мелодични и известни песни по целия свят е кои да включи в концерт с продължителност под 2 часа. Стиловото разнообразие в репертоара им не ги дамгосва само „хард рок“. Между първия и последния албум има 48 години стойностна съзидателност и виртуозни концерти навсякъде по света. Не всекиму е отсъдено да стори това.

Концертът продължи 1 ч. и 45 мин. В 22:15 ч. те изчезват от тъмнината на сцената. Бас каса възвестява началото на Sunrise.

Ето ги отново. В 22:30 ч. те се покланят. Пак по графика на организаторите.

Нито една песен от албумите с Джон Лоутън. Явно е етична уговорка и Бокс ги смята за негови запазени марки.

Те свирят достолепно за класата си без да се впускат в пълнежи – само акценти. Свирят виртуозно с техни запазени марки, разпознаваеми от милиони на всяка точка на планетата. Редуват приказно китарни и клавирни сола, както беше по време на Бокс-Хенсли ерата. В студио и на този концерт създават уникален звук без излишни ефекти за замазване на немощ. Бокс е ограничил използване на уа-уа педал, но нали затова в съвремието има китарни процесори. И без това солата му са смислени и мелодични като отделни миниатюри в рамките на една и съща песен. Бърни шоу пее без монитори пред себе си, явно разчитайки на слушалки и на общия сценичен мониторен кръг. Два пъти изпуска темпото с продължително изпети тонове в куплетите. Както винаги рефрените са пеене в хармония от 3 или 4 гласа. Ръсел Гилбрук е точен като метроном и енергично тегли темпото напред. Практикува техниката на предшествениците си за автентичност на изпълненията.

Светлинното шоу е предимно в бели лъчи без да е игриво за скриване на шайбата. Публиката е в залата заради музиката и изпълненията им. Те знаят това. Няма странични екрани за излъчване на детайли от сцената, прожектиране на клипове и различни импресии. Пиротехниката участва само два пъти с 2 цикламени и 2 зелени димни струи, насочени към тавана.

Бърни Шоу и Мик Бокс обявяват песните и контактуват с публиката все едно, че познават всеки поименно. Няма задължителна превзетост, няма клишета ала „ние ви обичаме“. Мик Бокс: „Знаем, че тази песен е много популярна у вас и празнувате на нея“. Започва клавирният риф на July Morning, изсвирен с половин октава по-ниско заради тържествения апломб в пеенето на Бърни. В залата светват дисплеите на около 2000 телефонни апарата. Кулминацията на концерта! На финалната част хората се прегръщат. На лицата им пише „Щастие“.

Това е Uriah Heep. Музика, която сближава и сприятелява хора, облагородява мислите и намеренията им, трогва ги и те никога не я забравят. Някои зрители преживяват младостта си, други са възхитени от настоящето си, трети преживяват бъдещи мечти.

Албуми, от които са песните в концерта:

…Very ‘Eavy … Very ‘Umble 1970
Salisbury 1971
Look At Yourself 1971*
Demons And Wizards 1972
The Magician’s Birthday 1972*
Return To Fantasy 1975
Abominog 1982
Living The Dream 2018

Песни (превод на български – сетлист)

1. Grazed By Heaven 2018
2. Return To Fantasy 1975
3. Living The Dream 2018
4. Too Scared To Run 1982
5. Take Away My Soul 2018
6. Knocking At My Door 2018
7. Rainbow Demon 1972
8. Waters Flowin’ 2018
9. Rocks In The Road 2018
10. Gypsy 1970
11. Look At Yourself 1971*
12. July Morning 1971*
13. Lady In Black 1971

14. Sunrise 1972*
15. Easy Living 1972

----------

Репортажа на нашите приятели от WeRock можете да видите тук.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1000

1

щурец

08.02 2019 в 00:03

Юрая кво ??? :))) Туй все едно комшиите Пешо,Съби и Благой да си турят тениски със щампи на Led Zeppelin и да се пишат цепелинчета,подрънквайки парчета на Пейдж,Плант,Бонзо и Пол Джонс :)))

Ще Ясен и Мърхолев и тяхната Радуга(пардон,Сънрайз( са в пъти повече Юрая Хийп от тази сбирщина на М.Бокс!?

Без Хенсли и Байрон няма Юрая...отдавна... Другото е фотошоп...и кич!