Днес в 19:00 часа в литературен клуб "Перото" в НДК Евгений Дайнов ще представи новата си книга "Началото на прехода (записки по революцията)".

Това е краткият анонс за едно събитие, което горещо, ама много горещо препоръчвам, защото става дума за една от най-увлекателните, забавни и информативни книги, които съм чел някога.

Това всъщност е вторият том и той започва с 8 март 1989 година. Издателството е "Милениум".

Евгений Дайнов има една теория, която първоначално ми се стори странна, а после се уверих, че е много вярна. Според него в историята има дълги и къси години, дълги и къси векове.

19 век например е "дълъг", защото започва с Френската революция от 1789 г. и свършва чак с Първата световна война през 1914-1918 г. А 20 век е "къс", защото започва с Първата световна война и свършва с 1989 г.

Самата 1989 г. пък според Евгений е "къса година" и започва на 8 март, когато народната милиция стреля по фотографа Симеон Версано, който със спрей за обувки пише по стените "Тодор Берия Живков".

Властта взима мерки и нарежда заточение на "опозиционните елементи". С мотива, че интелектуалците трябва да помогнат на останалото след "Голямата екскурзия на турците" без работна ръка селско стопанство, ги запраща на село.

Как Евгений прави политически анализи в телевизора всеки е гледал, аз съм имал удоволствието да го гледам и как свири на китара, но за многобройните му хейтъри сигурно ще е голям кеф да четат как копа канали в АПК-то на Миндя с Иван Сушата. И така до средата на септември, когато в София почва да ври и кипи.

Както активните борци след 9.9.1944 г. се оказаха сто пъти повече от партизаните преди това, така и 1989 г. е повод на кой ли не натегач да си пренапише биографията и да се изкара борец срещу режима. От многото разкази, които съм чел за това време, от този ми стана най-ясно кой какво е правил и каква реална роля е имал. И, да, доста имена, за които не предполагах, излязоха, а доста от тези, които с години се въртяха по медиите, не срещнах.

Една супер готина случка от този период описва Евгений. Събират се опозиционерите в кино "Петър Берон", а отвън пълно с цивилни ченгета, които търсят провокации. По едно време едно ченге извиква: "Долу другарят Тодор Живков!" и кляка, за да не се види, кой е безстрашникът, който клати властта.

"Хората обаче веднага се отдръпнаха от клекналото ченге. Образува се празно място, осветено от уличната лампа, в средата на което клечеше цивилка с разперен край него шлифер. Все едно ака на гърне. Всички се разсмяха.

Ама и тяхното беше една провокация... Кой нормален опозиционер, ако стигне да вика "Долу Тодор Живков", ще добави "другарят"?"

Моменти като за смях в книгата много, но най-непознатият и интересен разказ е за срещата с бащата на Сергей Станишев Димитър Станишев, който иска помощ от опозицията за връщането на имената на турците. В края на декември 1989 г. ръководството на БСП решава да върне отнетите от Възродителния процес имена на турците, но понеже очаква остра реакция от забърканите в преименуването партийни ръководители по места, се обръща за помощ към възникващата опозиция.

За разлика от късата 1989 г., според Дайнов 1990 г. е сред най-дългите. А и сред най-интересните, годината на революцията. Годината на големия син митинг, на Града на истината, на пожара в Партийния дом. Може би най-интересната година в скорошната история, особено с уговорката "Не дай, Боже, да живея в интересно време!"

За купоните и опашките за мляко - помним. Може би сме позабравили как свободата за кого да гласуваш се търгуваше за капачки за буркани. Но, Бога ми, никога не бях чувал историята как Евгений Дайнов е изял бонбоните на Джордж Сорос. След години Сорос твърди, че кутиите били две, но Евгений настоява, че било само една кутия.

Знам защо се надушихме с Евгений. И двамата имаме една и съща максима - че положителните промени в обществото вървят ръка за ръка с рока. Когато рокът си тръгне от политиката, или следва застой, или промени към по-лошо. Затова е особен кеф да видиш историята на революцията преразказана през песни - всяка глава от книгата е заглавие на песен.

А ако питате какво става в следващите години от книгата - и аз не знам. Точно съм на момента, в който СДС и рокът се разделят завинаги...

Още по темата

12/12/2015

Нашите автори

Републиката е жива. Време е тогите да изметат анцузите

15/08/2015

Нашите автори

Анализ на масовия българин

10/01/2015

Нашите автори

Евгений Дайнов: Шубето от свободата е голям страх!