Хроники от Евровизия, полуфинал I

Венци Мицов Последна промяна на 19 май 2021 в 10:31 11845 1

Снимка Eurovision Song Contest

Destiny (Малта)

Каквото и да ви говорят, скъпи приятели, да знаете, че всичко е визия...

Съдържание може да няма, но опаковката... Опаковката е важна. От важна - по-важна.

Пиша това няколко часа след първия полуфинал на песенния конкурс "Евровизия 2021" в Ротердам, Нидерландия. Безпрецедентен конкурс, който трябваше да се проведе миналата година, но уви, Бил Гейтс, Сорос, СЗО и извънземните ни поръсиха с чипове, химически пневмонит и новия хит - с моргелони.

И ако бяхме пичове, щяхме да изпратим на конкурса Мангъров, който да представлява будна България с песента:

"Ела със мен да пием чай,
чай със чуден аромат."

Но млъкни, сърце!

Нашият ред ще дойде в четвъртък, 20 май, когато певицата Виктория Георгиева (VICTORIA) ще изпее Growing Up Is Getting Old. И ще ѝ стискаме палци да бъде сред първите.

А сега да се върнем на първия полуфинал. В него снощи се представиха песните на 16 страни: Литва, Словения, Швеция, Русия, Австралия, Северна Македония, Ирландия, Кипър, Норвегия, Хърватия, Белгия, Израел, Румъния, Азербайджан, Украйна и Малта.

Да започнем с това, че шоуто се водеше от четирима водещи, които я казаха, я не по три думи, а единственият смисъл от присъствието им на сцената бе един гаф преди изпълнението на ирландската песен, в който те илюстрираха такова творческо безсилие, че ми се прииска организаторите на шоуто да се бяха обадили на разпадналия се екип на легендарното ни предаване "Мело ТВ мания", който да покаже на зажаднелите за истински шоубизнес западняци що е то телевизионна динамика.

Първа на сцената се качиха представителите на Литва, представлявана от бандата "The Roop".

Песента на литовците беше с модерен дискотечен саунд. И се казваше... "Дискотека", разбира се, как да се казва? Няма да се казва "Филхармония", много ясно. Само че, като човек я заслуша, започва да си задава въпроси. Например - защо песента не се казва "Blurred Lines", защото, както и да я слушаме, тази песен, особено в началото, изглежда доста... как да кажа... хайде да съм мек - "повлияна" от смаш хита на Robin Thicke.

Иначе всички бяха барнати в жълто, а единствената мадама в бандата танцуваше с такъв финес, че напомняше дърводелски метър.

Така или иначе това свърши и се потопихме в предложение номер 2 - песента „Amen“ на певицата Ана Соклич от Словения.

През 2020 Ана Соклич бе приготвила друга песен за конкурса, преди да стане ясно, че той се отлага. Песента ѝ тогава се казваше "Вода" - като тази на Елица и Стунджи преди време.

Сега, защо през 2020 певицата е пяла за водата, а днес казва "амин", е тема, по която можем много да разсъждаваме, но не си струва.

На първо четене гласът на Ана Соклич е нисък, алтов и много красив. На второ четене песента напомняше по нещо за депресивните опуси на Адел. До момента, в който се появи госпъл хор и песента тръгна в друга посока. И ние казахме "алелуя" и се настроихме за следващия участник.

И той не закъсня. Мадър Раша винаги е тук!

Ето това е голямото ми разочарование. Докато миналата година руснаците бяха приготвили тежката артилерия на фрийк звездите "Литъл биг", които са безспорно явление, тази година братушките пуснаха певицата Манижа Сангин (впрочем родена в Таджикистан) със странния опус „Russian Woman“.

Да, и тук фрийк елементът присъстваше силно, но всичко бе твърде далеч от миналогодишните представители. Според мен песента се удави във фолклорния елемент, иначе певицата безспорно бе интересна. Но не, аз си искам "Литъл биг" и смятам да пиша лично на дядя Вова...

След руснаците дойде представителя на Швеция. Класически шведски викинг от Конго на име Тусин Чиза.

Дори в момента, часове след като полуфиналът приключи, проверявам, за да не объркам пола на изпълнителя.

Мъж е. Но я чуйте песента и кажете дали визията и гласът могат да ви помогнат да дефинирате пола.

Да бе, знам, че половете са отживелица, просто се презастраховам, да не се окаже, че Тусин е момиче или кросдресър или нещо друго, че да стана за смях.

Мелодична песен в умерено темпо. Скука и клишета, но иначе с добър аранжимент и добро изпълнение. Нищо, което да ме накара да чуя песента повече от веднъж.

Дойде ред на Австралия. Да, Австралия, по някаква странна причина участва на този конкурс и с нетърпение очаквам момента, в който австралийците ще спечелят и ще трябва да се прави Евровизия от европейско Сидни примерно...

Певицата Монтейн изобщо не можа да дойде в Ротердам. Жалко, в Холандия има едни страхотни кексчета и бисквитки, пробвал съм ги, много са смешни...

Но да оставим пороците настрана и да продължим с песента на европейска Австралия! Монтейн представи страната и континента си с песента „Technicolour“.

Девойката Монтейн се оказа доста ексцентрична певица. Къса коса, боядисана в култови цветове. Песента се оказа посветена на майка ѝ. Помислих си, че ако майка ѝ види как Монтейн се е барнала, ще избяга в пустинята Виктория. Като цяло това бе интересен микс от денс музика и някакъв тип фолклорно пеене.

След Австралия беше ред на нещо далеч по-близко в географско (но, уви, не и в политическо отношение) - нашите мили съседи от Северна Македония.

Тук сантиментът бе изцяло наш. Певецът Васил Гарванлиев заяви в интервю, че има български корени, с което за малко да стане "персона нон грата" в собствената си страна.

Песента му „Here I Stand“ обаче, уви, не бе нищо нечувано и невиждано.

Напомняща ария от мюзикъл на Ендрю Лойд Уебър, песента някак не ни докосна. Тя беше на английски и си помислих, че имам рецепта за решаване на езиковия спор със съседите - приемаме английския за официален език и всичко приключва.

РАЗБИРА СЕ, ЧЕ СЕ ШЕГУВАМ, ВИЕ ЗА КАКЪВ МЕ МИСЛИТЕ ВЕ???

След Северна Македония дойде ред на Ирландия. Страната, както знаете, е един от шампионите в печеленето на конкурса "Евровизия". Тук се случи и единственият технически гаф в шоуто. Певицата Лесли Рой не бе позиционирана навреме на сцената и се наложи водещите да импровизират, което, както всички разбраха, не беше много добра идея, защото се получи едно такова... неловко.

Гафът бързичко беше оправен и песента се разля в ефира.

Ето тук разбрах колко много не разбирам съвременния шоубизнес. Това бе може би единствената различно звучаща песен за цялата вечер. И естествено, малко след като си написах това в записките, щях да разбера, че песента няма да продължи към финала в събота. Но за това след малко.

Идваше часът на тежката артилерия.

Кипър и мега турбо мадамата Елена Цагрину с песента "El diablo".

Песента дойде с бекграунда на скандална. В родния на певицата Кипър религиозни финдаменталисти бяха излезли на протест срещу певицата. Аз срещу девойка с такъв външен вид никога не бих излязъл на протест.

Иначе песента си е вехто евродиско, но визията и идеята си заслужават адмирациите! Водещите споделиха, че Елена била фен на кей поп музиката, което бе много важна информация за всички нас, но не разбрахме дали младата дама харесва Пауло Коелю и дали е веган или е зодия водолей.

След Елена беше време на суровите северняци от Норвегия.

Песента на изпълнителя Тикс "Падналият ангел" ме накара да предвкусвам норвежки блек метъл, рев, вериги, боядисани лица и запалени пентаграми на сцената.

Вместо това някакъв благ младеж с крила запя кахърна мелодия и започнах да бленувам за момента, в който норвежците ще зарежат тия лигавщини и ще заложат най-накрая на Бурзум!

Албина Гърчич и песента „Tick-Tock“ представи Хърватия веднага след тъжноватия опус на норвежците. Уви, и тук не мога да кажа много смислени неща, освен че млада руса девойка танцуваше около няколко батки, облечени в сребристи футуристични костюми. 

Белгийската банда „Хувърфоник“ изпя „The Wrong Place“ (Грешното място) и според мен действително Евровизия е грешно място за тях, защото те са доста интересна банда, но музиката им maj въобще не пасва на форматa на конкурса.

За мое изумление обаче песента продължи напред. Бях готов да се обзаложа, че тя ще отпадне именно поради своята различност.

Беше ред на Израел. Еден Алене и „Set Me Free“

Малко история, споделена от водещите на конкурса. Еден Алеле е израелка, но от... Eтиопия. Тъкмо била отбила своята военна служба и се канела да издаде първия си албум...

Докато песента вървеше, като редник от запаса се питах - девойката в какви войски е служила. Дали е била колежка – кашик или е била артилеристка...

Както и да е, в края на песента наскоро отбилата военна служба девойка остана почти без дрехи. Егати и униформите имат в тяхната армия.

Следваше Румъния. Само че песента беше толкова безлична, че няма да пиша нищо за нея.

И тук, уважаеми приятели, е време да отворим ширoко очи!

Защото е време на песента на песните!

Сигурно се питате #КОЙ???

#КОЙ е Мата Хари???

Знаете, че тая тема ни преследва от миналото лято насам.

Е, дойде моментът да научим.

Мата Хари е от Азербейджан и носи името Ефенди.

Но иначе Ефенди си е мацка и пее и танцува и въобще - за мен песента на Азербейджан, както и тази от Кипър, са сред основните фаворити за спечелване на конкурса.

Въпреки леко колебливото във вокално отношение представяне на Ефенди, песента ѝ направи отлично впечатление. И звучи модерно и в тренда. Особено в България си е направо смаш хит!

Предпоследни бяха украинците. Песента на групата „Гоу Ей“ - „Шум“ се оказа познатия ни микс от украински фолклор и техно. С подобен микс преди доста време певицата Руслана спечели Евровизия.

Този път обаче това едва ли ще се случи, защото песента по-скоро беше дразнеща, отколкото интересна. Иначе, пичове, за бога, продуцентът на бандата от Украйна се казва... Тарас Шевченко! Ако някой от членовете на бандата се казва Гогол, се предавам.
Впрочем, вокалистката на "Гоу Ей" е яка. Но гледа толкова страшно, че чак се притесних.

Последна беше Малта. Дестини Чукуниере вече е печелила Евровизия, но детската Евровизия. Дестини вече не е дете, опитът ѝ да се направи на Арета Франклин не беше много успешен според мен.

Аранжиментът според мен съсипва цялата песен, но може би пък това е някакъв нов моден тренд, който аз не разбирам.

И напред продължиха следните държави:

1. Норвегия
2. Израел
3. Русия
4. Азербейджан 
5. Малта 
6. Литва
7. Кипър
8. Швеция
9. Белгия
10. Украйна 

Ако трябва с няколко думи да обобщя впечатленията си от първия полуфинал, мога да кажа следното - Евровизия 2021 показа, че всичко е визия.

Тази година почти не видях слаба визия. И почти не чух слаб аранжимент (освен този на Малта, който обаче взе, че се класира).

Под тази опаковка обаче съдържанието е клиширани песни, скука и липса на каквато и да е алтернативност. Поне в първия полуфинал.

В тази компания нашата представителка Виктория има сериозни шансове, въпреки че аз нямам право да гласувам за нея (такъв е регламентът) и мисля да пусна за италианците, които заложиха на сериозен рок. Но за това след два дни.

Чао и до четвъртък в следващите хроники от Евровизия 2021.

Ваш Венци Евромицов

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

3520

1

zuljin

19.05 2021 в 11:19

След като вече имаме TS победител, сега е време на BBW категорията... хахахахаха... Прекръстете конкурса на ЮроФрийкШоу!!!
 
X