Грета Тунберг вече е героиня и на кинофестивал

OFFNews 30 август 2021 в 09:48 2108 0

„Аз съм Грета“ е американски филм на режисьора Нейтън Гросман, който ще гледаме като част от програмата на фестивала „София ДокуМентал“. Историята на тийнейджърката - активистка е разказана в лентата чрез завладяващи, невиждани досега кадри. Документалният филм следва нейното глобално въздействие, което започва от стачки в училище и стига до организиране на протести по целия свят. 

Това е само един от 40 филма, които ще бъдат показани от 7 до 14 септември в рамките на фестивала „София ДокуМентал“.

Организаторите от Балкански документален център , Фондация „Конрад Аденауер“ и Чешки Център са селектирали най-доброто от съвременното световно документално кино с награди от „Сънданс“ и „Берлинале“, номинации и отличия „Оскар“. Общото между всички заглавия е фокусът върху човешките права и смелостта на хората да отстояват свободния си избор, воля, религия, политическа принадлежност, полова идентичност, право на глас. Затова и организаторите са избрали слогана “Do cross the line”, с който канят зрителите да се освободят от задръжки и предразсъдъци, да прекрачат всички граници и да гледат едно по-различно и дръзко кино. След миналогодишното издание, провело се по принуда онлайн, сега срещата с публиката ще е очи в очи на избрани арт места - в подкуполното пространство на Ларгото, Дома на Киното” и Чешкия Център.

Тематично филмите са обединени в седем секции. „Аз съм Грета“ “ е част от секцията „Природа: SOS” или „С(рещу) природата”. Друга лента, която изследва сложните взаимоотношения между човека и природата е “ Възстановяването на Парадайс“ (2020, САЩ) на Рон Хауърд. Режисьорът заснема историята на един от най-смъртоносните пожари в САЩ във филма Той разказва за опустошителната огнена буря на 8 ноември 2018, обхванала живописния град Парадайс, Калифорния. По време на гасенето му пожарът убива 85 души, изселва 50 000 жители и унищожава 95% от местните сгради.

Организатори на фестивала ще направят подарък на публиката с безплатната прожекция на“ Моят учител октопод“ (2020, Южна Африка) , носител на тазгодишния „Оскар“ за най-добър документален филм. Крейг Фостър снима край нос Добра надежда в Африка. След дни и седмици на гмуркане в студените води, той среща млад октопод, който проявява забележително любопитство. Посещавайки го всеки ден, Крейг спечелва доверието му и създава невиждана досега връзка между човек и октопод в естествената му среда. Авторът разкрива напълно непознати досега за учените особености в поведението на морското животно, показва за пореден път защо трябва да действаме своевременно, за да спасим океаните си, но всичко е пречупено през дълбоко лична гледна точка и завладяващи подводни снимки. 

“Конфликтна зона” е програмата, която показва местата по света, за които войната и раните от нея не са останали в миналото. В тази секция е включен откриващият филм „Земята е синя като портокал“ на Ирина Цилик , спечелил награда за най-добра режисура -"World Cinema Documentary”, 2020 Sundance, показан и на последното „Берлинале. 

"Да се изправиш срещу статуквото“ е името на програмата с главни герои, които имат смелостта да се противопоставят на политически режими и обществена несправедливост, като платят с цената на репресии и преследване. Едно от топ заглавията в тази тематична секция е Дисидентът (2020, САЩ) – номинация за Оскар 2021 ). Във фокуса на филма е убийството на писателя от Саудитска Арабия и колумнист на „Вашингтон поуст“ Джамал Хашоги. Режисьорът Вогъл смесва политическо кино, шпионски трилър, криминално-процесуална драма, любовна история и хорър. Умело преплитайки различните жанрове, той изследва представите за власт, технология, държавно спонсорирано насилие и държавна тирания в една своеобразна ода за свободата на словото. Друго много силно заглавие е „Машината на порока“ (2018, Канада , Реж. Сара Фоуди). Филмът е забележително свидетелство за един срамен период от историята на Канада след Втората световна война. На фона на параноята от Студената война, Канада започва разследване на федерални служители, които може да са податливи на изнудване от съветски шпиони. Хомосексуалността, тогава считана за „слабост на характера“, става основание за наблюдение и разпит от страна на кралската канадска конна полиция. Чрез т.н. „Плодова машина (Fruit machine ) - устройство, подобно на полиграф, канадското правителство се опитва да идентифицира ЛГБТ служители и да ги отстрани от държавна служба. В продължение на четири десетилетия кариерата на хиляди мъже и жени е съсипана, а животът им е унищожен. 

Темата за половата идентичност и различната сексуална ориентация е застъпена и във филма „Цветовете на Тоби“ (2021, Унгария) – част от програмата „Свободата няма възраст”. Филмът представя портрет на едно семейство, борещо се с тийнейджърска полова дисфория на 16-годишният Тоби, като отправя за пореден път посланието, че любовта е всичко, от което се нуждаем. Всички творби в тази секция ни срещат с млади хора, които имат смелостта да бъдат свободни, каквото и да им струва това.

„Новото нормално“ е термин, който Ковид епидемията въведе в ежедневието ни в последната година и половина. Няма как това не се отрази и на киното. На фона на разпадащия се сектор на здравеопазване в Гърция, филмът „В настоящето“ на Йоргос Аверопулос следи главните действащи лица, които се опитват да овладеят новата криза, сполетяла човечеството. Наблюдавайки в продължение на година опита на родината си да се справи с това гигантско предизвикателство, режисьорът успява да улови една универсална реалност и поставя критични въпроси за ерата след Ковид, в която светът тепърва ще навлиза. Още в предишния си филм В „АGORA II – Chained (2020, Гърция)“ той разглежда избухването на пандемията от Covid-19 като третата поредна криза за европейския континент след въвеждането на еврото и бежанската вълна и която за пореден път поставя под въпрос европейските ценности.

България се представя на фестивала с 3 филма. Два от тях са част от секцията „Тихи герои“, посветена на обикновени хора с необикновени съдби. Сред тях е новата лента на Стефан Командарев „Живот от живота“. И тук режисьорът използва познатия ни от последните му 3 игрални филма похват да пресече пътищата на няколко напълно непознати и несвързани помежду си герои - 39-годишен журналист, 37-годишен рекламен агент, 23-годишен студент, 51-годишен фитнес инструктор и 35-годишен фермер. Общото между тях е нуждата от животоспасяваща трансплантация на органи. Един от тях вече е претърпял успешна трансплантация, докато останалите все още чакат. Надявайки се, че някой ден изобщо ще им дойде времето „Генералната цел на този документален филм е донорството на органи и насърчаването на трансплантациите да станат нормална част от културата и ценностите на обществото в България“ – казва режисьорът. 

Другото българско участие в тази секция е "Тихо наследство" на режисьорката Петя Накова. Филмът разказва за семейството на слухово-речевия рехабилитатор и жестов преводач Таня Димитрова. Повечето българи чуха за нея за първи път покрай жестомичичните й преводи по време на брифингите на Националния оперативен щаб. Тя е основател на рехабилитационния център за глухи деца "Яника". Свикнала от малка с тишината заради глухотата на родителите си, Таня се отдава на апостолската мисия да учи глухите деца с кохлеарни импланти и слухови апарати да говорят, защото е убедена, че колкото по-рано започне образованието на момичетата и момчетата без слух, толкова по-лесно те ще се реализират в обществото.

За първи път от 10 години български документален филм е копродуциран от HBO Европа и през стрийминг платформата HBO GO влезе в домовете на зрители от 23 европейски държави.

Третото българско заглавие е „Музика за филм“ ,включено в секцията „Малки градчета, големи истории“.

Още музика ще звучи на фестивала. За последната вечер в програмата е заложен „Сестри на радиочестоти“ (2020, Великобритания на режисьорката Лиза Ровнер). Филмът разказва неразказаната досега забележителната история на пионерките на електронната музика, които прегърнаха машините и технологиите, за да трансформират напълно начина, по който произвеждаме и слушаме музика днес.

И както подобава за закриването на подобно събитие, след прожекцията, Ларгото ще бъде огласено от афтър парти с жива музика.

Фестивалът ще има състезателна програма, която цели да насърчи млади жени режисьори в жанра на документалното кино. Специална награда ще връчи и публиката. Много от прожекциите ще бъдат последвани от дискусии, в които ще се включат творческите екипи на филмите, а сред гостите от чужбина са режисьорите Антония Килиян , Дейвид Осит , операторката Таня Хорилчук и други. 

Организаторите от Балкански документален център, Фондация „Конрад Аденауер“ и Чешки център, фестивалният директор Мартичка Божилова, програматорът Еви Карагеоргу, подкрепени от Национален фонд “Култура”, Столична община и Американско посолство в България, имат амбицията да превърнат „София ДокуМентал“ в едно от най-значимите събития в културния календар на София.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови