Голяма Богородица е, Мария черпи за имен ден

Християните почитат днес Успение на Света Богородица, покровителка на майчинството и жените и пазителка на семейното огнище. Имен ден празнуват Мария, Мариана, Марио и техните производни.

Народът ни нарича празника Голяма Богородица. На този ден се правят родови срещи с курбани за здраве и плодородие. На трапезата се слагат обредна питка, царевица, жито и непременно - диня и грозде.

Според поверията на този ден не бива да се докосва нищо червено, за да не останат бездетни младите булки. Вярва се, че Богородица помага на жените да се сдобият с рожба. Затова на празника Успение Богородично младите булки и невестите без деца носят дарове и ги поставят под иконата на светицата.

Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Нейната смърт била лека и блажена, като заспиване, затова се нарича "успение".

Счита се, че празникът "Успение на Пресветата Богородица" е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602).

Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка. 

Бачковският и Троянският манастири честват своите празници

На 15 август два от ставропигиалните манастири в България – Бачковският и Троянският честват своите съборни храмови празници.

Бачковският манастир е основан през 1083 г. от Григорий Бакуриани – велик доместик на западните войски на византийския император Алексий I Комнин. Иконостасът в манастирския храм е един най-ранните (от първите десетилетия на XVII в.) дърворезбени иконостаси по българските земи. В манастира се пази чудотворната икона на Майката Божия – Бачковска, както и мощите на свети патриарх Евтимий. В обителта са погребани и Българският екзарх Стефан и Българският патриарх Кирил.

Троянският манастир е основан около XVII век. През първата половина на XVIII век манастирът се разраства и замогва материално. По това време в него започва да функционира и килийно училище, което след 1765 година, когато е поето от даскал Никола Върбанов, става все по-известно. По същото време игуменът Христофор, родом от Сопот, осъществява първите по-големи строежи в манастира. Съборният храм е украсен със стенописи на Захарий Зограф. В него се пази чудотворната икона на Майката Божия – Троеручица. В храма е погребан Българският патриарх Максим.

Следете новините ни в GoogleNews