Една година без Пеци Гюзелев

Когато човек си отиде, обикновено нахлува забравата. Но днес става една година, откакто от небето ви гледа Петър Гюзелев. Китаристът на „Щурците”. Същите тези „Щурци”, които ви караха да се гордеете, че и в България има рокендрол. Същите тези „Щурци”, които наготово ви подариха умното чувство за умерен и смислен бунт. И понеже Пеци беше „Момче от групата с китара в ръка”, неговите колеги споделиха пред OFFNews чувствата у тях година след кончината на Пеци.

"Не мога и досега да повярвам, че Пеци го няма вече. И моля, не ме карайте да коментирам повече този въпрос. Каквото и да кажа, все ще бъде изкривено. Или съм искал, или не съм искал да говоря. Без Пеци ми е доста самотно. И даже, преди дни на концерта на «Фондацията», започнахме да пеем негово парче. То се казва «Безкраен вятър». Успях да изпея един куплет и се разплаках, после Славчо от БТР ми помогна да го довършим", бяха думите на неговия добър приятел и спътник в "Щурците" Кирил Маричков. 

Барабанистът на бандата Георги Марков си спомни за Пеци като човек, който обича света и хората.

"Не ми се говори за нищо в такъв момент. Опитвам се да гледам напред, както и Пеци би го направил. Това беше и неговото послание", спомня си Валди Тотев.

От 2 месецa върви и работата по издигането на паметник на Пеци Гюзелев в Каварна. По монумента работят кметъла Цонко Цонев и българският склуптор Георги Чакпънов.

Ето какви бяха едни от последните послания на Петър Гюзелев, казани в интервюта на журналиста Димитър Генчев:

“Щурците” сме бойци

Когато започвахме, всички бяхме музикално грамотни и четяхме ноти без проблем. Аз например съм цигулар от 5-годишна възраст. „Щурците” винаги сме били бойци.

За жените

Когато човек е на върха, получава внимание в огромни дози, които невинаги може да поеме. С цялото ми уважение и поклон към всички вас, не очаквайте от мен да ви разказвам за леглото си.

Пейте на български

Аз чалга не понасям. Това е нещо като музика, в която няма нищо българско и е обида за българите. Пълна мръсотия и нека не ми се обиждат певиците, да са живи и здрави тези, които си ги харесват и обичат. Това е нещо като безразборна сбирщина от гръцка, турска и сръбска музика. Но който си я харесва, нека си я слуша, но този, който я слуша, е на нейното ниво

Истинското изкуство

Аз си останах верен на рока, защото той изгради много неща. Беше и е изкуство, защото наистина взе от различните изкуства много неща. От джаза дойде например импровизацията, докато по-старите парчета си бяха елементарни. Преди беше в рамките на ритъм енд блуса и класическия рок, но след това стана чудо. Появи се например прогресив рок с гигантски групи като "Йес" и "Пинк Флойд". После дойде и театърът.

Стъпка по стъпка

Всичко при нас стана с много труд и стъпка по стъпка. Ако някой си мисли, че сме се родили на върха, той е в дълбока заблуда. Много пъти се налагаше да падаме и да ставаме. За да стигнем и да изработим този стил, с който хората ни помнят и обичат, ни трябваха близо 15 години работа. Така се появи и "ХХ век".

Бори ли се човек, има шанс

Не ми е приятна тази тема за здравето ми. От доста време много хора и в политиката, и в културата смятат, че трябва да занимават всички със себе си. И това води до много лъжи. Конкретно за мен, не ми е приятно да се говори в такава светлина.

За битката

Когато следваш един път, трябва да го правиш твърдо. Не че не се спъваш, не че не грешиш, но се изкачваш към връх, от който се вижда сиянието на цялата Вселена. Въпросът е да не се откажеш, да придобиеш сили и да ставаш все по-здрав, все по-честен, все по-отруден.
Мога да тичам, научен съм да тичам. А те тепърва ще се учат, тепърва ще променят мисълта си. Трудно е човек, който е живял по един начин, рязко да го обърне на 180 градуса. Този завой в правилната посока трябва да стане полека и постепенно. Хората толкова са свикнали със страха и с това, че нещо ще им се случи, че не могат да приемат свободата.

Последните думи на Петър Гюзелев пред медиа бяха отново за Димитър Генчев. Това се случи в празната тогава заседателна зала на Столична община. А думичките бяха - „Бог ще реши дали да ме прибере. Или пък ще каже: "Я остани още малко и си завърши останалите албуми, за да се радват хората. А и аз да се радвам, че съм те сътворил". Беше някакъв априлски петък и се бяхме разбрали да ми даде дисковете, но в понеделник вече беше тръгнал към Вселената, разказа Генчев заOFFNews.

Следете новините ни в GoogleNews