Този вторник в галерия „Професор Васил Геров“ бе открита изложбата на Димитър Маринков - „Почти-там преживяване“.

Сюреалистичната експозиция е отворена за посетители до 11 март на адрес София, кв. Лозенец, пл. „Проф. Васил Геров“ 1.

Тя бе открита с изказване на доцент Георги Лозанов и на художника Димитър Маринков, който отговори на няколко въпроса на OFFNews:

Запознат ли сте с изкуството по обложките на групата Tool и намирате ли прилика между някои Ваши произведения и техни?

Да, запознат съм. Чисто фотографски не намирам, но естетически и концептуално като внушение - да. Защото аз съм човек, който е израснал през 90-те години и субкултурата ми ме е изградила като същност. Харесвам индъстриъл музика, метъл - подобни стилове. Даже често рисувам, докато слушам Ministry или Godflesh, те ми оказват влияние. Въпреки че слушам също така и джаз и класика.

Какво Ви вдъхновява за Вашите сюреалистични творби?

Като цяло това е нещо интуитивно, свързано е с неща, които сънувам, които виждам, не бих могъл да обясня магията на изкуството. Тя е нещо, което до ден днешен в историята на цивилизацията никой не е успял да обясни какво поражда творческата енергия. Вероятно това е сила, която е вродена в нас хората и определени единици от нас успяват да я развият, други не до там, но това е нещо изцяло подсъзнателно. Експлоатираме, без да успеем да го обясним.

Значи не сядате с идеята да нарисувате нещо конкретно, да изпратите конкретно послание с картината си?

Не, в процеса на работа посланието се поражда, просто самата боя, когато се положи върху платното, ме провокира, говори ми и аз влизам в един диалог с нея. И се тръгва към една епопея на страхотни изживявания, които изискват и страхотни усилия, страхотна борба с материята, но определено провокацията идва с работата.

Нямаше как да не забележа, че повечето от цветовете, които ползвате, са синьо и зелено, както и синьо-зелено. Не греша, нали?

Да, опитвам се да боравя с цветове между топлото и студеното, с контрапункти, но се опитвам и да ги синхронизирам в различни посоки, когато те обезсмислят сами себе си. Да използвам абстракция в цветови план. Тоест да бъда провокативен и да държа това ниво, което също е техника на сюреализма, който аз обожавам.

Доцент Георги Лозанов каза, че това е едно "изобразително фентъзи" и че влагате може би спомени от детството си, от приказките. Правите ли го? Защото в някои от картините Ви видях съкращението СБХ - Съюз на българските художници, има комунистически звезди. С една дума, влагате много препратки към реалността.

Думата "фентъзи" определено не ми харесва, не чета такива книги, не гледам такива филми. Опитал съм се да вложа по-екзистенциален смисъл в творбите си, но ако някой е видял нещо подобно в творбите ми, аз, разбира се, не се сърдя, приемам го и съм доволен до някаква степен, но целта ми категорично не е достигането на комерсиално фентъзи ниво. Искам да постигна по-дълбоки внушения. Колкото до спомените - няма как една част от моя живот е преминала през така наречения социализъм, други го наричат тоталитаризъм, тоест преди 90-а година. Това е останало в моето съзнание, загнездило се е и няма как да не го покажа в творбите си, но в един абсолютно ироничен план, без сериозни препратки, защото не формулирам някакви крайни мнения. Всичко е ирония, която от своя страна се надявам да доведе до съответните формулировки в съзнанието на зрителя. Никога не се старая да завършвам сюжета, оставям го с отворен край.