Това представяне или нашия принос в бенефиса, можем да започнем най-малко по два различни начина. Най-логичните, когато става дума за супергрупа като „Ейша”, която отбелязва 30-годишното си съществуване в света на прогресив рока. И която сме имали късмета да гледаме на живо и у нас. Юбилейният им албум – „ХХХ”, чието евро-представяне е само след 2 дни /и на 2 юли за Северна Америка/, идва до нас и ще се разположи в Музикалната кутия на Оффроуд Радио благодарение на приятелите ни от Музикален център „Рива Саунд” – лицензианти на издателите му у нас.

СТУДИЙНОТО ИНТРО: “Asia” е дебютният албум на едноименната формация, сформирана от фантастични музиканти през 1982 г. – в едно време, когато рокът беше много по-жизнен, всички бяхме значително по-млади и корените на подобни проекти все още се провиждаха ясно само няколко петилетки назад в музикалната история. Сухите факти отбелязват, че дебютът им достига до №1 в чарта за албуми на Billboard в Щатите /с престой от 9 последователни седмици на върха/ и е най-продаваната тава за годината там. Хитът от нея е "Heat of the Moment" – парчето, което се изкачва до 4-та позиция в листата Billboard Hot 100. Точно 13 години по-късно, албумът не само, че не е потънал фатално в забравата, но му е сертифициран статута на 4 пъти платинен.

Това е началото. 30 години след дебюта, в оригиналния си състав, четиримата „азиатци” – всеки един от които има основанията да се нарече емблема на британския прогресив рок – отбелязват годишнината с новия “XXX” продукт (маркиран като Triple X; издание на Frontiers Records). И то какъв! За маниаци и колекционери са предвидени почти всички формати, които технологиите предлагат: чисто новият на CD, юбилейно-бенефисно ре-издание на дебютния – на CD и още един с ранни лайф записи, колекционно DVD с новите им видеоклипове и мейкинги и с онзи /наречен от Уетън: „рокументален”/ филм от турнето им след „Омега”-та. И дори лимитирано издание /само за Европа/ на „Трипъл Екс”-а на стар, благоговеен черен винил. Продуцент е Майк Паксман. Обложката е, иска ли питане, на Роджър Дийн с дракон в Годината на Дракона. Специално обновен. „ЛАЙФ” ИНТРО: Нашият Дворец на Културата, зала 1, март, 2009-та. „Ейша” всеки момент ще излязат за да направят щастливи феновете си у нас. Тъмно е, но докато лампите светеха, в очите на тия стекли се хора грееха много повече обич, радост, очаквания, удовлетворение и късметът, че са тук. Един от тях е – трябва да се сетите, съвсем закономерно – колегата, вашия „динозавър-акЪдемик” Вальо Найденов.

А архивите в Нета пазят всичко. „ВалНай” пише след събитието в „slusham.com”: „Зала 1 на НДК е пълна. Има около 30-ина свободни места в гълъбарника на втори балкон. По страничните пътеки на партера има правостоящи. Във фоайето се продават фланелки на групата и нещо, което търсех отдавна – книгата за историята на Ейша – “Heat Of The Moment”. Купувам си я заедно с илюстрования албум за настоящия тур. На сцената е струпана техника в която впечатляват 9 синтезатора, наредени 3х3 П-образно. Барабанния комплект е с 2 гонга, единия от които виждам за пръв път. Над сцената висят 3 екрана за задно прожектиране. Лицата на хората греят в очакване на нещо велико. То започва в 19:45.

Инструментално интро, пуснато от пулта, мощен рев посреща четиримата, те махат за поздрав и гръмва Only Time Will Tell. Съвършено балансиран звук, всичко се чува отчетливо, но... Гласът на Джон Уетън доминира и докато се чудя дали това ме дразни, забелязвам, че целият му глас влиза в микрофона и оглася залата без нито един ефект – било ехо, лимитер, експандер, бленда или някоя база данни за корекции. Подобно уверено и мощно пеене тази зала не е чувала скоро.” На историята няма да се връщаме. Безсмислено е за онези, които знаят всичко за „Ейша”, а също и за другите – които предпочитат други жанрове от рока. 30 ГОДИНИ ПО-КЪСНО: „Много сме доволни и горди с новия „ХХХ” – казва Джон Уетън. – Той е като резюме на класическата „Ейша”, на същността в творчеството ни през цялото време. Емблематичен е, както първия преди 30 години. Който е харесал онзи, ще хареса и новия днес.” Стив Хауи добавя: „Искахме да регенерираме енергията от първия албум, да я отприщим автентична и мощна, както я чувстваме и не сме престанали да й се осланяме. Винаги сме се обединявали около тези чудесни композии, които правехме, с много майсторство и любов. Сигурен съм, че „ХХХ” ще се приеме по същия начин от феновете ни – с вдъхновението, което сме вложили в него.” Миналата година, горе-долу по това време, още нищо не беше съвсем ясно. Последното им турне бе успешно и през май месец Уетън бе казал в интервю, че имат нов материал и планове за албум. Сетне през август в друго интервю Джеф Даунс пак не разкри съвсем картите – „вероятно е да направим някои нови неща заедно с Уетън”, беше споделил. Но на 9 януари тази година изтече вестта, че записите започват, че ще има нов албум, че най-вероятно това ще е продукцията, бележеща юбилея. Но пък се знаеше вече продуцента – Майк Паксман, работил преди с Status Quo, Judie Tzuke, Uriah Heep. На 18 февруари Джон потвърди, че са се събрали в студиото, а на 1 март Джеф съобщи в Туитър, че „завършваме моите клавирни партии за новата „Ейша” тази седмица.” Сингълът “Face On The Bridge”, който пуснахме за пръв път официално в нета – предоставен ни от „Рива Саунд” – бе промотиран точно в средата на този месец май. Смесването е дело на Майк „Клей” Стоун. ЮБИЛЕЙНОТО ИЗКУШЕНИЕ: Продуктите – както вече е ясно – са няколко. Затова цитирам оригиналното съдържание.

Какво ще чуем в Оффроуд Радио – ще се разбере едва в самата Музикална кутия тази сряда след 19 часа. “XXX” CD съдържание: 01. Tomorrow The World (Wetton/Downes) 6:47 02. Bury Me In Willow (Wetton/Downes) 6:01 03. No Religion (Howe/Wetton/Downes) 6:36 04. Faithful (Wetton/Downes) 5:37 05. I Know How You Feel (Wetton/Downes) 4:53 06. Face On The Bridge (Wetton/Downes) 5:59 07. Al Gatto Nero (Wetton/Downes) 4:36 08. Judas (Howe/Wetton/Downes) 4:43 09. Ghost Of A Chance (Wetton/Downes) 4:21 /Времетраене 49:41/ “XXX” Специално издание: 01. Tomorrow The World(Wetton/Downes) 6:47 02. Bury Me In Willow (Wetton/Downes) 6:01 03. No Religion (Howe/Wetton/Downes) 6:36 04. Faithful (Wetton/Downes) 5:37 05. I Know How You Feel (Wetton/Downes) 4:53 06. Face On The Bridge (Wetton/Downes) 5:59 07. Al Gatto Nero (Wetton/Downes) 4:36 08. Judas (Howe/Wetton/Downes) 4:43 09. Reno (Silver and Gold) (Howe/Wetton) 5:15 (Bonus Track) 10. Ghost Of A Chance (Wetton/Downes) 4:21 11. I Know How You Feel (Midnight Mix) (Wetton/Downes) 5:23 (Bonus Track) /Времетраене: 60:20/ Бонус DVD, включващо специално и: Face On The Bridge (Music Video) (4:33) Faithful (Music Video) (4:34) The Making of XXX (Featurette) (20:33) /Времетраене: 29:40/ OUTRO НА СЛУШАТЕЛЯ: Вече казахме, че няма да преразказваме историята. Можем да опитаме да опишем впечатленията и усещането от слушането на 9-те студийни трака. /Дори това е излишно. Който иска и знае, че е важно – ще ги чуе сам./

Откриващото Tomorrow The World не започва нито с китарни, нито с хамонд-експлозии, а с чисто, нежно-носталгично пиано – за да се превърне в представата за светъл, ритмичен ден; някак познат – като че ли – като други минали дни /и парчета/. Нито тежко, нито сантиментално. И солото на китарата изплува в самия край и прави обещанието и за следващия ден – като разходка в един свят с добри енергии. Bury Me In Willow е спокойно и разлято като безкрайно узряло поле или широка мързелива река. Рефренът отново идва сякаш познат… от нещо предишно. После в No Religion рокът преобладава в китара и ритъм, които рисуват мелодична дреха, която лесно може да „облече” всеки. А това, за което говорят Джон и Джефри – че са опитали да върнат и рестартират енергията и настроението от дебютния албум отпреди 30 години – се усеща във всяко парче. И са успели! Faithful запалва въглени от ранните акустични мелодии и на „Юрая” и на малкото по-опростени тонално и не експериментални сюити на „Йес” от началото им. Въведението на I Know How You Feel като че ли е разработка на някой недовършен мотив от тях. Красиво и театрално интро в парчето – избрано за първи сингъл, Face On The Bridge – а нататък една пулсация, която отново е повече жизнена радост, отколкото спомени и носталгия. За мен, нотката на албума – от първото парче, през това, е точно в тази посока на внушение и чувственост. Al Gatto Nero е барокова закачка /или реминисценция?; но не чакайте тежък съдбовен орган…/ И тъкмо се чудех къде е онзи момент, в който „само времето ще ни каже” – идва Judas и вече сме на края. Отново на сцената е осветено онова пиано от първите пасажи на албума, Ghost Of A Chance - този път с чистия глас на Уетън и… носталгията все пак, се завръща с ударните и солото на китарата, което веднага подгонва гласа и след малко пак му се оставя. Рамка, която не затваря, само кимване – да, винаги ще сме естествени, ентусиазирани, неподправени, мелодични, ще ви накараме да си спомните и да мечтаете.

Нищо повече, нито по-малко: може би и 9-те парчета довечера в Музикална кутия по Оффроуд радио, след 19 ч. с малко от думичките, написани по-горе; с помощта на Румен Бончев от „Рива Саунд” /благодаря ти!/. „Ейша” на трийсет! И албумът е страхотен. И на радиопартито повече от час и половина му се наслаждавахме. Записът на предаването може да чуете ТУК