Архитектурното съкровище на Харманли

Старият мост над р. Олудере вече има пълен потенциал да стане туристическа атракция след реставрацията си

OFFNews Последна промяна на 10 август 2021 в 08:11 5605 0

Снимка: Юлиан Димов и кметът на Харманли Мария Киркова откриват реставрирания мост

В земите на днешна Босна, във Вишеград, се намира един нетрадиционен герой на роман – това е Мостът на Дрина, за който Нобеловият лауреат Иво Андрич пише едноименния си роман. А на стотици километри на югоизток, в българския гр. Харманли, стои запазен събрат на този мост, част от „диагоналния път“ към Истанбул.

Властта на Османската империя оставя на Балканите много архитектурни паметници, но никои други нямат толкова голямо значение за икономическите и културни връзки между регионите, колкото тези пътни съоръжения, около които изникват и станции за почиващите – кервансараи, религиозни храмове, пазари, дори цели градове. За съжаление малко мостове могат да се опишат като добре поддържани и адекватно реставрирани. Мостът на р. Олудере в Харманли доскоро попадаше в такова положение. На места оригиналните градежи бяха повредени и от ремонти, и от настъплението на природата. За екипа на компанията „ПиЕсПи“, направила новата реставрация, възстановяването на моста възможно най-близо до оригинала се възприема като отговорна задача. ПиЕсПи ЕАД е собственост на предприемача Юлиан Димов, и реставрациите на исторически обекти са част от ДНК-то на фирмата. Изпълнени са десетки обекти, между които Асеновата крепост, обекти от Долината на Българските царе, работи се и по реставрацията на античния град Хераклеа Синтика.

Създаването на Харманли

Описът и заснемането отпреди три години показват, че в съвременната среда т.нар. Гърбав мост е изгубил градоустройствената си значимост. Той вече не е важен път за преминаване на реката, някогашният парк наоколо не се е поддържал, няма и видимост към него. Роля за последното изиграва и изграждането на градския център в Харманли, който някак е успял да „скрие“ моста, вместо да се включи като негов елемент. Накратко – Харманли е обърнал гръб на миналото си, което го е направило град. Някога около моста е имало кервансарай, чаршия, джамия, хамам и теке. Затова и реставрацията на моста не е само строителна задача, а връщане на паметта за целия град и възможност той да стане популярна туристическа дестинация. В днешно време под някога оживения комплекс вече няма река – в средата на XX век коритото е преместено на север и оттогава мостът губи значението си на инфраструктурен обект.

Школата на Мимар Синан

За разлика от повечето съоръжения от този период, Гърбавият мост е изграден с пресичане на речното дере по най-краткия път и с чупка, която го слива с пътя за Пловдив. Мостът е ценен като цяло, показващ високото нивото на строителни умения и виден представител на мостовото строителство от този период.

Мостовете и чешмите са сред строежите, на които Османската империя е отдавала голямо значение, наред с религиозните сгради и тези за подслоняване на поклонници. През 1585 г. р. Олудере получава архитектурно съкровище, от школата на най-прочутия османски архитект – Мимар Синан. Макар да има предположения, че той е създател на моста, историческата справка показва, че най-вероятно говорим за дело на негов ученик, а е възможно самият Синан да му е давал наставления. През 1585 г. той все още е жив, но е на 95 години и е малко вероятно още да се е занимавал със строителство, макар да остава главен архитект на Османската империя до смъртта си през 1588 г. Във всички случаи мостът в Харманли е културна ценност и съчетава най-добрите градоустройствени, инженерни и художествени достижения на времето си и безспорно е най-изящният мост от този период в България. За тогавашните технически възможности е забележително и преодоляното разстояние от над 22 метра. Мостът е обявен за „Народна старина“ още през 1927 г., а от 1977 е архитектурно-строителен паметник на културата.

В бъдеще Харманли може да го превърне в туристическа атракция, какъвто е другият мост, над Дрина, построен от Мимар Синан. И двата имат много общи елементи, като например грациозно конзолно надграждане от единия контрафорс на моста към кулата с надписа. С реставрацията е върнат блясъка и на тази ценна художествена особеност – постаментът-пейка с мраморния надпис, изпълнен в стила „сюлюс джелиси“.

Най-точният превод на надписа прави Иван Добрев, учител-историк от Хасково: „Хвала на Бога. На /имащия широка като/ душа султан, заповяда /да се построи/ върху харманлийската вода /река/ една арка подобна на небесния свод. Като построи в Харманли в чест на Бога един висок /сводест/ мост с благоволението си /той/ избави от трудностите /по преминаването на реката/ и бедняка и богатия /пътник/. Светът е един мост, през който минава пътят на султана и на дервиша. По този път те намират даровете, с които достигат в близост до Бога.

Виждайки, че усилията по строежа са привършени, доброжелятелят му каза и датата. По време на Сиявуш паша през 993 (1585) г. бе завършена постройката на този чудесен мост”.

Разкриване на оригинала

Мостът над р. Олудере е част от големите строежи по диагоналния път към Истанбул, където Мимар Синан вече е построил няколко моста. За неговите творения е характерно използване на по-мек варовик, който се обработва лесно, а здравината и утойчивостта се увеличава с времето. Причината е естествената карбонизация и намаляването на абсорбираната вода. Новите материали, използвани при реставрацията, имат сходни свойства и видимо няма да се различават от оригиналите.

За щастие на проектантския („Архика“ ЕООД) и строителния екип (Пи Ес Пи ЕАД) до недобре възстановените части от моста са запазени оригиналните градежи, по които е направена новата реставрация. Тя допълва автентичността и в същото време е използвана за укрепване. Поради неглижиране части от моста са били заплашени от повреди по конструкцията. Освен лошо строително изпълнение при предишни намеси, опасност е била и растителността, която се провира и руши камъните. Тя е почистена внимателно, заедно с мъховете, лишеите и почерняването, които освен естетически проблем, са и опасни за здравината на каменните елементи.

По време на реставрацията паветата са пренаредени, поставена е незабележима изолация, а дъждовната вода се оттича по-бързо, което е много важно за запазване на автентичния градеж.

Като цяло намесата на „ПиЕсПи“ е била минимална, ограничаваща се до почистване и заздравяване на запазената автентична структура и предпазване от разрушителните процеси, предизвикани водата, ерозия на фугите и камъка, изсоляване от неподходящо поставените циментови фуги и др. За естетиката на обекта е допринесло и доизграждане на някои от камъните, поставяне на информационни табели и възможност да се монтира художествено осветление.

„Гърбавия“ мост на Харманли беше официално открит на 9.08. и през следващите години имаме всички основания да си говорим за него като за туристическа атракция и ценност от миналото, която ще бъде запазена поне още няколко поколения.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови