Ангел Игов: Почитателите на Толкин ще оценят "Легенда за Сигурд и Гудрун"

Ангел Игов е български писател, литературен критик, преводач и културен журналист. Автор е на романа „Кратка повест за срама“ (2011) и на два сборника с разкази: „Срещи на пътя“ (2002) и „К.“ (2006). Негови разкази са превеждани на английски, френски, унгарски, сръбски, хърватски и словенски език. 

Неотдавна на български език излезе последната и неизвестна досега книга на Дж. Р. Р. Толкин "Легенда за Сигурд и Гудрун".

Преводът е на Ангел Игов. Той беше гост в предаването на OFFRoad Radio "Терминал №3" и разказа за последната книга на Дж. Р. Р. Толкин. 

Какво е „Легенда за Сигурд и Гудрун”?

„Легенда за Сигурд и Гудрун” е опит на добре познатия, известния и обичания Джон Роналд Руел Толкин да напише 2 епически поеми по стари скандинавски легенди. В общи линии легенди от същия цикъл, които вдъхновяват Вагнер за неговите опери от „Пръстенът на Нибелунгите”. Те се казват „Сага за Вьолсунг” и „Сага за Нифунгите”. Това са древни северни саги, които са стигнали до нас в различни източници и в различен вид, общо взето фрагментарно. Някои неща са в проза, други в поезия. И Толкин е решил да напише всички в поетична форма. По някаква причина той никога не ги е публикувал, те са си останали в чекмеджето му заедно с много, много други неща, които след това Кристофър Толкин – неговият син, започва да публикува. И тези неща са от същите чекмеджета. Така че това не е произведение, което е свързано със Средната земя по някакъв начин, макар че на доста места можем да видим ясно как Толкин се е вдъхновявал от древния северен епос.

Спомена нещо, което ми е много интересно – как се превеждат имена. Има ли определена транскрипция? Защото в английския например нямат строги правила за четене на имената. Сещам се за „Хобит”, където едно от имената на джуджетата е преведено като Траин, а във филма го произнасят Треин.

Ако преводачът е достатъчно съвестен, сяда и рови, докато намери как се произнася името. Това е сложното, когато превеждаш на български и изобщо на езиците, които се пишат с кирилица, защото на латиница си го пишеш по един начин и го произнасяш както намериш за добре. Но когато пишеш на български, ти трябва да разбереш как се произнася това име. В ред случаи това става много трудно. При имената на Толкин също е трудно, макар че той е оставил описание на езиците на Средната земя. Между другото Любомир Николов, който е превеждал повечето от нещата на Толкин на български, в един момент сам се улавя в грешка и се поправя след това. В първото издание на на „Властелинът на пръстените” има имена като Селеборн, Селебримбор, а по-нататък той установява, че те трябва да са с „к”, а не със „с”. Достъп до информация е нужен преди всичко, който в началото на 90-те може би не е бил толкова лесен. Но що се отнася до имената от тази книга – „Легенда за Сигурд и Гудрун”, тук също има малка особеност. И тя е, че човек трябва да спази скандинавското произношение на думите в общи линии, на норвежкото и исландското произношение. Затова е Сигурд, а не Зигурд или Зигфрид, както пък става в немския. Толкин е работел с автентичните норвежки източници, така че именно по този начин трябва да преведем имената им и на български.

Книгата ще допадне ли на почитатели на „Властелина” и „Хобит”, след като каза, че няма много общо с тях?

Тъкмо заради това би могла да бъде една изненада, защото почитателите на Толкин ще го видят от малко по-различен ъгъл. Разбира се, може би някои от най-верните и отдадени фенове на Толкин ще са запознати с поезията му, но предполагам, че не всеки и от най-заклетите фенове е чел „Легенда за Сигурд и Гудрун”. Тя излиза в двуезично издание между другото, така че който иска може да сравнява кое как съм превел и запазил, или може би не съм в стихотворната форма на оригинала. Но мисля, че да – почитателите на Толкин ще оценят тази книга. Тя носи много силно атмосферата на средновековния север. Тъй че който се интересува от тези неща, определено ще му бъде интересно.

Колко време ти отне да преведеш „Легендата” и беше ли трудно?

Около една година ми отне, беше трудно, да, защото очевидно това е доста голям обем стихове. Но по-същественото е, че такъв тип стихове почти не са превеждани на български език, така че човек много трудно има на какво да стъпи и от какво да се учи. Има някои опити, но като цяло големите произведения не са превеждани на български. Те не са и толкова много между другото. От една страна, защото не всичко е достигнало до нас, защото това са древни неща, но и от друга страна, в такива стихове се е пишело на старогермански, на норвежки, на исландски, не на всякакви езици. Защото този стих е не пригоден за тези езици, а направо органично извира от тях. Това са стихове, които не са построени на схемата на рима и такива метрични стъпки, в тях се броят едни ударения, които трябва да са строго определен брой, трябва да има строго определен брой алитерации. Алитерация е повторението на съгласен звук. Понеже в тези древни германски езици повечето думи са едносрични или пък много кратки, освен това наистина често се повтарят определени звуци, то просто им идва отвътре да го карат в такъв стих. И най-често ударената сричка и този звук, който се повтаря, съвпадат. На български това е трудно да се направи, защото са ни трудни думите – по три, по четири, по пет срички. Ударенията падат, където си поискат, като съответно става доста мъчно да се докара това нещо. Надявам се, че поне в разумни граници съм успял да предам този старогермански стих и на български.

Каза, че изданието излиза в двуезичен вариант. Български и предполагам английски?

Да, то е писано на английски. Има и други такива опити да се пише поезия в този стих на съвременен английски. По принцип английската поезия – говорим за 9, 10, 11 век, е писана в такъв стих. В съвременен английски, разбира се, не, по-скоро екзотика са някакви такива опити, може би заради това Толкин си ги е държал в чекмеджето. Но той също доста сериозно се е потрудил, за да направи подобно стихосложение на съвременен английски език. Ако говорим пак за самите думи, съвременният английски, лексиката му, се състои от грубо казано 2/3 френски и латински думи и 1/3 стари германски думи. В „Легенда за Сигурд и Гудрун”, както я е написал Толкин, няма никакви думи с френски произход – всичките са старогермански. Съответно всичките – ако мога така да се изразя- дъхат на старост, и съответно и аз се постарах на български да използвам в ред случаи по-старички думи, които да си стоят на мястото.

Пенчо Славейков има поема, която е замислена като национален епос – „Кървава песен”. Тя даже е номинирана за Нобелова награда за литература. Може ли да се направи съпоставка между „Легенда за Сигурд и Гудрун” и „Кървава песен”, между Толкин и Пенчо Славейков - като градители на национални епоси от типа на „Песен за Нибелунгите”, норвежките саги и едите?

Малко е далечна тази асоциация, но ако се замисли човек, не е съвсем лишена от логика, защото дори начинът, по който започва „Легенда за Сигурд и Гудрун” в предговора на Кристофър Толкин говори за нещо подобно. Там той цитира една бележка, оставена от баща му, в която Дж. Толкин говори именно за епосите и за това как древният старогермански епос в един момент започва да става за английските читатели по-важен отколкото класическите епоси на европейската древност. Как толкова десетилетия наред хуманитарното образование обяснява колко са важни „Илиада” и „Одисея”, как англичаните си мислят – „ех, да имахме и ние епоси от типа на „Илиада” и „Одисея”. В един момент откриват своето епическо минало именно в тези древни северни текстове. И това, което прави Толкин, е наистина епос, един грамаден епос, който въздейства по поетически начин на читателите.

Пенчо Славейков, разбира се, е автор с много по-така чисто литературни претенции. Той иска да прави висока литература. Аз не мисля, че точно „Кървава песен” е най-успешното му произведение, но действително той заради него е бил номиниран за Нобелова награда, защото точно такива големи епоси тогава са се ценели. А може би скандинавците, които дават Нобеловата награда, някак си им е в кръвта да харесват епическото. Тъй че да, асоциацията ти мисля, че не е лишена от смисъл и може да се търси нещо такова.

Цялото интервю може да чуете на този адрес.

Следете сайта на радиото, откъдето може да ни слушате всеки четвъртък и петък от 13:00.

Още по темата

11/02/2014 Култура

Дядо Пънч: Няколко пъти са посягали да ме бият

Следете новините ни в GoogleNews