Андрей Симеонов, по прякор Андро Стубел, е музикален продуцент, музикант и автор на музика и текстове. Негов учител по китара, пеене и композиция е Георги Мирчевски.

Андро е основател на група "Екзитус", с която през 1999 г. оглавява Българския ТОП 100 . След 2002 г. той се отделя от групата и започва самостоятелни изяви. Година по-късно записва албума "Siberian Bond" заедно с цигуларя Димитър Хетемов, а през 2005 г. издава първия си самостоятелен албум „Alter Ego”.

Две години по-късно, в началото на 2007г., Стубел става съосновател и член на групата "Мискините". Членовете й са свирили и свирят и в други формации, но ги събира работата по акустичния албум „За поезията, любовта и още нещо...”.  Автори на песните са Андро Стубел, Добрин Атанасов (Добри) и Светозар Колев (Питкин).

"Мискините", освен със странното си име (в превод: палавник, непослушник), привличат и впечатляват със стила си. Бандата смесва блус, рок и реге, което прави музиката им ведра и закачлива. Текстовете на песните им са изцяло на български език и са изпълнени със забавно чувство за хумор относно всичко и всички. Слабост на групата е използването само на акустични инструменти, а импровизациите на сцената са тяхна запазена марка. Небезизвестно за феновете е, че "Мискините" вече завършиха първия си официален албум-"Морски песни".  Повече за него и за бъдещите прояви на групата  разказва Андро Стубел.

Готов е новият проект на група "Мискините". Как се роди идеята за албума?

Идеята за албума „Морски песни” зрее доста време. Записите ги започнахме в края на 2010 година още. Не сме бързали. Албумът съдържа 13 парчета. По-голямата част от тях са на морска тематика. Албумът е записан в студио „Балканджи”. И тук Мискините не изневеряват на характерния си стил, който миксира рок, блус и щипка реге в акустично звучене. Вокалите на Добри и Питкин (които са автори на всички песни в албума), барабаните на Павката, аз на баса  и китарите на Питкин звучат изненадващо меко, но без никакъв комерсиален компромис.

Рок, блус и реге - в това се обобщава вашият стил. Със същото звучене ли е и новият албум?

Общо-взето, да. Не се ограничаваме стилово. Свирим каквото ни харесва, а всеки е свободен да ни определя както иска.

Разкажи ми за името на албума "Морски песни". От къде дойде хрумването и какво послание носи?

Както споменах, много от песните са с морска тематика. Те са насочени срещу конвенционалния туризъм, благодарение на който морето става все по-презастроено и нелицеприятно.

Има ли специални участия в проекта: гост-музиканти, приятели?

В албума участват обичайните заподозрени - Калин Василев - Кели, който е изсвирил страхотни китари и е изпял доста поддържащи вокали, Николай Узунов - Узо, който пък майсторски реди партиите на саксофон в половината албум и Дора Тодорова, която поддържа ритъма с перкусии. Това са ни постоянните гости, но не отказваме да свирим с който дойде. Стига да може.

Кога започна представянето на албума "на живо" пред широката публика?

В началото на април започнахме да представяме "на живо" албума. Началото бе на 7 април в любимия на групата великотърновски клуб "Мелон". Минали сме през Велико Търново, София и Бургас, надяваме се скоро и в други градове.

Предвиждате ли да участвате във фестивали и къде-тук или в чужбина?

Свирим навсякъде, където ни поканят.

Какво се случи с идеята за провеждането на ежегоден фестивал за джаз-рок музика, чието начало поставихте в Габрово?

Амбицията беше това събитие  да стане първият младежки фестивал за авторска музика в джаз-рок стиловете в региона, но засега идеята е в застой.

Разбрах, че обичате импровизациите на сцената, така ли е?

Нашите фенове знаят, че никога не свирим едно парче по един и същ начин. Обичаме импровизациите, защото те изразяват момента, емоциите по време на конкретното свирене. А те никога не са едни и същи.

Колко дълга пауза направихте преди започването на репетициите по издаването на новия албум?

С Мискините свирим средно 1 до 3 пъти месечно. Случвало се е да не свирим никъде максимум три месеца.

Смятате ли, че  музиката, която правите, има пазар в България?

И да, и не. За да има пазар, трябва да има индустрия. Това в България го има само чалгата. Останалата музика се е самозатворила, част от нея дори няма никаква връзка с феновете. Всички виждаме, че многото вече рок фестивали у нас са пълни и носят добри приходи. За да имат комерсиален успех българските групи, трябва да има шоубизнес, който да движи нещата. Иначе ще съществуват само 2-3 групи и още толкова изпълнители. Говоря за професионални групи и изпълнители – които се прехранват със свирене и издаване на собствената си музика.

Какви са най-често феновете ви?

Най-различни. Не бих се ангажирал с описание. В Германия пяхме на български, никой не ни разбираше, но публиката беше страхотна и много се забавляваше. Тук публиката е по-скована и по-трудно се отпуска. Но пък е по-взискателна и това ни стимулира.

Очаквате ли с този албум да пожънете успех, а приходите от продажбата му да надвишат разходите?

Ако успеем да нулираме разходите по записите от продажби в следващите 5 години, ще е успех.

С какви средства финансирахте издаването на албума?

Сами го финансирахме. Добри и Питкин са художници, Добри направи обложката. В края на миналата година издадохме в лимитиран тираж концертен албум, в който имаше рисунки на двамата и който се продаде сравнително добре. Имаме малък лейбъл – missskin.net, чрез който го издадохме.

Какво предстои?

Много концерти и срещи с хората, които харесват музиката ни.

Повече от Андро Стубел може да чуете в предаването "Хляб и мармалад" на Румен Янев по OFFRoad-Radio.