Виктор Суворов разкрива тактиката на СПЕЦНАЗ - тайната армия на Съветския съюз

Утре, 10 септември, излиза от печат новата книга на Виктор Суворов – СПЕЦНАЗ (Тайната армия на Съветския съюз).

За първи път документалното изследване със заглавие СПЕЦНАЗ излиза във Великобритания през 1987 г. Заради пазения в дълбока тайна термин и частите със специално предназначение (СпН), чието съществуване Главно разузнавателно управление отказва да признае, нито едно издателство не се осмелява да го публикува в оригинал. В бившия СССР книгата се разпространява нелегално в превод от английски. Едва днес тя вижда бял свят и в Русия на руски – но вече основно преработена и допълнена от автора.

В българското издание, което „Факел експрес“ пуска от печат непосредствено преди руското, читателят ще намери своеобразно продължение на знаменитите книги на Виктор Суворов „Аквариумът“ (1997) и „Основи на шпионажа“ (2016). „Своеобразно“, защото ще научи някои нови, потресаващи подробности не само за методите на работа на най-могъщото военно разузнаване в света, но и за превъплъщенията на вездесъщия Спецназ в Путинова Русия. И не само в нея.

Авторът е завършил Киевското висше общовойсково командно училище, което е подготвяло офицери за съветското военно разузнаване, и е работил и на трите равнища на разузнаването – тактическо, оперативно и стратегическо.

В 66-а гвардейска учебна мотострелкова дивизия на Прикарпатския военен окръг Владимир Резун (Виктор Суворов) две години подготвя сержанти в тактическото разузнаване за ротите за дълбочинно разузнаване, които взаимодействат с частите на СпН, минават през същата подготовка, разполагат със същото оръжие и използват същата тактика.

След това Резун служи в Разузнавателния отдел на щаба на Приволжкия военен окръг, където проверява бойната подготовка на 808-а отделна рота на СпН. За да изпълнява тази задача, е било необходимо не само да познава тактиката и въоръжението на частите на СпН, но и да участва заедно с разузнавателно-диверсионните групи в ученията и тренировките им: скокове с парашут и безкрайно дълги и изтощителни преходи в дъжд и сняг, в студ и пек.

Вече под дипломатическо прикритие в резидентурата на ГРУ, авторът обикаля нощем какви ли не местности, за да набележи местата за тайници и за десант на разузнавателно-диверсионните групи, да определи маршрути към обектите с особена важност и пътищата за изтегляне, да издирва и вербува агентура на СпН.

Тази книга е уникален отчет – и начин да разберете с подробности службата в частите на СпН отвътре; тя е откровен разказ за елита на съветските Въоръжени сили, пълен с шокиращи подробности – за бойците, които в тила на врага трябва да убиват ранените си другари, бойците, които внезапно се появяват там, където изобщо не ги чакат, изпълняват си задачата и изчезват, бойците, които са способни да парализират живота на цяла държава.

И които са готови да жертват живота си, за да изпълнят поставената им бойна задача.

"СПЕЦНАЗ (Тайната армия на Съветския съюз)" е издадена у нас от „Факел експрес“. Преводът от руски е на Иван Тотоманов. Редактор на книгата е Георги Борисов. Публикуваме в аванс откъс от глава 21, предоставен специално за OFFNews.bg от издателството:

Тактиката на Спецназ

1

Преди да започнат бойни действия отвъд фронтовата линия, подразделенията на Спецназ трябва да попаднат там по някакъв начин.

Началото на войната може да бъде предшествано от период на изострени отношения. Тоест от постепенно или внезапно влошаване на международната обстановка, когато отношенията между бъдещите воюващи държави стигат до крайна степен на напрежение.

Войната обаче може да започне и с внезапно нападение без никакъв предварителен период, тоест когато политическият барометър показва ясно време, в което нищо (наглед) не предвещава чудовищен ураган.

Пример за период на изострени отношения може да е Карибската криза през октомври 1962 година, когато и съветските, и американските въоръжени сили, включително ракетно-ядрените, бяха в най-висока бойна готовност и във всеки момент някой можеше да даде команда да се натиснат червените копчета.

В онзи момент човечеството за пръв път в историята си стигна до границата, зад която се очертаваше всеобщо унищожение в глобална ядрена война. Да благодарим на съдбата, че този период не прерасна в трета (и последна) световна война.

За пример на начало на война без период на изострени отношения можем да посочим нахлуването на 40-а армия в Афганистан през 1979-а. Касапницата продължи десет години. Но кой дори седмица преди началото й би могъл да предположи, че ще избухне страшна война, най-дългата в историята на Съветския съюз – и последната в историята му?

Преди началото на всяка война, независимо има ли период на изострени отношения, или не, е желателно да имаме поне малка част военни диверсанти на територията на противника.

При „освободителните походи“, които Съветската армия предприе през втората половина на ХХ век, малки подразделения на Спецназ винаги се прехвърляха в районите на предстоящия конфликт предварително и започваха да действат още преди мащабното нахлуване. Така става в Унгария, в Чехословакия, в Афганистан.

Именно такъв е планът за действие и в голямата война срещу Запада. Начините за проникване на вражеска територия са много. Един пример. В чуждо пристанище се разтоварва търговски кораб, превозващ дървен материал (освен с дървен материал, газ и нефт Съветският съюз нямаше с какво да търгува). През нощта група обучени плувци се спускат във водата по въжена стълба, гмуркат се и плуват до малка стара яхта, купена отдавна от неизвестно кого и закотвена на пристанището. Яхтата отдавна не се използва, но никой не я пипа, понеже е застрахована, а мястото є на пристанището е платено за години напред. И яхтата си се полюшва сред другите яхти, стари и нови, моторни и с платна. По пристанищата такива яхти има стотици и хиляди. На запуснатата яхта, оказва се, има съвсем благоприятни условия за живот, някой е оставил запаси от консерви и вода за много и много дни. Радиоапаратурата на яхтата си работи, значи нямаме нужда от своя. Остава ни да чакаме и да наблюдаваме – денонощно. При опасност може да се изтеглим без проблеми – един от отсеците на трюма е пробит и прилича на малък басейн. През него може да се излезе в морето.

Диверсантите чакат своя час, но ето че идва сигнал да се изтеглят по същия начин: идва поредният кораб с дървен материал и ги взема, понеже този път войната е отменена.

Ако не я отменят, бойците ще пристъпят към изпълнението на задачата си.

Същият вариант в опростен вид: същият кораб влиза в пристанището, част от екипажа съвсем легално излиза в отпуск да огледа забележителностите на града. На другия ден корабът си заминава. Никой не пита колко души са слезли на брега и колко са се върнали на кораба. А всичко нужно на останалите на брега отдавна е сложено в тайници от офицерите на ГРУ, които действат под дипломатическо прикритие.

Още един вариант. Групите на Спецназ са на бойно дежурство на борда на съветските търговски и риболовни кораби. Дежурството се свежда до лежане и спане, да наваксат не само вече пропуснатия сън, но и бъдещото си недоспиване. Ако не дойде заповед, ще лентяйстват чак докато не се приберат вкъщи, в смисъл в родината. Но ако дойде сигнал, едновременно, от много търговски и риболовни кораби, ще слязат на вражеския бряг. Пътува си такъв кораб в неутрални води, през нощта спускат надуваема лодка и с нея бойците стигат до брега.

На територията на врага в мирно време пътуват съветски влакове и съветски тирове. В даден момент част от водачите, кондукторите, шафнерите и пътниците може да изчезнат някъде. Съветски туристически групи може да пристигнат в някоя чужда столица и да се настанят в хотел в самия център. Колкото до оръжието им – то отдавна е в тайниците, сложено там от офицери на ГРУ, които се преструват на дипломати.

Групите може да дойдат на територията на противника и от територията на неутрални държави. Едно от предимствата в това е, че противникът не наблюдава границите си с неутралните държави толкова бдително, колкото границите с комунистическите страни. Пристигането на група на Спецназ от неутрална страна може да остане незабелязано както за противника, така и за самата неутрална държава.

2

Прехвърлянето на подразделения на Спецназ в определен район преди началото на бойни действия може рязко да увеличи шансовете за победа във войната. Но този вариант страда от два сериозни недостатъка:

– първо, в случай че открие диверсантите на своя територия, противникът може да се сети накъде вървят нещата и да нанесе изпреварващ удар;

– второ, каквото и да правиш, по този начин не можеш да прехвърлиш големи сили.

А съветското командване подготвя за война десетки хиляди диверсанти. При всеки възможен сценарий основната маса бойци на Спецназ би могла да бъде прехвърлена във вражеския тил не преди началото на войната, а чак когато тя избухне.

Генералният щаб на Въоръжените сили на СССР изхожда от предпоставката, че бъдещата голяма война може да е само ядрена: щом човечеството вече е открило тайната на ядрената енергия и я е използвало за бойни действия, значи така и ще продължи.

Проникването на хиляди диверсанти в дълбокия тил на противника може да стане единствено със самолети. За тази цел системата на ПВО на противника трябва внезапно и сигурно да бъде поразена. Това е възможно единствено с едновременен мощен ядрен удар по множество цели. И чак след този удар може да започне масовият десант.

Разпределението на ролите е следното:

Разузнавателно-диверсионните роти (навремето са се наричали роти за разузнаване в дълбочина) на разузнавателните батальони на мотострелковите и танковите дивизии се вкарват в тила на противника в полосата на действието на дивизиите си на дълбочина до 100 километра.

Отделните роти на Спецназ на общовойсковите и танковите армии работят в полосата на действие на армиите си в дълбочина 100 до 500 километра от фронта.

Бригадите на Спецназ на фронтовете работят в полосата на фронтовете си в дълбочина 500 до 1000 километра от предния край на фронта.

Бригадите на Спецназ на флотовете – в океаните и моретата и по крайбрежията им.

Полковете на Спецназ, които са подчинени на Върховното главно командване, както и агентурата на Спецназ – по целия свят.

Още по темата

04/07/2017

Анализи

Суворов: Русия ще се разпадне, а Путин е политически труп

17/11/2016

Култура

Виктор Суворов разкрива как работи ГРУ- най-могъщото руско разузнаване на ХХ век

03/08/2013

Култура

Виктор Суворов: Тя се казваше Татяна

Следете новините ни в GoogleNews