Михаил Горбачов – единственият президент на СССР, лицето, което стои зад „перестройката” и човекът, който сам казва, че пречи на руската власт – написа автобиографична книга за времето след промените. В „Новата Русия” Горбачов проследява ключови исторически събития от края на 80-те и 90-те години на XX век, коментирайки вътрешната и външната политика на СССР и – впоследствие – на Русия.

Сред темите, които бившият съветски лидер коментира са разпадането на Съветския съюз, неуспешният преход към демокрация и пазарна икономика в Русия и целия Източен блок, възходът на Путин и завръщането на авторитаризма.
В мемоарната си книга „Новата Русия” Горбачов описва също последния си ден в Кремъл, какви чувства изпитва човек, застанал начело на една свръхдържава и оказал се в ситуацията в Русия от първите месеци на 1992 г., методите, с които демокрацията е била подменена и сложните социални процеси, настъпили в държавата в резултат на тежката икономическа криза, делото срещу КПСС и годините си след Кремъл.

Носителят на Нобелова награда за мир (1990) отправя критики към авторитарния стил на Владимир Путин и начина, по който партията „Единна Русия“ постепенно заприличва на КПСС, печелейки все повече власт и пречейки на създаването на истинска опозиция. Горбачов критикува Кремъл заради опасното залитане към идеологии от началото на XX век, заради липсата на истинска демокрация и свободни избори и заради пренебрегването на нуждите на бедните в страната. Бившият съветски лидер не мълчи и по въпроса за стремежа на САЩ към еднополюсен свят и намесата на американците в политиката на суверенни държави.

Сред коментираните в книгата теми са още изгряването на нови велики сили като Китай, промените в климата, нарастващото социално неравенство и кризите, до които то неминуемо ще доведе, ислямският тероризъм, конфронтацията на Русия с НАТО, опасността от нова Студена война и др.

Вижте няколко цитата от "Новата Русия" на Михаил Горбачов:

„Тъжно е, че перестройката беше прекъсната по средата на пътя, по-точно даже в самото начало. И още тогава имах усещането, че наследството на тоталитаризма в традициите, в ума и нравите е извънредно дълбоко, влязло едва ли не във всички пори на обществения организъм. Оттук дойде и тревогата, която не ме напускаше в онези дни, а и вече двайсет и няколко години не минава.”

„Руската власт не бива да се залъгва с надежди за консерватизма като едва ли не панацея за нашите проблеми, да се приспива с вярата, че заради спокойствието и реда хората ще се съгласят с перспективата на застоя.”

„Убеден съм, че демокрацията не бива да бъде налагана с танкове и превантивни удари. Тя трябва да израства от еволюцията на всяка страна и народ, но за нея може да се създадат по-благоприятни предпоставки, главната от които е преодоляването на нищетата.”

„Има неща, по-важни от идеологиите. Това са законът и справедливостта.”

„Демокрация, която не решава проблемите с бедността, води дотам, че хората започват да залагат на политици от авторитарен тип."

„Демокрацията, свободата и културата са главното за интелигенцията, тя трябва да умее да ги защити.”