''Разрушаване на общността – Държавна сигурност срещу БПЦ''

Какви са дългосрочните последици от намесата на Държавна сигурност в църковния живот през комунизма е въпрос, който и до днес е актуален в българското общество и Българската православна църква. На него отговаря проф. Момчил Методиев с монографията си „Разрушаване на общността: Държавна сигурност срещу Българската православна църква“. 

Център за книгата и департамент „История“ на Нов български университет представиха изследването на проф. Методиев в НБУ. 

В дискусията участваха проф. Момчил Методиев, доц. д-р Живко Лефтеров и доц. д-р Михаил Груев.

Живко Лефтеров, модератор на събитието, нарече книгата „многогодишно изследователско усилие“. 

Михаил Груев представи по-детайлно монографията на проф. Методиев.

„Разрушаване на общността“ има два увода – единият е историографски, а другият обяснява защо са избрани конкретните личности и случаи, които изследването разглежда. 

Основната част от книгата се състои от очерци върху 15 български духовници (13 от които са били епископи или митрополити). Част от тях са били „обекти“, тоест репресирани от Държавна сигурност, а друга част – „субекти“, духовници, които са сътрудничили по един или друг начин на ДС. Момчил Методиев разсъждава върху причините за разкола в Българската православна църква. Подходът му е биографичен, като така изгражда профил на целия висш клир на БПЦ. 

Възниква и въпросът доколко можем да се доверим на документите от ДС, тоест как се четат тези документи. Това е проблем, върху който авторът също се спира. 

Проф. Методиев сподели, че до последно се е чудел дали подходът му в изследването да е биографичен. Как е избрал духовниците, които да отрази, в „Разрушаване на общността“? Единият критерий е свещеникът или епископът да не присъства активно в публичното пространство. Целта на Методиев е да върне паметта за хора, които са били стожери на общността и които ДС е репресирала. За да е изследването възможно най-обективно, в книгата са включени и „субектите“ – тези, които са правили доноси. 

Основните тези в монографията са, че ДС се намесва безпрецедентно в БПЦ, разрушава общността, като следствие от това е разколът от 90-те години. 

ДС не е била всесилна. Ефектът от нейните действия обаче върху църквата е разрушеното доверие към нея. 

В книгата намират място твърде различни духовници. От едната страна е Макариополският епископ Николай, когото ДС иска да вербува, а при отказ заплашва да изсели: той подава молба за изселване и отказва сътрудничество. А от другата страна – Западноевропейският митрополит Симеон, който сътрудничи на ДС. 

„Има много случаи на хора, които отказват сътрудничество“, казва още проф. Методиев. Например Нюйоркският митрополит Йосиф три пъти отказва. 

“Изследването търси отговор на този въпрос през живота и съдбата на десет жертви и петима агенти на Държавна сигурност сред висшата църковна йерархия. След дългогодишна работа в архивите на Държавна сигурност авторът аргументира мнението, че произволът и административната репресия, упражнявани от службите, водят до разрушаването на общността и до разкола в Българската православна църква в началото на 90-години на ХХ век. В същото време документите показват, че защитата на автономията на Църквата от държавната намеса е била трудна, но не и невъзможна задача дори и в безпрецедентните условия на тази епоха. Именно в това се състои примерът и наследството на редица архиереи от разглеждания период”, пише в анонса на събитието.

Какви са били методите за психическо и физическо насилие над духовници от комунистическата власт? 

„Това е изключително тежък психологически момент, защото те го посрещат пред Софийска митрополия, завеждат го в една явочна квартира, тя е описана къде се намира, слагат му да седне и започват директно да го заплашват – "Ние тебе може да те унищожим като човек". Особено ако си бил затворен, какъвто е случаят за човека, за когото говоря. В по-късния период има опит тези отношения да бъдат представени като някакъв вид договор и със сигурност някои от тях (говоря за тези, които приемат сътрудничество) го възприемат точно като договор. През 1986 г. ДС изключително гордо рапортува как е направила операция за отзоваването на Нюйоркския митрополит в София, при положение че всички знаят, че той е тежко болен от рак и просто човекът си отива. Значи те до последно продължават да го тормозят. Аз това не мога да си го представя дори защо е необходимо. 

Има ли тенденция за отричане на репресиите към днешна дата? 

Много ми е трудно да направя такова обобщение, понеже в средите, в които аз се движа, тези репресии не са отричани. Доколко самата БПЦ говори за този период на репресии, е малко спорна тема. Но като цяло публичното възприятие по отношение на църквата е, че тя действително е била репресирана в този ранния период 40-те, 50-те години. В следващия период (70-те, 80-те години) може би там има един опит за релативизация, но в първия период – мисля, че там никой не отрича репресиите, казва авторът. 

-----

Вижте проф. Момчил Методиев в подкаста на OFFNews "Как вербуваха свещениците. Проф. Момчил Методиев разказва за ДС и църквата":

Следете новините ни в GoogleNews