Изчезналият за десетилетия уводен текст от Оруел за „Фермата на животните“ не е публикуван в първото издание по политически причини.

Беше ясен, студен ден през януари и Големия брат отново започна да следи всички.

Емблематичните романи „1984“ и „Фермата на животните“ от британския писател Джордж Оруел са считани за едни от най-важните романи не само на XX век, но и в човешката история изобщо. Тяхната актуалност и послание продължават да привличат поколения читатели, а приликите с действителността повече от 70 години след тяхното написване им печели пророческа слава.

В началото на 2021 г. двете заглавия се появяват на български в достойни издания с твърди корици (изд. „Сиела“) и изцяло нов превод, дело на Венцислав К. Венков.
Публикувана през 1945 г., „Фермата на животните” е майсторска алегория на световната политическа сцена в края на Втората световна война. Британският писател е един от малцината, които съзират ясно истината зад сталинистката пропаганда, завладяла Западния свят, и предупреждават за заплахата, която всяко тоталитарно управление представлява за човешката свобода и достойнство.

Творбата, носеща директна критика срещу победоносния в този момент Съветски съюз, среща редица трудности, които Оруел описва в специален предговор, предвиден за публикуване в оригиналното издание на „Фермата на животните“. Той обаче отпада (най-вероятно по политически причини), а машинописният му текст е открит години по-късно и е публикуван едва през 1972 г. в седмичната литературна притурка на в. „Таймс“. Именно този предговор читателите могат да открият в новото издание на класиката.

От своя страна, „1984” успява да извоюва определението „безспорно най-важната книга, създадена през XX век“, чиято стойност само нараства с всяка изминала година от новото хилядолетие. През 2005 г. романът е избран от списание Time за един от 100-те най-добри романи на английски език от 1923 г. до 2005 г., а в деня на встъпването на Доналд Тръмп в длъжност като президент на САЩ продажбите на изданието се покачват многократно заради „оруелския език“, който представител на кабинета му използва.

Антиутопичният свят, който Оруел рисува, е естествено продължение на идеите от алегоричната приказка „Фермата на животните”, насочени към разкриване на опасността от тоталитарното управление. В него абсолютният властник е Големия брат, Партията е вечно права и налага волята си със свирепа жестокост, телеекраните подменят действителността, а богатството на езика се замества със строг и ограничаващ „новговор“.

Там, където „войната е мир, робството е свобода“, а „невежеството е сила“, последната надежда за хората са свободата на мисълта и чувствата – и точно тя е следващата цел на властта, за да предотврати всяка възможност за бунт.

Оживена от майсторските илюстрации на Дамян Дамянов, тази творба излиза отново в началото на третото десетилетие на XXI век. Тогава, когато сякаш наистина е заложено на карта дали годината „1984” ще продължава да бъде вплетена в световната съдба, или не.