Добромир Банев: По-добрата половина

OFFNews Последна промяна на 04 юли 2020 в 13:19 3160 1

Снимка Ивелина Чолакова

Седим точно по същия начин – като на първата среща. Не е нужно да говорим, защото мълчанието помежду ни казва всичко. Не задаваме въпроси, понеже не търсим отговори. Само ти и аз – миг от безкрая, който делим с бутилката „Совиньон блан“.
Вече нищо не е същото, всичко има нов смисъл – обичаме се по подразбиране и това ни прави най-щастливите влюбени хора на света!

Нажеженият град изморено запалва един след друг прозорците на домовете, в които се завръщат хора. Жегата е почти убийствена, но лятото е все така прекрасно. Тези хора също обичат, обменят мисли (мълчейки) с някого, докосват се и се целуват... Нашето вино не е от глухарчета - влюбим ли се веднъж, преставаме да вярваме в историите от книгите за деца.
Аз и ти, заедно с останалите влюбени хора, борим романтичните залези с охладеното вино на заслужената обич, която се полага на бивши хлапета.

Любовта се усеща като дъх на червен грейпфрут с всяка глътка. Дългият послевкус ме принуждава да те желая повече.
Никога не е достатъчно да си помълча с теб.

С всяка секунда нощта придобива празничен вид – светят толкова много прозорци, че единствено можем да гадаем на какво вино се наслаждават другите, докато мълчанието след освежаващия душ също ги принуждават да си крещят „Обичам те!“. На ум, за да не им завидят останалите.

Само ангелите не са способни на завист. Затова летят върху крилете на желанието.

С всяка следваща минута аз те желая като за първи път – точно толкова силно, точно толкова категорично. Но това го знаеш.
Думите са красиви, ала в подобни ситуации не са от първа необходимост. Понякога изреченията не могат да опишат възторга на сърцето. Делиш ли мълчанието с по-добрата си половина, единствено виното има значение. А бутилката обещава романтика да не свърши – поне до сутринта, когато ще се събудим за следващия ден невъзможност да останем един без друг.

Книги от Добромир Банев тук.