Томислав Дончев: Ще влезем в голяма глупост - ще имаме повече пари, отколкото проекти за тях

Нели Чолашка 31 март 2014 в 15:26 7867 8

Томислав Дончев

Г-н Дончев, признахте, че трудно сте се съгласил да водите листата на ГЕРБ за евроизборите. Защо приехте все пак?

Това не е сбъдната мечта за мен, защото никога не ми е било цел и амбиция да правя брюкселска кариера, макар че през изминалите години съм имал много работа с брюкселските институции и претендирам да зная как работи машината. Приемам го по-скоро като мисия, защото ми е гласувана впечатляваща отговорност – имам най-много номинации от всички организации в страната. В такъв момент да откажеш да участваш в битка би означавало предателство.

Това, което ме амбицира, не са брюкселските измерения на кариерата, а желанието за най-добър резултат на изборите. Това в крайна сметка е и първата, и последната причина да се съглася да участвам в тези избори.

Ще сторя най-доброто, ще раздам себе си, но няма да рина земята за разлика от други, за да имаме максимален резултат.

Каква е целта максимум на ГЕРБ. Сега имате петима евродепутати, за колко места смятате, че можете да се преборите на тези избори?

Няма да говоря в количествени величини. Следваме максимата на Мечо Пух -„колкото повече - толкова повече“. Залогът на тези избори не са само личности – физическите лица, които ще представляват България в Европейския парламент. Важно е кои ще бъдат, но искаме или не искаме тези избори ще са натоварени с друга символика - или отиваме към развръзка, или ще продължим да търпим статуквото още дълго време. Натоварени са с подобна символика. Затова е важно да имаме максимален резултат.

Тези избори ще са колкото сблъсък на европейски идеи, толкова и битка за довери, даже доверието е на първо място.

За изминаващия програмен период (2007-2013) към края на февруари тази година беше отчетено, че са усвоени 58% (по данни на eufunds.bg). Смятате ли, че има оперативна програма, при която има средства в риск? Ако да – кой не си свърши работата, за да загубим тези средства?

Противно на традиционните очаквания аз няма да взема да злословя за резултата, свързан с плащанията. Постигнатият резултат е приличен. Разчетите в началото на 2013 г. за края на годината бяха по-амбициозни. Те трябваше да бъдат 65%, тоест планът не е изпълнен.

Дали шокът от смяната на няколко политически гарнитури е дало отражение, дали не е имало политическа тяга, ми е трудно да коментирам. Можеше да бъде по-добър резултатът, но в никакъв случай не е катастрофално.

Ако говорим за оперативна програма, по отношение на която има трудности, тук на първо място бих посочил „Околна среда“, която продължава да бъде спряна, т.е. Брюксел не възстановява средствата по програмата – всички плащания се извършват от националния бюджет. Там са големите рискове и ако не се излезе скоро от тази ситуация, може да се окажем в процедура по крайно спиране на парите (сега сме в процедура по замразяване на средствата). Процедурата по крайно спиране на средствата много трудно се отменя – става само с решение на Колежа на комисарите.

Там са големите рискове и рискът не е само за оперативната програма. Ако се влезе в такава ситуация, стискам палци да не се случва, защото това ще бъде огромна щета за България. Първо говорим за проекти в сектор "Води", в сектор "Отпадъци" и "Биоразнообразие", и това са проекти, които се изпълняват.

По регламент държавата е длъжна до обслужва плащанията към бенефициентите – общини, природните национални паркове. Държавата няма право да спре плащанията, защото не получава пари от Брюксел. Това означава щета върху бюджета и огромен товар за националния бюджет и със сигурност ще взриви дефицита и има реална опасност на фона на всички останали харчове страната ни да влезе в свръх дефицит.

Още по-лош е сценарият, ако държавата няма пари и не обслужва плащанията към бенефициентите. Тогава катастрофата става пълна, защото някои от тези проекти са особено нервни – отпадъци, където всяко забавяне влошава нещата от гледна точка на наказателна процедура. Проектите във водните сектори са свързани с конфликтни строително-монтажни работи – подменят се тръби, копае са за канализация и представете си 7-8 или 10 града да се окажат в положението на Сливен преди 2 години – направени изкопи, които няма как да се възстановят. Надявам се България да не влиза в подобен сценарий.

Във връзка с новия програмен период и вашият задочен спор със Зинаида Златанова по отношение на едни „губещи се“ около 700 милиона евро, как бихте коментирали новото предложение за съдържание на Споразумението за партньорство, качено в интернет за публично обсъждане?

Последно разбрах, че са ги намерили тези 700 млн. евро, което е добра новина – някой си намира 50 ст., друг си намира левче, а правителството си намери 750 млн. евро, което е голям късмет.

Всъщност 6-7 месеца правителството работеше с лоши разчети и аз не съм сигурен дали беше от некомпетентност или от злонамереност. Векторът на злонамереността е ясен – вижте предходното правителство как е договорило по-малко пари от сегашния програмен период. При налични 7.4 млрд. евро, премиерът говореше в парламента за около 7 млрд., а Зинаида Златанова беше пратила в парламента разчети за 6 млрд. евро, което са все значими разлики.

Аз не мога да се засегна или обидя от подобни счетоводни трикове, но практиката предполага, ако имаш 100 единици ти да готвиш проекти за 120 единици, т.е.  - да имаш ресурс от проекти. Що за упражнение е да тръгнеш с по-малък ресурс и по-малък обем проекти, ако я караме така, ще се окаже след някоя друга година, че имаме повече пари, отколкото проекти, което е най-голямата глупост, тогава някой пак ще коментира и някой пак ще задава някому въпроса, може и на мен, защо усвояването е такова, каквото е.

Относно Споразумението за партньорство - това е процес, който започна преди повече от 2 години и всъщност текстът на споразумението в голямата си част – 60%, повтаря документа, който беше изготвен преди една година. Има прогрес, но се забелязва неспособност да се начертае политическа посока в този или онзи сектор – там е дефицитът. Това, между другото, не е ангажимент на експертите в администрацията, това е задача на политическите ръководители. Те трябва да кроят политики и да поставят цели и да възлагат задачи на администрацията.

И тук мога да дам кум конкретни примери за липса на политики.

Основните коментари на ЕК по отношение на по-стари версии на Споразумението за партньорство бяха свързани с евентуалното поставяне на условия за провеждане на реформи в редица области: здравеопазване, образование, иновации, ВиК сектор, пазар на труда и др. Факт е, че така и не бяха реформирани и при управлението на ГЕРБ. Може ли да се стигне до реална загуба на средства при това положение и на каква стойност?

Има сектори, които чакат да бъде взето решение на най-високо политическо ниво и очевидно имаме отказ от вземане на подобно решение дали поради немощ или поради нежелание да се влиза в конфликта ситуация. Трудно ми е да кажа. Например в сектор "Здравеопазване" позицията на Европейската комисия е изключително ясна – пари за този сектор, за оборудване на болници и др. ще има само и единствено при ясна реформа в сектора "Здравеопазване" и след стартиране на реформата. Подобна е ситуацията и в сектор околна среда, както и в сектора малки и средни предприятия.

Ако правителството не покаже устрем за провеждане на подобни реформи, прави се един преглед в началото на 2017 г. и парите в съответния сектор се спират. Това са т. нар „предварителни условия“. Има една таблица към общия регламент, където към всеки от секторите има конкретни изисквания какви реформи трябва да се направят. Непровеждането на реформите означава да не могат да се използват парите. Всичко е описано в таблиците и то засяга всички сектори, за които се предполага да се финансират с европейски пари.

Към момента се изисква да има изработени закон или стратегия и към 2015 г.-2016 г. ще се следи напредъкът по въпросния документ – дали законът се изпълнява и дали стратегията се спазва. Ако няма напредък, парите се режат.

ТВ7 излъчи репортаж, в който се твърди, че има злоупотреби с европроектите в Габрово. Как ще коментирате това?

Имах очаквания предизборната кампания да се превърне в обливане с помия. Това, което ме изненадва е, че започват месец преди кампанията. Нормално е тези неща да започнат по-късно.

Смятате ли, че политическите партии харчат достатъчно прозрачно субсидиите си? Трябва ли да минават през обществени поръчки разходите на партиите, когато се харчат пари от субсидия?

Първо трябва да направя един коментар дали партиите трябва да получават субсидии или не, после размерът и накрая прозрачността на харченето.

Най-популярната теза е, че партиите не бива до получават пари. Аз считам, че е по-добре да има държавна субсидия за партиите, отколкото да няма. Всяка партийна структура си има организационен живот и нужда от минимум персонал, има нужда от пари за провеждане на избори. Природата не търпи празни пространства и ако няма субсидия, практиката предишни години показва, че се разчита на спомоществователството и не толкова на физически лица, а повече на този или онзи предприемач. Съвсем близо до акъла е, че когато става дума за подобна помощ, политическата сила влиза в позицията да връща услуги, което води до лоши практики. В този смисъл, ако искаме политическите партии да бъдат чисти, да не бъдат места, в които се ражда злото, трябва да бъдат финансирани по подобен прозрачен начин.

Колкото до размера на субсидията, моето мнение е, че спокойно би могъл да бъде по-нисък от тази, който е в момента. Не искам да се ангажирам с конкретна стойност – наскоро имаше намаление, което е с 1 лв., но според мен партиите могат да се оправят с 40% и дори 50% по-ниски субсидии.

Разбира се, когато се говори за държавни пари, има значение как се харчат и за какво се харчат. Нямам представа как изглеждат балансите и отчетите на политическите сили, но това, което излиза в публичното пространство за луксозни пътувания, хотели и вечери няма никаква връзка с партийната дейност.

Колкото до обществените поръчки, считам, че щом всички публични субекти и тези, които не са публични, но ползват бюджетно финансиране, трябва да минават през процедура по ЗОП, то и политическите сили не бива да правят изключение.

Много нашумя една къща на ГЕРБ в Бояна, за която се плаща с държавната субсидия. Защо й трябваше на партията да наема тази къща и за какво е ползвана?

Не съм посещавал въпросната къща, но мисля, че г-н Борисов даде подробни разяснения, че тя е използвана за срещи. Това също е част от нормалното – всяка партия поддържа офиси, в които се извършва партийна работа, правят се срещи.

Но вие имате офис в НДК.

Доколкото си спомням, без да влизам в ролята на говорител на г-н Борисов, ставаше дума за времена, в които и неговият дом, и офиса до НДК бяха редовно окупирани от малобройни, но активни групи контрапротестиращи. В този смисъл идват чуждестранни гости, някъде трябва да се правят срещи. Но всъщност това беше обяснено от г-н Борисов. Зная за въпросната къща, колкото знаете и вие – от коментарите на лидера, които съм чувал публично. Не съм я посещавал, нито съм се срещал с някого там, още по-малко съм спал там.

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови

    Още от Избори

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

     
    X

    Заедно с Азов на фронта в Донбас. Нашият кореспондент Горица Радева разказва войната от първо лице