Цветан Цветанов: Страната ни повече от всякога се нуждае от дългосрочен управленски хоризонт

OFFNews Последна промяна на 08 юли 2021 в 16:00 819 0

Цветан Цветанов, председател на ПП „Републиканци за България“, водач за 1-ви МИР Благоевград и за 4-ти МИР Велико Търново на листата на партията под № 21, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Като координатор на процес, който обединява 12 европейски държави, разположени между Адриатическо, Балтийско и Черно море, България е домакин на 6-ата среща на върха на Инициативата „Три морета“, която ще се състои на 8-9 юли в НДК София. В рамките на събитието ще се проведе и бизнес форум, в който ще участват над 400 представители на българския и чуждестранния бизнес.

- Г-н Цветанов, наричате Инициатива „Три морета“ защита на демокрацията в Източна Европа. Обаче други виждат в нея класическо антируско мероприятие, проект за разделяне на Русия от Западна Европа, и по-специално за разделяне на Русия от Германия и Франция. Къде е истината и доколко тя е в интерес на България?

- Първо искам да кажа, че Инициативата „Три морета“ е стратегически ключова за подобряването на енергийната, цифровата и транспортната свързаност на страните от региона на Триморието, и тя ще подпомогне кохезията в Европейския съюз, като засили икономическия растеж, инвестициите и свързаността, конкурентоспособността на страните-членки.
И недостигът на инвестиции в инфраструктура на транспортна, енергийна и дигитална свързаност в региона нарастват в годините и надхвърлят като невъзможно да се финансира в размер на около 500 милиарда. От тази гледна точка смятам, че инициативата има пълна подкрепа на Европейския съюз, изразена особено гласно от Европейската комисия, като привлича все повече интереса и подкрепата на Германия и на САЩ, защото знаете, че тези 12 държави от Прибалтика, Адриатика и Черно море са с една подобна свързаност. С една добавена стойност към кохезионната политика ще може действително да се постигне този политически консенсус и общ регионален дневен ред, който да бъде даден на Триморието и в държавите, които участват активно.

- Още през 2019 година от Евро-атлантическия център за сигурност заговорихте за необходимостта от дигитална, транспортна и газова свързаност между Балтийско, Черно и Адриатическо море. Виждате ли конкретна реализация на вашите идеи или те засега са още в идейна фаза на добрите пожелания?

- От Евро-атлантическия център за сигурност първи инициирахме да дадем гласност повече на тази инициатива, която години наред в рамките на 6-7 преди това, генерираше съответния политически консенсус, но само на президентско ниво. И точно затова ние говорихме за важността тя да премине в друга трансформация. И това беше и виждането на Ян Бжежински от Атлантическия съвет на САЩ, който в общи линии винаги участва активно в реализирането на всички тези допълнителни послания, които трябва да стигнат до всичките държави участници в тази инициатива. Като президентска платформа този формат се стреми да допринесе за по-ефективното сътрудничество между правителствата, бизнес средите и неправителствения сектор на страните-членки, за постигане на общ регионален дневен ред, за повече свързаност и икономически растеж. Президентската среща на върха е основен компонент, но тук се получи малко като едно противопоставяне, защото в някои държави президентската институция има повече протоколни функции, а без активното участие на изпълнителната власт, на бизнеса – с въвличането му в този процес, няма как да бъде успешно реализирането на тези проекти, за тази добавена стойност, за която вие ме питате във въпроса. Това, което всъщност се случи на естонската среща през юни 2020 година, е точно, че за първи път имаше организирана министерска среща на държавите-членки в инициативата. Вече започна много по-активно да участва бизнесът. И това, което анонсира и в последното си интервю Ян Бжежински само преди седмица, той
много ясно позиционира, че вече е в етап на финализиране и институционализация на инициативата и създаването на секретариат, който да спомогне за устойчивостта и приемственост в работата на отделните домакини, през съответните години. Това обаче, което е по-важно, е да се търси възможност за съответното финансиране и механизма, по който да се прави. Изключително впечатлен съм, че през последните 2 години има голям интензитет в тази посока, и основният механизъм за финансиране на
приоритетите за инициативата „Три морета“ е фондът на инициативата, ръководен на пазарен принцип, който се стреми към по-широко застъпване на модела на публично-частното партньорство при финансиране на стратегически инфраструктурни проекти. За мен това, което е важно от срещата в Румъния, която беше проведена в Букурещ през 2018 година е, че тогава вече беше създаден този фонд. И за голямо съжаление България неглижираше инициативата с финансово участие като солидарност, до преди половин година. Защото нека да припомня, че 2019 година Полша и Румъния регистрираха в Люксембург фонда, с който стартираха като начален капитал 500 млн. евро, а 2020 година, февруари месец, на срещата в Мюнхен по сигурността, тогавашният държавен секретар Майк Помпео обеща до 1 млрд. щатски долара в подкрепа за инвестиции в енергийна инфраструктура в
Триморието. И мога да кажа, че вече има доста компании, доста фондове – Европейската банка за развитие и всички останали финансови инструменти, които могат да бъдат използвани. Смятам, че това ще даде възможност действително да реализираме и да запълним този дефицит от тази свързаност – транспортна, дигитална и газова. И тук не трябва да казваме, че това е в ясен противовес на Русия и Китай, а че това е присъщо на демократичните общества: ние като част от Европейския съюз с подкрепата на Европейската комисия да можем, с тези държави от Прибалтика, Адриатика и Черно море, да достигнем това, което имат в Централна Европа. И аз смятам, че това е силно послание и много силни реализации, които могат да се осъществят в полза на обществото, на бизнеса и за създаването на много повече работни места.

- Каква е ролята на България като координатор на инициативата и какво би могла да постигне страната ни през нейното домакинство?

- България, както всяка държава, която е домакин, има приемственост. Но това, което е най-важното, е, че от Талин, когато беше проведена срещата в Естония, нека да кажем, че вече се говори много по-сериозно за секретариата, много повече се фокусират върху реалните действия, които имат политически консенсус от държавите участници. И тук мога да кажа, че това е добра платформа да бъде, не конкурент на други подобни регионални процеси, както е Берлинският процес, а това е инициатива, която дава възможност да се присъединят, в един по-следващ етап, защото вече е заявено такова желание - от Западните Балкани, от Гърция. Защото знаем, че Гърция участва много активно с интерконекторните връзки и с тази газова свързаност, която може да отвори всички тези държави от Триморието. Така че България има основна роля. И аз искам тук, просто да
пожелая успех на България, на президентската институция, която е домакин на тази среща, на представителите от бизнеса, които ще участват за втора поредна година, както миналата година в Талин. Убеден съм, че това ще даде много силни послания, които ще бъдат с ангажимент, както на чужди компании, които могат потенциално да инвестират в тези държави, но също така и българският бизнес да участва активно, като съпричастност към реализирането на тези инфраструктурни проекти.

- Г-н Цветанов, казахте, че не трябва да се търси противовес с Русия и Китай, но какви по обеми и вид инвестиции в инициативата могат да послужат като контрапункт на тези, идващи в бившата Източна Европа от Русия и Китай – най-често с преки или косвени връзки с Кремъл и Китайската комунистическа партия?

- Знаете, че инициативата на Китай „16+1“, доведе до едни възможни зависимости от съответните държави, много силно позициониране на Китай в Югоизточна Европа. Това, което наблюдаваме и в Западните Балкани, което наблюдаваме и в Черна гора, вие виждате, че инвестициите, които прави Китай, след това стават много по-скъпи за тези, които трябва да възстановят или да участват съпричастно с китайските инвестиции. А що се касае до Русия, ние знаем, че Русия с реализирането на своите газови проекти, както например „Турски поток“, преследва своите интереси. Бихте ли ми казали, каква е свързаността, която ние допринесохме към тези 12 държави от Прибалтика, Адриатика и Черно море? Ние просто обслужихме руските интереси с реализирането на „Турски поток“ – транзитна тръба, която ни беше представяна като газов хъб, която има Пътна карта за начина, по който да се реализира този проект. За голямо съжаление, от искането, което ние направихме към министъра на енергетиката заедно с Христо Казанджиев – нашият енергиен експерт, този документ отсъства от деловодството на Министерство на енергетиката. Това е всъщност документът, който задължи страната ни с години напред да плащаме тези пари, за реализацията на този проект, а тази сума е над 3 млрд. лева. И според това, което виждаме от Сметната палата, това, което виждаме от КЕВР, се установява, че нито една процедура не е съгласно българското законодателство. И тук всъщност ние всичките ще бъдем потърпевши. А и това, което наблюдаваме, тази задлъжнялост, която вече има на
„Булгартрансгаз“, над 2 млрд. лева, това означава, че в един момент тя ще се калкулира в микса за цената на енергийните ресурси – и това ще бъде с пряко отражение към бизнеса и към потребителите. И точно затова ние искаме интерконекторната връзка, която вече 11 години не се развива между Гърция и България. Подобна газова свързаност, за която САЩ – това, което казах преди малко, от предишния държавен секретар Майк Помпео – се ангажират с 1 млрд. долара за газова свързаност. Новата администрация на
президента Байдън стои много сериозно и твърдо зад тази инициатива, а и тя, както казах преди малко, се подкрепя много сериозно и от Германия и от Франция. И това ще даде възможност за повече диверсификация в реалния смисъл за тази свързаност, за която говорим. А дигиталната свързаност, ние знаем, че американската страна и всички демократични държави в Европейския съюз и партньори в НАТО искат да има защитеност на критичната инфраструктура. Това може да стане само когато има тази дигитална свързаност – има стандарти, които могат да ни предпазят от това, което беше започнато преди 3-4 години. Знаете, каква беше инвазията на „Huawei“ и знаете, какви бяха рисковете за критичната инфраструктура в сферата на отбраната и на сигурността като цяло.

- А възможно ли е развитието на този проект „Триморие“ да представлява следващия етап от развитието на НАТО?

- Разбира се, всичко, което е за тази свързаност, и аз затова казах, че това не е конкурент на всички други инициативи, които са за нашия регион или като структури на НАТО и Европейския съюз. Защото Берлинският процес също е част от реализирането на „Триморието“ и няма никакво препокриване или конкурентост, която да пречи на едната или на другата инициатива. Всяка инициатива, която се реализира от демократичните общества, от държави с правов ред, държави, които са в интегриран съюз, какъвто е Европейският съюз, НАТО и стратегическото партньорство със САЩ, това е гаранция за сигурност и гаранция за инвестициите, които могат да бъдат направени, и с просперитета за тяхното реализиране, като добавена стойност към икономиката и БВП.

- Ако позволите да ви задам и няколко въпроса от кампанията. Защо предизборната кампания преминава вяло и не се активизира дори дни преди вота? Дали това не е знак за вече свирени мачове?

- Обществото е уморено от всичко, което се случи през последните 2 години. В условията на пандемията, блокирането и ограничаването на възможността за нормалния социален живот, който имаше обществото, това даде и своето отражение върху последващите процеси, когато вече нещата и мерките малко се разхлабват. Тук искам да кажа, че гражданите и гласоподавателите искаха партиите в 45-ия парламент, когато беше избран, да намерят политическа воля за политически консенсус и да се състави правителство, което да решава проблемите на хората. Но се видя, че избраните в 45-ия парламент влязоха в режим на противопоставяне, агресивно поведение, което обрече и не даде възможност за никаква консолидация и съставяне на правителство, което действително да ликвидира порочните практики на статуквото Борисов и управлението, което беше през последните 2 години с начина, по който бяха разходвани обществени средства. Но видяхме, че нямаше абсолютно никакво решение по важните и ключови теми. Сега в момента, аз съм убеден, че избирателната активност може би ще бъде по-ниска, но призивът ми и чрез вас, медиите, е: нека хората да отидат да гласуват. Защото отиването на едни трети избори след тези, мисля, че ще се отрази много тежко на икономиката, а много са сериозни проблемите, които трябва да бъдат решавани. Знаете, че в момента все още Планът за възстановяване и устойчивост не е влязъл, знаем, че има готовност финансовият министър да предложи актуализация на бюджета, но за целта трябва да има правителство, което да бъде с избор от парламент, и да може да бъде подкрепено със съответните секторни политики за подпомагане на средния, малкия бизнес, на микробизнеса. И това, което трябва също да отчетем, че ние сме в началото на новия финансово-програмен период, а на страната ни, когато е в политическа конфронтация и нестабилност, това би създало доста други проблеми.

И България, освен вътрешнополитическите си проблеми, които не може да реши, ще продължи да живее в конфронтация, която от политическа гледна точка ще рефлектира върху обществените настроения. А същевременно България ще загуби своето присъствие в международния политически живот –защото когато нямаме стабилни и здрави институции, знаем, че има международни форуми, на които участват депутати от парламента, участва президентската институция, участва изпълнителната власт - представете си, когато нямаме единна позиция и не защитаваме силно позицията на България, ние всъщност нямаме възможността да отстояваме принципни позиции, да се борим за това, което страната ни заслужава. И аз тук се обръщам към всички гласоподаватели: направете вашия информиран избор, направете и гласувайте не емоционално за този, който би могъл на момента
да задоволи вашите политически желания, а вижте дали тези политици, които избирате, имат хоризонт за страната, защото страната ни днес повече от всякога се нуждае от дългосрочен управленски хоризонт. И аз съм убеден, че това ще даде много повече стабилност и ще нормализира и обществените настроения, а също така ще стимулира и политическият живот в парламента да бъде действително конструктивен, а не да бъде като един махленски пазар, където всеки говори това, което смята, че избирателят
трябва да чуе. Но това не решава проблемите на обществото и в дългосрочен план ние отсъстваме от реалната политика.

- Какви са политическите сценарии пред България след 11 юли?

- Това е доста трудно и сложно да се отговори днес, защото може би това са първите избори, които са непредсказуеми, какъв ще бъде резултатът. Защото имаме за първи път въвеждането на машинно гласуване, заради което в една или друга посока може би някои няма да упражнят правото си на глас, че имат притеснения дали биха се справили с машинното гласуване. А това, което пък е хубаво от машинното гласуване, е, че няма да може да се опорочи изборният процес, както беше опорочен на предишните избори на
4 април. Защото аз мога да кажа, че за Републиканци за България, които са с № 21 в бюлетината, имаше заличени гласове на хора, които гласуваха в изборния ден в съответната изборна секция, но след това, когато бяха обработени и качени протоколите в ЦИК, имаше секции с 0 гласа за нас. Имаше хора, които са наши членове, симпатизанти, дори и участващи в изборния процес, на които след гласуването в тяхната секция, гласовете ги нямаше. Това е недопустимо. И точно затова смятам, че усилията, които полагат от служебното правителство, надявам се и всички институции, които имат пряко отношение за противодействие на купения, контролирания и корпоративния вот, ще бъдат действително много сериозни. Защото за нас е важно избирателите да гласуват, не под натиск, не с някаква изгода, а да гласуват за това, за което те са се информирали по време на кампания и да дават гласа си за хора, които могат действително да управляват. Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост, и за времето,
което ни отделихте. Благодаря и аз. Само да кажа, че ние заложихме на конструктивната кампания, кампания лице в лице, кампания в социалните мрежи, защото смятаме, че по този начин можем да даваме решения и хоризонт за обществото. Републиканци за България са за държава с правила. Нашият номер е 21 в интегралната бюлетина. Благодаря на всички, които ще ни подкрепят и на тези, които ще упражнят конституционното си право да гласуват.

Предизборна публикация.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови