Рисковите секции са близо 830, тежестта им е между 5 и 10%

Остават броени дни до изборите за Народно събрание и Европейски парламент на 9 юни. Изследване на Института за развитие на публичната среда (ИРПС ) показва, че има близо 830 рискови секции, чиято тежест на гласовете се оценява на между 5 и 10%. 

Това са тези секционни избирателни комисии, в които между 2013 – 2017 г. е имало сериозни и устойчиви отклонения от резултатите в населените места и райони. Екипът на ИРПС прави изследване и на резултатите от всички проведени през 2021 г. избори, когато се въведе машинното гласуване. Въпреки твърденията, че след въвеждане на машините гласуването под натиск и манипулираният вот ще намалеят, се  оказа, че в голяма степен местата с отклоняващо се поведение на избирателите остават същите. 

Това са Хасково, Шумен и Бургас. Именно в Бургас се проведе една от най-големите спецакции на МВР за купен вот, където в началото на юни полицията арестува Исус от бургаският квартал „Победа“ , който е брокер на гласове. Цената е 120 лева на човек, а Исус изготвя списъци с готовите да продадат гласа си и прибира 50% от сумата.

Преди дни вътрешният министър Калин Стоянов съобщи, че са образувани 4 пъти повече разследвания за купуване на гласове спрямо предишни избори, като схемите са идентични. По негови думи сигналите за изборни нарушения, получени от МВР, са 213 и са образувани 80 досъдебни производства. 

След местните избори през 2023 г. OFFNews разказа за манипулиране на вота в Северозападна България. Тогава се оказа, че жената, която фалшифицира вота в село в Борован, е председателка на СИК . 

От записа се чува, че се обсъжда добавяне на преференции за третия в листата на БСП (Мартин Иванов Диловски), 11-я в листата на СДС (Боби Младенов Боянов), както и осмия в листата на "Възраждане". Според справка в регистрите за кандидати за общински съветници на Борован това е именно въпросният Чичо Цено - Цено Ценов Цоловски.

Секционната комисия, в която уж има представители на всички политически партии, работи в абсолютен сговор. Създадена е и организация - един поправя бюлетините, друг пази вратата, трети дава инструкции.

В края на 2022 г. Изборният кодекс отново бе променен и върна "смесеното" гласуване в секциите. Така през април 2023 г. избирателите можеха да гласуват с машина или с хартия, точно както и през април 2021 г. Това подтиква екипа на Института за развитие на публичната среда да провери дали има секции с отклоняващо се изборно поведение и през двете кампании.

Анализът на ИРПС показва, че в общо 827 секции на изборите през 2021 г. и 2023 г. се показват сериозни отклонения от общите резултати в съответните населени места и райони. На парламентарните избори през април 2021 г. в тях са подадени общо 186 515 гласа. През 2023 г. гласувалите в рисковите секции са общо 143 724.

Най-много са рисковите секции в район Хасково – 81, следвани от Шумен със 64 и Бургас – 60. 

От ИРПС изследват и каква е тежестта на на вота в рисковите секции. Те установяват, че избирателната тежест на гласовете в секциите с отклоняващо се поведение на избирателите възлиза на между 5% и 10% за всеки от парламентарните избори след 2013 г. Това обаче не означава, че тежестта на контролирания вот е в същия размер.

"В някои случаи за отклоняващото се изборно поведение в секциите има рационални обяснения. Хората в малки населени места и хомогенни общности могат да гласуват по лични предпочитания – например за кандидат, който е от района или от етническата група, който има професионална репутация и т.н. Но отклоненията в изборното поведение могат да се дължат и на сериозни нарушения – било то контрол над избирателите и корпоративен вот, административен натиск и други", посочва анализът.

Именно затова цялостна оценка на манипулирания вот за всеки район трябва да включва в себе си и многофакторен анализ. Той трябва да се провежда с нужното ниво на разбиране за социално-икономическата ситуация: например за нивата на безработица, за ролята на властта в местната икономика, за възрастовата и етническа структура на населението и т.н. Поради това определянето на “цената” за и тежестта на купения вот в България въз основа само на изборните резултати ще бъде невъзможно и спекулативно начинание, ако тези данни не отразяват и спецификите на местния контекст.

От ИРПС предлагат някои възможни решения.

Според тях механизмите за ограничаване на мрежите за натиск над избирателите включват преки и краткосрочни мерки, насочени към противодействието на контролирания вот и дългосрочни политики, целящи подобряване на условията в рисковите за изборния процес райони.

Първа група мерки включват задължително действия от страна на МВР като концентриране на неговите усилия в идентифицираните рискови точки, обмен на служителите, провеждане на акции и разследвания и т.н. В допълнение, улесненото сътрудничество между гражданските организации и органите на реда може да допринесе например за подаване на информация от избиратели, които се притесняват да сигнализират МВР в малките населени места. От изключителна важност в тази област е и последващата ефективна работа на съдебните органи при разглеждането на делата, свързани с нарушаването на политическите права на гражданите.

Така например случаят от с. Малорад, Борован стигна до Върховният административен съд, който отмени решение на Административния съд - Враца и вместо него обяви за недействителен избора през 2023 г. на общински съветници в община Борован.

Втората група мерки е дългосрочна и изисква взаимодействие между и работа на институциите по отношение на съществените проблеми по места. Необходима е воля от страна на партиите, които да имат постоянен интерес към проблемите на местните общности, които гласуват за техните кандидати. Пълноценното включване на професионалисти от уязвимите общности в работата на политическите формации също е част от дългосрочните решения насочени към честността на изборния процес.

Следете новините ни в GoogleNews