Деница Сачева: В момента виждаме една абсолютно зациклила държава

- Г-жо Сачева, големият спор в момента е за оценката на наследството, което оставя ГЕРБ. Какво е наследството, което Вие оставяте в социалната сфера?

- Ниски нива на безработица от преди кризата 5.7% през май – по-ниска от преди началото на третата вълна на пандемията, достатъчно средства за мерките 60 на 40 и помощите за родители, чиито деца учат дистанционно, напълно обзепечени мерки за програмите „Топъл обяд“ и „Домашен социален патронаж“, както и средства за добавката от 300 лв. за всички първолачета и осмокласници наесен, повишени заплати на социалните работници и на работещите в социалните услуги, както и повишени стандарти за общините.

Доказателство, че наследството в МТСП е добро е фактът, че дори и служебното правителство, което е агресивно настроено към ГЕРБ, почти не намира компромати. Имаше опит на финансовия министър да критикува една от мерките за субсидирана заетост, но всички външни одити и дори самото МТСП го опровергаха. На практика всички мерки, които реализирахме ние, бяха продължени, включително и 50-те лева добавка към пенсиите. Единствено не се намери решение за удължаването на мярката 80 на 20 за туризма и транспорта, което според мен е грешка. Тези сектори имат нужда от подкрепа поне до края на тази календарна година.

- Обсъждат се 3 варианта за пенсиите - продължаването на надбавката от 50 лв., увеличаване на пенсиите с някакъв процент или преизчисляване на пенсиите. Вие на кой вариант бихте подкрепили? Всъщност има ли пари за каквото и да е увеличение или всичко това са само предизборни обещания?

- На мен ми изглежда, че се търси вариант да се избегне негативното обществено настроение, ако бъдат спрени добавките от 50 лв. Такива получаваха досега 2,1 млн. пенсионери в продължение на почти година. Анализите на Световната банка показаха, че парите са помогнали на бюджетите на възрастните хора и техните близки в кризата. От НОИ също излязоха със статистика, че бонусът е увеличил средната пенсия със 113 лв., тоест с над 30% на годишна база.

Що се отнася, до преизчислението, това е поредната отворена от служебното правителство тема, която е залегнала в предизборните програми на партиите, с които се асоциират министрите. Преизчислението не е панацея. При преизчисление с доходите от 2018 г. близо 1 милион пенсионери ще останат без увеличение на пенсиите. Тоест, не може да се постигне справедливостта, която обещават БСП и другите ни политически опоненти. В същото време за тази година преизчислението ще струва 1,110 млрд. лв., а за следващите три години ресурсът, който ще ни бъде необходим като държава е 7,306 млрд. лв. Такива пари данъкоплатците няма как да осигурят и това е причината за момента да мислим още по този вариант. Не сме против преизчислението като процес, но той трябва да е финансово обезпечен. Иначе е лъжливо обещание, което не може да се реализира или ще бъде несправедливо, защото ще постави 1 милион пенсионери в неизгодна позиция. За момента актуализацията е най-реалистичното решение, а за по-трайни решения трябва да се мисли през новия бюджет. Ние ще работим да бъде увеличен процентът на осъвременяване по швейцарското правило и смятаме, че в края на следващ наш мандат средната пенсия може да достигне 600 лв.

- Как оценявате сега социалните мерки на правителството на ГЕРБ за преодоляване на последствията от ковида? Достатъчни ли бяха, можеше ли да се направи повече?

- През Министерството на труда и социалната политика бяха разплатени общо близо 2 млрд. лв. Успяхме да запазим 300 000 работни места с мярката 60/40, да подкрепим 30 000 фирми. В кризата най-нуждаещите се, хората с увреждания и хората без работа получаваха регулярно социалните си плащания. Над 300 000 души намериха нова работа в пандемията. Преди нея бяхме на нивата на безработица на Франция и Белгия. След кризата България се върна на тези нива, а другите две държави имат двуцифрен процент. Така че, ние оставихме стабилност в социалната система. Вероятно е имало още какво да се направи, но благодарение на нашите действия страната премина не толкова тежко през кризата. Винаги може да се направи повече, но смятам, че в предложеното и направеното имаше пълна симетрия между цели и ресурси.

- В тая връзка - докога трябва да има мерки? Какъв е критерият, по който да определим, че кризата си е отишла и няма повече нужда от мерки?

- Моето мнение е, че мерките трябва да продължат до края на годината особено за най-засегнатите сектори – туризъм, транспорт и хотелиерство и ресторантьорство. Имаше един момент в последните месеци, когато от НАП бяха спрели изплащанията на 20% от оборота на затворените бизнеси. Това беше чакана мярка от бранша и я направихме, за да отговорим на техните нужди. Направихме 60/40 по-широка, за да може да помогнем на максимално много бизнеси, но вече е настъпил моментът, в който дизайнът й трябва да се промени и за трудно възстановяващите се от кризата сектори подкрепата да бъде по-сериозна. В същото време не трябва да правим бизнеса прекалено зависим от държавна помощ. Трябва да намерим баланс, така че наистина икономиката ни да излезе от кризата и да я използва, за да се преструктурира и модернизира. Надяваме се повече да няма толкова тежки локдауни. Това зависи и от нивата на заболяемост, но и от индивидуалната ни отговорност и най-много от ваксинационния процес, който виждаме, че намаля трикратно.

- Водач сте на листата на ГЕРБ-СДС в Добрич. С какво този район е по-особен от другите, каква е неговата специфика?

- В последния месец имах възможност да обиколя не само градовете от областта, но и малки населени места. Основните проблеми в Добрич са свързани с инфраструктурата и ВиК мрежата. Това са и основните ангажименти, за които с останалите кандидати за народни представители от ГЕРБ – СДС бихме работили. Хората в областта реагираха остро на изказванията за спиране на изграждането на АМ „Хемус“. Често ни критикуват, че асфалт не се яде, но потенциалните инвеститори искат добра инфраструктура, а като страна на кръстопът пътищата са важни не само за нас, а и за съседните страни и континентите, които свързваме. Отделно, трябва да развиваме професионалното образование и да създаваме повече STEM кабинети дори в малките училища. Ще работим и за изграждането на индустриалната зона на Добрич. Това са нещата, които биха осигурили инвестиции и повече работни места. Като цяло желанието ни е повече млади хора да остават в града, да създават семейства и да имат подходящи условия за образование, работа и правене на бизнес. Разбира се, това е и земеделски район и ще продължим да работим за развитието на този отрасъл. Хубавото в последните години е, че има диверсификация на стопанствата и вече има отделни стопанства, които отглеждат плодове, зеленчуци или животни. В програмата ни сме записали подкрепа за стартиращите малки стопанства и биопроизводството, както и да работим за модерно и качествено напояване.

- По време на протестите Вие бяхте едно от остриетата на ГЕРБ. Сега, близо година по-късно, има ли промяна в позицията Ви?

- Не, позицията ми е непроменена. Още повече, че вече има доказателства за това, че в протестите е имало и платени агитки, имаме признание на олигарси, че са финансирали някои от тях. Животът много отдавна не е черно-бял и този, който не вижда нюансите, плаща цена. Но ако политик е недалновиден и не вижда нюансите, тогава цената я плащат много повече хора. Аз не можех да позволя това. Не можех да си представя, че оставяме хиляди хора без мерки за подкрепа в разгара на пандемия, в интерес на стотици агресивно настроени хора, чиято движеща сила е омразата, личното неудовлетворение от ниска себереализация и неполитически стремеж към властта. Продължавам да смятам, че в период на биологична война, оставката е бягство от отговорност. Както и че правителствата трябва да се сменят на избори, а не с непрекъснати протести и цветни революции.

- Ясно е, че в следващия парламент нито една партия няма да има отчетливо мнозинство. Каква е Вашата прогноза за работата му - ще се градят мостове или ще има още по-голяма конфронтация? Като човек с дясна биография как виждате своята роля в този процес?

- Миналият парламент беше загрявка за служебното правителство. На практика сегашните министри продължиха тренда на измислените скандали и компромати. Единственият закон, който успяха да си изработят, беше Изборния кодекс на Станислав Трифонов и то знаем как беше приет – в 12 без 5 с много неясноти и последвал хаос. В момента берем плодовете на този „творчески“ безпорядък. Надявам се диалогът и разумът да се върнат в сградата на Народното събрание.

ГЕРБ винаги се е стремял да гради мостове. Знаете, че ние бяхме готови с вариант на правителство, предложихме разговори на партиите, с които смятаме, че имаме идеологически сходства. Никой от тях не прояви политическа зрялост и не потърси компромис в името на развитието и бъдещето на България. Така че, аз като народен представител със сигурност ще държа на диалога, но и ще защитавам интересите на хората, които са дали гласа си за ГЕРБ и в частност за мен като кандидат от област Добрич. В биографията ми до момента има много изградени мостове, защото винаги съм търсила как да градя, а не да руша. Изграждането на стени особено от омраза не е мой специалитет.

- Вие сте един от най-уважаваните ПР-специалисти. С какъв слоган бихте описали Вашата кампания?

- За тези избори ГЕРБ си има слоган и той е: Ред в хаоса. В момента виждаме една абсолютно зациклила държава, със сменени ръководства на основни структури. Виждаме една администрация, която чака сигурност, за да започне да работи отново на пълни обороти и да е в помощ на гражданите. Този хаос настъпи веднага след 4 април и вместо да го елиминира, служебното правителство го подклажда с нови и нови скандали и обвинения без доказателства. Това е загубено време за хората и за държавата. Надявам се, че няма да е и загубена възможност, защото сега трябва да се взимат важни решения за възстановяване от кризата и за трансформация на икономиката.

Предизборна публикация

Следете новините ни в GoogleNews