Ако днес имаше избори за парламент, БСП щеше да ги спечели с 18,4 на сто от гласовете, а ГЕРБ щеше да е втора сила с 15,6 на сто.

Това сочи национално представително изследване на социологическата агенция "Алфа рисърч", проведено в периода 19-27 август - в навечерието на първите сто дни на кабинета "Орешарски".

Интересна е подредбата на силите и след второто място. Според социолозите на трета позиция се нарежда Реформаторският блок със 7,6 % подкрепа, а четвърто е ДПС с 5,8%. 

Националистическите формации засега са под чертата от 4 процента. "Атака" губи подкрепа (спадайки до 1.5%), която се отлива към НФСБ (3.1%).

В началото на есенния политически сезон БСП има лек електорален превес (18.4%) над ГЕРБ (15.6%). Най-значимият резултат за БСП от двата месеца протести и контрапротести е консолидирането на нейния електорат – ефект, който обичайно се регистрира, когато избирателите й се усещат атакувани, отбелязват изследователките. В същото време симпатизантите на ГЕРБ, обратно на левицата, са по-демобилизирани.

Основно предизвикателство пред Реформаторския блок остава запазването на мотивацията за гласуване сред десните привърженици, ако изборите бъдат отложени прекалено напред във времето, коментират от "Алфа рисърч".

ДПС поддържа традиционните си позиции – 5.8% от пълнолетните жители на страната. Техните симпатизанти се отличават с много висока мобилизация за участие в евентуални избори и с изключително силна идентификация с кабинета "Орешарски", отчитат социолозите.

Висок остава делът на "търсещите" избиратели. Около 20% не разпознават в нито една от съществуващите партии алтернатива на статуквото.

Най-младите и високо образованите търсят алтернатива в евентуална партия на протестиращите. Техните родители – в друга, различна от управлявалите досега формации. Парламентарните партии са достатъчно инертни, новосъздаващият се Реформаторски блок – недостатъчно популярен, за да се правят прогнози кой ще успее да привлече този колебаещ се вот. Възможно е това да бъдат както някои от сега съществуващите партии, така и напълно нови субекти.

Предвид характера на политическата криза на 2013 обаче, бъдещите електорални нагласи до голяма степен ще зависят от това кой ще излезе морален победител от настоящите протести и контрапротести, отбелязват от "Алфа рисърч".