Том Арая: Ние сме Slayer, ще е отвратително да звучим като Metallica или Nickelback

Вокалистът на метъл легендите в интервю за OFFNews

Александър Петров 30 май 2016 в 18:00 22774 7

Том Арая.

На 31 май в Зимния дворец в София ще забият едни от легендите на метъла - Slayer и Anthrax, като част от фестивала "Арена музика".

По този повод Том Арая, фронтменът на Slayer, даде специално интервю за OFFNews, в което разкри какво е означавал за него покойният китарист на групата Джеф Ханеман, какви са извън сцената останалите членове на бандата, защо Slayer никога не изневери на стила си и какво да очакваме от концерта им в София.

През годините сте давали стотици интервюта, повечето въпроси може би вече са зададени, аз също ще задам някои от тях, но основната цел на това интервю е да направим българските фенове част от бандата, да ги накараме да се чувстват специални. Знаете ли колко фенове имат Slayer в България?

Нямам идея.

Безброй много са. А помните ли нещо от България?

О, почти си спомням хотелската стая, в която бях (смее се).

Помните ли, че през 2010 г. свирихте в България, като част от голямата четворка на хеви метъла, заедно с Anthrax, Megadeth и Metallica?

Да, това го помня. Сещам се, че когато излязохме на сцената, казах нещо на вашия език. После май ми заявиха, че не съм го казал правилно, но всички са ме разбрали.

Напротив, беше абсолютно правилно. Казахте: „Благодаря, че сте тук!“

О, да спомних си.

Каква музика харесвате и слушате?

Харесвам хубавата музика, наслаждавам ѝ се без значение каква е. Слушам всичко и наистина нямам нещо любимо. Почакай, ще ти прочета от плейлиста си някои от изпълнителите и групите, които слушам - Joe Walsh, Elvis Presley, Johny Cash, The Beatles, Beach Boys, Billy Joel, Hank Williams, George Strait, Metallica, Black Sabbath, Alice In Chains, Paul Simon, Pink Floyd, Iron Maiden, Deep Purple, AC/DC, The Doors. Мога да продължа още дълго. Това е музиката, която слушам.

Защо Slayer никога не изневери на стила си, както много групи, както Metallica направиха, например? Защо не опитате нещо в стил Nickelback?

Не, не, не! Тогава това няма да е Slayer. Не става въпрос за изневеряване на стила, просто ние пишем и създаваме песни за Slayer и няма да сме Slayer, ако се опитваме да звучим като Metallica или Nickelback. Това ще е нещо отвратително (смее се).

В едно интервю казвате: „Не знам какво точно слушам, но като го чуя, веднага разбирам, че това е Slayer“. Какво е Slayer?

Slayer е запалваща енергия, разрушителна енергия, гняв, но добър гняв, разбира се. Разбираш какво имам предвид, нали? Slayer е омраза, но готина, щастлива омраза (смее се).

Има ли разлика между песните, които вие искате, да свирите и песните, които феновете искат да чуят?

Не ни пука изобщо какво искат да чуят феновете. Свирим това, което ни се свири, и те просто го харесват (смее се).

Затова сте Slayer…

Точно така (смее се). Сега сериозно, всъщност, когато подготвяме песните, които ще свирим на концерт, имаме три списъка – единият е с песни, които феновете обичат, другият е с песни, които ние като група обичаме, и третият е с песни, които никога не сме свирили. Обикновено комбинираме първите два списъка (смее се).

Песни като "Angel of Death", "Raining Blood", "South of Heaven", "Dead Skin Mask" сякаш живеят свой собствен живот, а вие ги свирите всеки път. Има ли все още емоция, докато ги изпълнявате?

О, да. Това са страхотни песни, не можем да се отречем от тях. Всеки път, като изпълняваме, която и да е от нашите песни, за мен като певец има тръпка, защото това просто няма да са песни на Slayer, ако няма емоция зад всяка една от тях. Помня една година, когато бяхме оставили една или две от тези песни извън сетлиста, всички бяха възмутени как може да не ги изсвирим, така че предполагам, че… просто трябва да ги свирим .

Значи ще изпълните тези песни и в София?

Не можем да пренебрегнем феновете, знаеш това.

Както в началото споменах, бих искал феновете ви се почувстват като част от вас. Повечето от тях ви познават само от сцената, видеоклиповете, интервютата. Опишете ни всеки един от членовете на Slayer, кажете нещо повече за техните характери.

Уау, не знам точно как да отговоря на това. Да видим… Гари е много приятно момче. Пол пък е много добър човек. Кери? Кери може да е голям задник (смее се). Но е готин задник.

А Вие?

Това е най-трудният ти въпрос… Ще го оставя на теб.

Какво ще кажеш за Дейв Ломбардо?

Глупак (смее се).

Няма как да не те попитам за големия Джеф Ханеман...

Ханеман? Той беше най-добрият ми приятел.

Джеф Ханеман (вляво) и Том Арая .

Защо беше токова важен за теб?

Защото с него бяхме творчески партньори. Можехме да слушаме нещо, създадено от който и да е от нас двамата, и веднага да сме наясно, че е супер.

Какво се промени в Slayer, след като той почина?

Промени се творческият процес в групата. Липсва неговият креативен принос. Сега песните пишем аз и Кери. С музикалната част се занимава главно Кери, с помощта на Пол, който около 12 години беше част от Slayer, преди наскоро да се присъедини отново към нас. Тогава той отново беше част от творческия процес, заедно с Джеф. Сега сме само Кери, Пол и аз. Това е, което се промени за Slayer – Джеф вече не е част от този процес.

Минавало ли ви е през ум, че това може да е краят за Slayer?

Не точно краят на Slayer, не и в този смисъл, а по-скоро от гледна точка на това как ще продължим напред. Но нямаше да е, свирейки Nickelback (смее се).

Защо Slayer са още заедно?

Точно преди Джеф да почине, работехме по новия албум и аз чувствах, че поне трябва да го завършим и да видим къде ще ни отведе това. Но знаеш ли, правим това, което правим, защото обичаме добрата музика, да пишем, да творим. Не знам дали хората знаят как протича животът в една група, но не е по начина, по който всеки си представя. Ние сме номади, това е най-точното описание на това, което правим. Ходим от място на място, оцеляваме с това, което хората са склонни да ни дадат, за да можем да продължаваме да правим това, което правим.

Как се промени начинът Ви на живот през годините?

Живеех лекомислено, докато не срещнах съпругата си и не се роди първото ми дете. После вече не ставаше въпрос за мен, а за моето семейство. Спрях да живея за себе си. Всичко, което правя сега, е за семейството ми, за да съм сигурен, че те са добре.

Имате син и дъщеря, те интересуват ли се от музика?

Да, интересуват се – слушат я (смее се). Синът ми свири на китара. Той е на 16, свири Eddie Van Halen и е невероятен китарист. Много по-добър е, отколкото бях аз на неговата възраст. Дъщеря ми обича да пее, свири и на бас китара.

Том Арая със семейството си на наградите "Грами".

Ще свирите в София на 31-ви май. В деня на концерта ли ще пристигнете или по-рано?

Мисля, че пристигаме в деня на шоуто. Защото сме лоши копелета (смее се).

Защото сте Slayer и можете да си го позволите!

Не, защото сме Slayer и можем да си позволим всичко (смее се).

Малко повече за сетлиста – само любимите песни от миналото ли ще изсвирите, или ще се насладим и на музиката от по-новите албуми на Slayer?

И двете. Ще свирим нови парчета, но, знаеш, винаги свирим и старите неща. Ще ви хареса.

Какво правят Slayer един час преди да излязат на сцената?

Всеки разгрява. Кери започва да се разсвирва около час преди шоуто, Гари прави същото – свири сола, песни, които му харесват. Пол има малък сет за разгрявка с двойна каса и соло барабан. А аз се самонадъхвам – дишам тежко, опитвам се да вляза в Slayer зоната.

Какво искате да кажете на българските фенове на Slayer?

Благодаря, че сте тук. На български.

Slayer е една от най-влиятелните групи в историята на тежката музика. През 2010 г. те свириха на националния стадион „Васил Левски“ като част от голямата четворка на хеви метъла, заедно с Anthrax, Megadeth и Metallica, а освен, че беше записан на DVD, историческият момент беше излъчен на живо в 800 киносалона на три континента.

Slayer съществуват от 1981 г., а музиката им се отличава с безкомпромисен, агресивен звук и не по-малко гневни и тежки текстове. В началото на януари 2015 г. групата издаде своя 11-ти студиен албум, "Repentless", който е и причината за турнето, за щастие минаващо и през България.

В последните години настъпиха някои неочаквани промени в бандата – барабанистът Дейв Ломбардо напусна групата, а малко преди да бъде завършен "Repentless", от този свят си отиде един от създателите на Slayer и член на групата до самата си смърт – големият китарист Джеф Ханеман. Днес Slayer е в състав: Том Арая – вокали и бас китара, Кери Кинг – китара, Гари Холт – китара, Пол Бостаф – барабани.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    25665

    7

    Victimized

    31.05 2016 в 14:32

    Roses are gay.
    Violets are gayer
    Fuck this poem
    Listen to SLAYER

    12396

    6

    Зелен

    31.05 2016 в 11:26

    Айде сега по-меломан, по-по-по-най. Затова не ти харесва Slayer :)

    По-здрави!

    29585

    5

    Izalina

    31.05 2016 в 11:21

    Ем, зелен, не ме грабват ... :)
    По-меломан съм отколкото ми се иска ;)

    Пък и откак доктора каза никво куфеене повече, съвсем ме изгубиха :D
    Enjoy довечера! аз се наиграх

    12396

    4

    Зелен

    31.05 2016 в 09:48

    никога не ги разбрах...особено след Анаялейта, Блеки, Макса(Кавалерката де) и дори Лакуна койл...

    Пич(е), там е работата - не е до разбиране и не е до опити.

    SLAYEEEEEEEEEEEEEER :)

    12073

    3

    Панелен земеделец

    31.05 2016 в 09:28

    С уточнение, че "този" метъл не е точно сред пристрастията ми: по някое време даже изчетох книгата на Джоел Макайвър ("Кървавият Райх...", преведоха я и у нас) и реших да чуя с "просветлено" познание пак техните неща. Да, Ханеман им е дал много и загубата им е чувствителна. Но, че са заработили сами присъствието си в Голямата четворка - не може да се отрече.
    И все пак, "кървавият цирк на "Слейър" възприемам най-вече като шоу: с много енергия и себераздаване, техника и малко смисъл. Добър прицел в съществуващ "таргет".

    29585

    2

    Izalina

    31.05 2016 в 00:03

    Свалям шапка на феновете на Слейър, но, Бога ми, никога не ги разбрах.
    Опитвах се. Много.
    Чаках даже чинно 45 минути до бляскавата им поява като хедлайнери на Лаудфеста на летището преди някоя година ... цък. Същото. не трепнах от възторг (особено след Анаялейта, Блеки, Макса(Кавалерката де) и дори Лакуна койл ...

    Дори си причиних спешъл едишън (пред?)последен сингъл ... Дани Трехо извътре даже... ем.не! Ено и също трийсе години. Сори.
    Rip, Джеф Ханеман. Сигурно си е струвало...

    13249

    1

    лекар

    30.05 2016 в 19:22

    жив и здрав, успех!!! само не дрискай по колоси, дето не са те забелязвали през годините....
     
    X

    Историята на Сирия - страната, която всички искат да контролират