От световните конкурси до турне с Queen: Възходът на българите от Jeremy?

Последна промяна на 25 май 2016 в 19:00 11182 1

Снимка Фейсбук

Jeremy? от ляво надясно: Ташо Колев (китара), Емо Бонев (бас и вокали), Ерсин Мустафов (вокали и китара) и Росен Ватев (барабани).

През последните месеци едно име набира все по-голяма популярност в родните музикални среди, а и зад граница - Jeremy? (За да не се получи объркване, ще си кажа от сега: пише се с въпросителен знак).

За кратко време алтернативната рок група събра погледите върху себе си с няколко свои видеа, които накараха целокупния български народ да повдигне вежда в приятна изненада, че българи са способни на подобно нещо.

И за да не звуча голословно, ще приложа два примера: Queen лично избраха бандата да ги подгрява на предстоящите им концерти в България, Полша и Румъния, а малко преди това песента им "Fake Fruits" се класира в челната десетка и спечели наградата на публиката в един от най-престижните световни конкурси за песни - International Songwriting Competition. 

Парчето също така се завъртя по MTV в няколко различни страни, а музикантите си спретнаха европейско турне.

Сега, на 26 май, в столичния "Терминал 1" Jeremy? ще представят своя едноименен дебютен албум, което стана един от поводите от OFFNews да се срещнем с Ерсин (вокали и китара) и Таш (китара), за да разберем повече за групата, нейния възход и размислите ѝ за съвременната рок/метъл сцена.

Разкажете за незапознатите кои сте, що сте?

Ерсин: Jeremy? е рокендрол банда, която като всяка подобна група трябва да видиш и чуеш на живо. Ние сме от късметлиите, които имат възможността да работят с малко по-голям екип от просто музикантите в групата. Също така имаме късмета да сме завършили един цял дългосвирещ албум.

Таш: През това време успяхме да изкараме няколко сингъла, като един от тях е „Fake Fruits“, доста успешно парче, което успя да постави групата в по-друго ниво и започваме да мислим по друг начин, да си представяме по-големи неща, да се осъществяват почти всичките ни планове.

Така се стигна и до завършването на първия ни албум, който ще излезе на 26 май и искаме да поканим всички хора този четвъртък в „Терминал 1“, да заповядат, ще бъде размазващо.

Той ще включва всичко, издадено досега, нали?

Ерсин: Да, ние досега сме реализирали 4 аудио-видео сингъла, които пак, за щастие, бяха завъртяни по част от българските радиа и телевизии, те ще бъдат включени в него.

Доколкото знам, албумът не е записан в България, нещо с Дъблин ми се върти в главата.

Ерсин: Част от него е записана в няколко различни студиа в България, а голяма част от вокалите са записани в Ирландия. Нашият до известна степен музикален продуцент и миксър - да го наречем по-скоро човека, с когато работим върху песните и сме възприели почти като част от групата – Янко Генов, за част от записите дойде в България, за друга част отидох аз в Дъблин, за да изпея повечето от парчетата там.

Таш: Всички тракове са мастерирани в Дъблин, в „Wav Master Studio”, и смятаме, че резултатът е постигнат доста добре.

С какви сте се занимавали, преди да станете част от Jeremy?

Ерсин: С Ташето сме отраснали заедно и имаме дълга история. В някакъв момент винаги сме искали да имаме рокендрол група, но не сме били сигурни какво точно искаме да направим. Като искаш да се занимаваш с музика, ти минават стотици идеи през главата и тия стотици идеи всичките ти се струват гениални и мислиш, че трябва да ги направиш, но в крайна сметка времето и опитът успяват да ти помогнат да намериш себе си и да разбереш какво искаш да правиш и действително харесваш. В някакъв момент разбрахме, че алтърнатив рокендролът е нашата хава и се намерихме с Росен и Емо, и сформирахме Jeremy?

Таш: Заедно с Ерсин сме от деца заедно, както спомена, и още от училище свирихме в групи, обаче точно това, което е в момента Jeremy?, изискваше време, за да се случи, и да можем самите ние да открием себе си.

Ерсин: През времето сме свирили и сме в добри приятелски отношения с много яки български музиканти, участвахме в различни проекти, но нищо не се е развило във времето. Едно от приятелствата, което се разви във времето и ще продължава, е със Стенли, с когото продължаваме да се събираме да пием и да правим парчета заедно, както и от време на време да излизаме на сцената заедно.

С музикално образование ли сте?

Ерсин: Не, ние сме истинска рокендрол група и нямаме музикално образование.

Таш: Нашият басист Емо има музикално образование, завършил е Консерваторията. Всички останали сме се развили по другия път.

Ерсин: Аз съм художник по образование, а Ташо е финансист. Нито един от нас обаче не го е работил точно, точно това, по-скоро пак сме били част от ъндърграунда на софийската сцена, работили сме в едно приятно място, което се казваше „Радио кафе“.

Таш: Като се замисля, това е плюс, защото точно тези знания, които сме трупали в другата сфера, сега по някакъв начин ги прилагаме в музиката ни. Той е художник, аз съм се занимавал с финансовата част и до ден днешен правя някакви подобни неща.

Постигате доста големи успехи в последно време, особено за група, на която ѝ предстои да издаде първия си албум – спечелихте международна награда през април тази година, ако не се лъжа?

Ерсин: Това, което в началото решихме да направим, бе да участваме в конкурс, за който имахме информация, че е сред най-големите в света за композиране на музика – International Songwriting Competition, базиран в Тенеси, САЩ. В него ежегодно участват хиляди изпълнители от целия свят. В състезанието за 2015 г., в което взехме участие, кандидатстваха 18 500 песни от целия свят, та решихме да си сверим часовниците, да видим дали това, което ние си мислим, че постигаме като резултат, наистина е конкурентно на международната сцена, или само на българската.

За наша изненада влязохме сред полуфиналистите, които бяха едва 10% от цялата бройка. Казахме си: „Супер, може би нещата наистина ни се получават“. Две седмици по-късно получихме имейл, в който ни информираха, че сме част от финалистите и участваме в последната фаза на състезанието. В нея песните, избрани от жури, се изпращат на още едно жури, съставено от дузина звезди от музикалния бизнес – Bastille, Том Уейтс, Стенли Кларк и още десетки такива. Също така в журито имаше основни фигури от страна на компаниите, които издават и разпространяват музика – изпълнителния директор на „Атлантик рекърдс“, „Сони“ и т.н. Общо взето мейнстриймът в музикалния бизнес беше журито.

Извадихме страшно голям късмет, защото много хора ни подкрепиха и спечелихме зрителския вот в състезанието, като се борихме с много яки песни. Искам да използвам вашата трибуна, за да благодаря на всички, които са гласували в това състезание. Не получихме големия приз на състезанието, но попаднахме в почетната десетка и мислим, че това е сериозен успех за групата и вярваме, че можем да излезем и на международна сцена.

Друг голям успех, който постигнахте, даже преди наградата, бе да станете подгряваща банда на концерта на Queen и Адам Ламбърт не само в България, но и в чужбина. Как стана това?

Таш: В един хубав ден имахме промоция на третия ни сингъл: „Two weeks to the great escape”, събитието мина много приятно и беше доста добре, като се оказа, че Фънки от “Sofia Music Enterprises” беше там. След концерта дойде и като по филмите, както групата се кефи и си пие след лайфа, той дойде в бекстейджа с нашия мениджър, Мартин Михайлов, и заяви: „Момчета, искам да ви кажа нещо, много ме изкефи бандата, счупи ми главата – ще откривате преди Queen в България“. И ние бяхме: „Ааааа, супер, много добра новина“.

След като минаха няколко дни, получихме ново обаждане, и той каза така: „Момчета, одобрени сте лично от мениджмънта на Queen, Роджър Тейлър и Брайън Мей, което означава, че сте предложени да откриете за тях в Полша и Румъния“. Това беше тоталната новина за нас и си казахме, че това е нещо сериозно. Сега се надявам да се представим максимално добре и да оправдаем очакванията.

Подобно голямо признание предизвика ли интерес от големи чуждестранни лейбъли, покани за концерти, или тепърва предстои да се развият нещата?

Ерсин: Ние постоянно сме в комуникация с издателски компании, имаме различни предложения, но искаме албумът да е завършен, за да имаме повече козове в ръцете си. В момента продължаваме да водим преговори, няколко лейбъла проявяват интерес, обмисляме най-добрата оферта. Ние сме късметлии заради това, че имаме други хора, които работят с нас, мениджмънт и маркетинг екип, които вършат доста работа за Jeremy? Ние сме малко контрол фрийкове и искаме този албум да е записан и продуциран на много високо ниво, което ни отне страшно много време. Допреди 2 седмици денонощно се занимавахме с последни детайли и крайни подробности, но това искахме да направим и имаме 10 брутални парчета.

Таш: След това да се надяваме, че ще дойде голямата сделка, за която говорим.

Откъде идва името Jeremy? – и то с въпросителна, пробвате как ще го приемат хората ли?

Ерсин: Това е редовен въпрос, често сме се шегували и сме отговаряли различно, но сега ще кажем истината – Jeremy идва от страхотното парче на Perl Jam с това име. А въпросителната я сложихме, защото се кефим на една супер яка ъндърграунд банда, която ни е дала кураж да продължим с музиката си, много е различна от нас, но въпреки това ни е повлияла много – Therapy?, които се изписват също с въпросителна. Това е отговорът и истината.

С един познат спорихме как се произнася името, с въпросителна интонация или съобщителна?

Таш: Като бяхме в Англия миналата година - имахме възможността да направим европейско турне и да минем през няколко държави – хората там обръщаха голямо внимание на това как се изписва името ни и когато идваха при нас да си говорим, го казваха точно с тази въпросителна интонация. Но всеки може да си го изговаря както му харесва.

Един от най-силните ви козове са видеата, които сте пуснали, те са много професионални и красиви, все едно не са ги правили българи, ако трябва да сме честни.

Ерсин: Това е тотално българска продукция, може да спрем да ги наричаме, че приличат на нещо, което не е българско, очевидно е имало такова съмнение, но истината е, че са правени тук, от екип, съставен само от българи. Това са „Кламер дизайн студио“, режисьорът на всички видеа е Жоро Манов, а оператор е Крум Родригес.

И четирите видеа са заснети с много голям екип и пак имахме късмета хората, с които снимаме, да са също толкова сърцати, колкото сме ние към музиката. Така, когато всяка една страна е дала всичко от себе си, се получава нещо много по-стойностно.

Таш: В България има хора, които могат да правят подобни неща на световно ниво, не трябва да се ограничаваме, че нещо е българско или не. Наистина можем да постигнем този стандарт и виждам, че все повече хора започват да работят така – отделят повече време, обръщат внимание на детайлите, а не работят през пръсти.

Ерсин: Все повече артисти започват да не приемат компромиси с това, което правят, и така звукът става по-добър, картинката става по-добра и самата публика забелязва това, хората ценят тези неща. Това е най-якото в цялата работа, не, че сме изкарали 4 клипа, които са супер – важното е, че се отразява сред всички музиканти у нас и така се появява все по-качествена продукция. Последната година беше страхотна в това отношение, но за съжаление, пак в последната година си отидоха много яки музиканти и у нас, и по света.

На какво се дължи това недоглеждане в музиката ни? Поне на мен ми се струва, че рок и метъл музиката ни през последните години се правеше за вътрешно ползване, на по-аматьорско ниво. Освен вас, се сещам за ODD Crew, които през последните години да правят нещо на ниво.

Ерсин: Няма конкретен отговор на въпроса ти или ако има, той подлежи на няколкочасово обсъждане. Много са факторите, които повлияха на това рокендролът и тази музика в България да се правят на по-ниско ниво, за лично ползване, както каза. Една от тях според мен може би е, че единствената музикална медия, която съществуваше, изчезна, единственото рок радио с национален ефир изчезна, в един момент българският рокендрол преживя шок, всичко беше разтресено.

Това стана около 2005 г., изчезна MM, изчезна радио „Тангра“, чалгата настъпи сериозно, направиха я супер професионално и завзеха целия пазар. Това е сериозна и дълга тема за обсъждане.

Таш: Не може да се каже, че само артистите са виновни или медиите, или продуцентите. Тогава се случиха пробойни във всяко едно звено.

Ерсин: Може и да е за хубаво, да е имало нужда да се появят нови лица, да се съживи музиката и да се разбере, че тези неща не са даденост, трябва да се бориш за тях. Ако все повече млади групи и изпълнители, които сега започват, разберат, че това е един много дълъг процес, който не става за една нощ и изисква жертви, ще има добър резултат.

Обложката на дебютния албум на Jeremy?, дело на Кольо Карамфилов. Снимка: Jeremy?

Може би тепърва започва този възход, защото преди и при младите училищни групи се забелязваше застой, копиране на някакъв ретро стил – старите Металика, Слейър, Пантера от 80-те и 90-те.

Ерсин: Как да дойде по друг начин – това, което намерят в интернет, това е тяхната възможност. Старата музика и носталгията по нея обаче продават най-много в момента в световен план. Освен денс музиката, която е тотален лидер. Ние следим нещата, световните трендове, как рефлектират те върху българския пазар и какво може да се направи в тази посока.

Да се надяваме, че сме свидетели на нова ера в българския рокендрол. Българската музика не бива да се ограничава в стилове, разбира се, ако тя е добра, ако песните са добри, няма значение дали е рок, хип-хоп, поп и т.н.

Да се надяваме и на възход на българската народна музика и да станем свидетели на новите Николина Чакърдъкова и Володя Стоянов.

Таш: Там смятам, че по естествен път се случва възходът, защото винаги е имало качествени певци в този бранш. Школата продължава да работи и има училища, които ги развиват. За съжаление, все по-малко деца започват да учат точно това пеене.

Ерсин: Тъжно е, че повечето хора смятат, че да изпълняваш народна музика значи да изпълняваш поп-фолк, това е някаква заблуда. Затова се надявам школата в Котел да продължава да ражда качествени таланти, които да се занимават с народна българска музика.

Като споменахте световните трендове, отново на мен ми се струва, че дори на международната сцена не се появяват достатъчно ярки групи, а известните остаряват все повече. Поправете ме, ако греша.

Ерсин: Има много нови групи, които са малко по-различни от метъла, които опитаха да направят тежката рок музика по-популярна. Някои крайни рок фенове ще кажат, че това не е яко, но пък на други ще им хареса. Появиха се групи като Biffy Clyro, 30 Seconds to Mars, Royal Blood, A Band of Skulls, Nothing but Thieves. Банди, които всъщност свирят доста тежко и които тепърва трябва да се докажат. Трябва да издадат 4-5 албума и да натрупат аудитория като Металика и Мейдън. Малко групи са като Металика, Ролинг Стоунс и Слейър.

Таш: За всичко си има време, за утвърждаването на една група също. Ние слушаме Металика, но те имат 10 албума, ако бяха с 1, не е ясно дали в момента щяха да са това, което са. Нека дадем шанс на новите, тепърва имат време да се доказват и да оставят своята музикална следа. Включително и ние от Jeremy? искаме да сме част от тази въртележка.

Има ли някаква формула, която да направи дадено парче популярно? Питам, защото има супер много известни банди от Великобритания, САЩ, Германия, Швеция, а от, да речем, Швейцария и Франция са доста по-малко, да не кажа почти никакви. Искам да кажа, че не само икономическата среда е важна за хубавата рок или метъл банда.

Ерсин: Това е източникът на тази музика – Островът и САЩ, това е родината на рокендрола и този тип музика. Нормално е там да има повече такива музиканти, защото този бизнес е по-развит, те са закърмени с тази музика. Ако в България фолклорната музика е тази, с която трябва да сме закърмени, то кънтрито и рокендролът е закърмил тези в Щатите.

Нормално е там да има повече такива качествени банди, защото това е майчиният им език, то е нещо, с което се раждат, а ние се борим да го достигнем. Разликата е и при медиите в България и средствата за масова комуникация – те излъчват друга култура. А на Острова и в САЩ лансират точно тази.

Да, но да вземем пример от Германия и Швеция, които не са англоговорящи, но имат далеч по-голяма бройка добри метъл и рок банди от Франция, Холандия, Белгия, Швейцария. Всъщност аз дори не се сещам за френска рок/метъл група.

Ерсин: Джим Морисън го е казал: „Франция никога няма да има своята добра рокендрол група“.

Таш: Обаче има нещо друго, Холандия има банди, които са локалки, известни в държавата си, просто ние не ги знаем. Сещам се за една холандска банда – Kane, които свирят на стадиони пред 50 000 души в Холандия, а никой не ги е чувал, но са зверска банда от световно ниво. Във Франция също има подобни групи, но са си за техния пазар.

Ерсин: По-скоро музикантите винаги се ориентират да отидат към големите центрове. Ако искаш да станеш световен изпълнител, ще е много трудно да си изпълнител в Румъния и да станеш звезда в САЩ. Просто трябва да си там. Ако искаш да преуспееш сега, тръгвай към Лондон, Ню Йорк, Нашвил или Лос Анджелис. Музикалните центрове в света са общо 5 и всичките те са в САЩ или Великобритания.

Горе-долу както с литературата, може да си много добър писател на български, но ако издадеш нещо на български – все тая, ако искаш да имаш истински успех, трябва да бъдеш преведен на английски и разпространен. В този ред на мисли, правите музика на английски, но още от самото начало ли я мислехте така, че да е ориентирана към световния пазар?

Таш: Да, смятаме, че това е посоката, в която можем сериозно да се развиваме.

Ерсин: Не е планувано по този начин, просто не можем със същия хъс да правим музика на български, не ни звучи по този начин, правили сме много опити и дори в момента се опитваме да правим песни на български за други изпълнители. Но точно проекта Jeremy? ни е трудно да го обвържем с българския език.

Като заговорихме за език, това наистина оказва голямо влияние в правеното на музика, защото има доста банди, пеещи на немски например – Рамщайн се очевидният пример, но и други, като Eisbrecher, с чиято тениска съм, има много скандинавски банди, творящи на роден език. И да се върнем отново на френския: представяте ли си как ще звучи метъл на френски? Може би трябва да се намери точната формула за звука на езика и т.н.

Ерсин: Аз също съм мислил много над това и според мен в крайна сметка езикът, на който твориш, зависи от каква музика си вдъхновен. Ако сега се появи българска метъл банда, която стане популярна и направи големи концерти, съществува 5-10 години – някое хлапе ще я чуе, ще слуша любимата си музика на български и ако иска да прави метъл банда, тя най-вероятно ще пее на български, не на английски. Защото това е музиката, от която то е било вдъхновено.

В този ред на мисли ние сме слушали доста музика на английски и сега, когато започнем да правим някакъв фрийстайл, в който свирим мелодия, започваш да търсиш мелодия в гласа и тя винаги ти звучи на английски. В първия момент винаги търсиш английски звуци даже, не думи, защото това са ти първите асоциации, плуващи в съзнанието. В нашия случай повече от 90% от тази музика е била на английски.

За съжаление, и аз в ежедневието си мисля редовно на английски. Само когато подемам разговор с чужденец, изведнъж започвам да мисля на български и става една... А какво стана със старата българска рок и метъл музика – класическите банди вече не творят, а песните им са забравени до голяма степен от хората. Докато Пинк Флойд, Бийтълс, Ролинг Стоунс още се слушат често.

Таш: Не съм много съгласен с това, което казваш в случая, защото ФСБ, Щурците, Тангра например са доста слушани. Тези групи винаги когато правят концерти, имат по 5000 души поне.

Ерсин: Не знам защо, всеки един животът го е завъртял по някакъв начин, не знаем историята на Щурците, да речем, може да има десетки причини да не се развиват.

Говоря, че старата им музика не се слуша сред младите така, както старата музика на редица световни групи, въпреки че по нищо не отстъпва. Никой никога не ми е казвал: „Ей, брат, снощи се разбих да слушам Сигнал“.

Таш: Ако се замислиш, нашето обкръжение не е много голямо. Това е музика на няколко поколения, на нашите родители, които я предават на децата си, нашите набори вече имат деца и те със сигурност знаят някои от песните на ФСБ и Щурците.

Ерсин: Мислим, че доста хора знаят хитовете на тези и други групи, дори такива, които като цяло не слушат рок музика.

Таш: Това, че нашите хора и обкръжения не се интересуват от тази музика, е факт, защото ние търсим новата музика, откриваме, слушаме. Това е нещо, което ако чуеш по радиото, можеш да се изкефиш и да си го усилиш, но дотам. Но има голям процент хора в България, които винаги ходят на техен концерт.

Кои са групите, които са ви вдъхновявали да творите и продължават?

Таш: Дейв Грол, още от Нирвана, след това във Foo Fighters, е един от хората, посочвам го него лично, защото той е движещата сила.

Ерсин: Мен и до ден днешен той продължава да ме вдъхновява, когато прочета някое интервю, всеки път се чувствам много надъхан, като тийнейджър. Дейв Грол е много як.

Таш: Том Йорк и Radio Head са ни повлияли доста. Правили сме техен трибют и се гордеем с това, отне ни доста време и се постарахме, това е музика, на която трябва да се посветиш. И имаше много хора на трибюта. Отделно са ни повлияли Kasabian, 30 Seconds to Mars, Kings of Leon, Biffy Clyro.

Ерсин: Горе-долу това са групите, с които Jeremy? се асоциира музикално в момента. Ако следващият ти въпрос е: „За коя група искате да откривате?“, ще отговоря, че искаме да е Foo Fighters, Kasabian, Kings of Leon.

Таш: Ей тези трите групи и Jeremy? да са на общ фестивал.

Това е послание за Фънки, който съм сигурен, че ни чете – поканете Дейв Грол и останалите! Мислили ли сте да запишете кавър версия на нечия популярна песен?

Ерсин: Да, доста често.

Таш: Мислим го, това е световна практика, всяка банда, без значение от стил, го прави и често я пуска официално като песен. Това е един вид отдаване на почит към артиста, когото си избрал. Ние наистина мислим за това и Ерсинката има някакви предложения, които обмисляме, но като му дойде времето, ще си говорим за това пак.

Новият албум е 10 парчета, 4 от тях вече са с клипове, планирате ли още видеа и какво е посланието на Jeremy?

Ерсин: В момента обсъждаме кое парче да е следващият ни сингъл, но не сме решили кое да е точно. Чакаме да натрупаме впечатления от хората. Всичко това ще се случва наесен, дотогава ще посвирим на живо, на фестивали.

Много, много време чаках Jeremy? да запишат своя албум, отне ни супер много време да го направим, защото искахме да стане по конкретен начин. Този албум е за споделянето, в него взеха участие и го приеха присърце супер много хора, с много преживявания във всякакви крайности – беше страхотно, така се прави истински рокендрол албум, като откъснеш парче от себе си и го оставиш там. Затова казвам, че това е албум за споделянето и идеите, защото беше идея от много време и бе споделен от много хора, за да бъде осъществен.

Къде може да се намери албумът за сваляне или купуване?

Таш: Ще бъде разпространен навсякъде, където е възможно. Знаем, че в България вече няма много музикални магазини, а дори да има, те са позиционирани в книжарниците, така че в повечето вериги големи книжарници ще бъде позициониран, ще го има в бензиностанциите.

На нашите концерти, разбира се, също може да се закупи, това е най-лесният начин всъщност, а и ще се радваме да идват хората, да се снимаме, да си говорим.

Ерсин: Ще го има наличен във всички големи онлайн платформи – Itunes, Spotify, Amazon, GoPlay. Също така хората, които искат да го имат на мобилен формат, могат да го намерят пак там.

Приказките за турнета и концерти ме подсетиха за „Каръци“ на Ивайло Христов, където има една банда, „Кислород“, обикаля из страната – гледахте ли го и можете ли да кажете доколко отговаря на истината комичното им пътуване?

Таш: За съжаление, не съм все още.

Ерсин: Аз също, но приятелката ми отиде да го гледа и почти всеки ден ме кара: „Отивай да го гледаш този филм, трябва да го гледаш“. Този албум, промоцията и подготовката ми отнема 100% от времето и последните 2-3 месеца почти нищо друго не съм успял да правя. След промоцията със сигурност ще го гледам. Но си представям какво представлява турнето им.

Таш: Всъщност, от това, което са ни разказвали, има доста общо, като го гледаме, ще ти кажем пак.

Нещо за финал?

Ерсин: Ако някой, който чете вашата медия, харесва рокендрол музиката, го призовавам да подкрепя изпълнителите на местно ниво и на национално, защото само така ще има успехи, качествена продукция и нещо за слушане. В крайна сметка песните са най-важни. Надявам се хората да слушат и споделят българска музика.

Убеден съм, че българинът е отговорен човек и ако има възможност, би си купувал музиката, която харесва. Винаги можеш да си изтеглиш парче и да го чуеш просто така, ако не ти хареса, си остава в небитието, ако ти хареса, можеш да направиш нещо от своята камбанария – да отидеш и да си го купиш. По този начин ще помогнеш на артиста не да забогатее, защото времената се промениха и повечето артисти вече не са богати, а просто искат да запишат следващия си албум. Така че един фен, купувайки музика, помага на изпълнителя да направи следващия си албум.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1150

1

Spas Trashliev

25.05 2016 в 19:19

Похвално е все пак как Мартинчо се мъчи да пробута тази група навсякъде. Ако имаше и малко акъл да разбере защо това е напълно обречена кауза щеше да си спести някой лев.