Quantcast

Овчаров: Временното спиране на "Южен поток" може да е полезно

Вероника Шербанова Последна промяна на 22 юни 2014 в 18:14 6461 10

Румен Овчаров

Румен Овчаров е бивш министър на енергетиката и енергийните ресурси в правителството на Жан Виденов и министър на икономиката и енергетиката по време на правителството на Третата коалиция. Той е и депутат в 38-то, 39-то, 40-то и 41-то Народно събрание. От есента на миналата година Овчаров е член на Надзорния съвет на Лукойл Нефтохим Бургас АД.

Г-н Овчаров, как ще коментирате решението на премиера Пламен Орешарски за спиране на работата по проекта „Южен поток“?

Това решение е по-скоро предизвикано от неприятности, които си създадохме самите ние. Имам предвид самите ние като българи, главно част от политическите сили в дясното политическо пространство – Реформаторския блок, ГЕРБ, които започнаха да измислят неща, които трудно биха могли да бъдат наречени сериозни, но тръгнаха да ги разнасят по Европейската комисия, намериха комисар, който е готов да ги поеме и като цяло ЕК е под знака на ЕНП и то ни се върна като бумеранг обратно. Отново казвам това самите ние си го предизвикваме, използвайки важни стратегически за страната въпроси за конюнктурно-политически цели. Някой си мислеше, че по този начин ще спечели изборите вероятно. Но в крайна сметка България губи, защото аз не виждам друга страна, която да е спряла проекта или да е обявила нещо подобно поне. Нито Италия, нито Австрия, нито Словения. Даже Сърбия се държи значително по-мъжки, отколкото се държим ние. Но ние така сме си свикнали – сами си създаваме проблеми, после сами си се отказваме от неща, които са си стратегически важни за нас.

Атанас Тасев в интервю за OFFNews изрази мнение, че България нищо не губи при прекратяване на проекта „Южен поток“. Какво е вашето мнение по въпроса?

По принцип, ако проектът бъде спрян като цяло, България губи и то много. Друг е въпросът, че временното спиране на проекта би могло да се използва за уточняване на част от финансовите параметри, уточняване на чисто икономическите взаимоотношения между субектите в проекта, така че може да бъде дори и полезно това задържане на процесите. Цялостното спиране на проекта като цяло е вредно за България.
Има и нещо друго – България да решава проблемите на държавите, които ще загубят икономически от това, че ще има „Южен поток“, ми се струва малко пресилено.

Руски експерти и чиновници обявиха, че „Южен поток“ е единственият безопасен път за доставка на газ в България и Сърбия, тъй като 80% от синьото гориво в тези страни идват от Русия през Украйна. Как ще коментирате?

Не 80, а 90% идва от Русия през Украйна. Хубавото е, разбира се, че тръбата, по която идват в България, е тръбата, от която се снабдява и Крим, така че Русия сигурно ще бъде само в крайна сметка принудена да спира този газопровод. Но е хубаво да имаме алтернативен вариант и това е едно от най-добрите решения, за които сме работили между другото дълги години. Русия нямаше намерение да хвърля тези огромни средства и да прави 900 км подводен далекопровод. За нея икономически много по-изгодно беше вече реализираното веднъж решение отново през Черно море, но до Турция, докъдето са само 200 км подводни. На нас ни струваше много усилия да убедим руснаците, че по-добрият вариант е не всичко да прекарват през Турция, а да минат през държава членка на ЕС. В крайна сметка успяхме. Сега самите ние проваляме това, което с толкова труд постигнахме.

Атанас Тасев каза, че според него спирането на „Южен поток“ е геополитически мотивирано решение, взето от САЩ и Европа, на което България просто няма с какво да се противопостави. Какво е вашето мнение?

И предишното правителство на Бойко Борисов, и сегашното правителство го разглеждат като един чисто икономически проект. Тука има едни огромни пари, които трябва едни фирми в България да си разпределят. А проектът е преди всичко политически. И трябваше да бъде консолидирана позицията на всички страни, през които минава „Южен поток“. Не виждам причина, поради които например Австрия и Италия могат да устоят на всичките тези – и ЕК, и САЩ, а България не може. Ами като не може, затова трябваше да консолидира позицията си с тези, които могат. Тогава нещата щяха да станат значително по-лесни и за нас. Но ние се занимавахме с това да реализираме бързо търговете, без да мислим за това, че може да се окаже, че няма да има какво да се реализира.

Украинският парламент прие в четвъртък за разглеждане внесения от премиера Арсений Яценюк законопроект, според който газопреносната мрежа ще може да се предоставя за управление от американски и европейски компании, а строежът на „Южен поток“ може да обезцени това. Какви според вас са интересите на САЩ за замразяването на „Южен поток“? Доколко те съвпадат с интересите на Европа?

Когато преди години Русия искаше да вземе тези газопроводи да ги управлява, за Украйна беше въпрос на национална сигурност. Сега изведнъж се оказва, че националната сигурност на Украйна може да бъде спокойно предоставена на далечни държави и дори не на държави, а на частни компании. И това до голяма степен дава отговор на въпроса защо са против проекта. Защото ако го има „Южен поток“, там няма да има какво да се оперира. Интересите на САЩ и Европа не съвпадат. Може би и едните, и другите имат желание да ги вземат тези газопроводи, но Европа участва доста активно и в „Южен поток“, големи европейски компании, имам предвид.

Руски експерти твърдят, че Третият енергиен пакет регулира функционирането на вътрешния пазар на газ в ЕС и затова не може да се приложи за морския участък от „Южен поток“. Съгласни ли сте с това?

Това почти е така. Европа е вече нарицателна с двойните си стандарти. Русия и „Газпром“ са много лоши, а Турция е прекрасна, макар че Турция въобще не се съобрази с Третия енергиен пакет и сега се превърна в енергиен хъб, т.е. всичкият природен газ, който по някакви тръби пристига в Турция, става нейна собственост и оттам нататък тя започва да го изнася. Това е нещо, което е в грубо противоречие с Третия енергиен пакет, тъй като Турция е длъжна да обезпечи достъпа на транзитните газопроводи през територията си. Освен това Трансадриатическият газопровод, т.нар. ТАП, към който ние искаме да се присъединяваме, не се води газопровод, а се води интерколектор. Каква е разликата в това, че газът тръгва от Турция с това, че газът тръгва от Русия. В Гърция вече е интерколектор и не е нужно да запази 50% от капацитета, а в България ние трябва да запазим 50% от капацитета. Каква е разликата в двата газопровода от тази гледна точка – и двата свързват газопроводната система на една страна, която не е член на ЕС, с ЕС. Пак повтарям, цялата драма около газопровода „Южен поток“ за България беше инспириран от български политически сили. Благодарение на тяхното силно влияние в ЕК чрез ЕНП създадоха и проблеми за проекта в България.

Неотдавна Австрия и Гърция изразиха желание да участват в „Южен поток“, а компаниите OMV и Wintershall призоваха ЕС да промемени позицията си за проекта. Означава ли това според вас, че в ЕС няма единно мнение по въпроса за „Южен поток“?

Явно е, че това е така. Държавите, които ценят националния си интерес от гледна точка на самия интерес, а не от гледна точка на слугинството си към някои други велики държави и не от гледната точка на конюнктурната политическа демагогия в дадената ситуация, защитават интереса си и ясно виждат това, че проектът е изгоден. Гърция, между другото, в първите варианти на проекта беше част от него. Австрия и в момента е част от проекта.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

23.06 2014 в 13:38

Проекта за газа не бил икономически, а политически според класика Р ОВЧ?!!!! Алоо забравил си водката сутринта др. Овчаорв. Просто Овча иска да измести Пеевски и Василев от Южен поток и да се покаже, че той може да взима комисион. Южен поток никога няма да стане, докато е насочен срещу Украйна! Самите украинци са МНОООООГО по-влиятелни от ОВЧА и в Кремъл и в Брюксел, за да може някой през главата на такава държава да прави ПОЛИТИКА!

23.06 2014 в 00:46

Пък пУрфесор Педалски хич не дъвчи едно и също...хахаха

22.06 2014 в 22:55

еххх бе бива бива демагогия ама тоя се уля....

истината е че тая тръба не ни трябва! Въобще!

Единствено шушумиги като него и свързаните им лица ще взимат пари от тая тръба.

Като българи би трябвало да работим с Гърция и Катар за интерконетор и доставки на Катарски газ!!!

Хем ще е по-евтин от сегашния, хем и Газпром ще свали цените. Хем и стабилност ще имаме ако стане криза някъде...

Ама не най-хубаво е да сме 210% зявиси от Русия, за да могат да безчинстват плазмодиите като Овчаров.

22.06 2014 в 21:58

Р.Овч. е просто един руски човек. ГЕрб и РБ виновни, Европа с двойни стандарти... а Русия? Тя е агнец невинен. Путик е добряк. А ние само губим като не шлушкаме... р. Овч. Е руски възпитаник и може би повече. Мнението му е без значение. То е в общия Евразийски хор на анахронизма...

22.06 2014 в 21:42

УСА са спуснали опорна точка "Южен Поток е лош!". И сега тука секви петоколонни шорошомолци, шорошоиди, демокрасти, либерасти, толерасти, мултикултирасти, герберасти и педерасти повтарят едно и също като изоглавени, хахаха...

22.06 2014 в 21:08

Този другар пак изпълзя отнякъде. Е, другарщ, да поговорим за цените, а, защо нашата тръба е толкова скъпа, защо всичко е засекретено, защо се правят търгове под масата, защо има такъв разнобой дори между вашите експерти? Защо трябва да го строим въпреки ЕС а не в съответствие с неговите закони, което положително би било по-изгодно за нас? ЗАЩО, ЗАЩО, ЗАЩО?

22.06 2014 в 20:11

България не губи, наистина, от минаването на газопровода тук. Но се говори, че България била единственната, която щяла да плаща затова... Подписващите договора сключват непрозрачен договор, от име на България, от наше име, а негативите плащаме ние... Това е престъпление по НПК и е наказуемо, но в тая кочина тук наказани политици врагове не се виждат... щото и Темида горе няма кой да накаже... Та и двете страни са прави...- проекта е изгоден за ЕС, и за нас, но не и на всяка цена... А потайните политици сключват както с Белене и "Дънди ПрессШънс" и др. непрозрачни и често вредни нам договори, а ние жънем негативите, защото и организацията на скапаното общественно йерархическо волеизявление е сбъркана от хиляди години, насам. Това е проблема, че никой не сритва висши длъжности , а останалите патим техните игри далаверки.

22.06 2014 в 20:07

От 93 брой на инфобюлетина: Литовски уроци за България и Булгаргаз по диверсификация и енергийна независимост


Няколко новини от изминалата седмица си струва да бъдат отделени от общия поток и анализирани, защото крият в себе си един от ключовете за разгадаване на привидната загадка защо едни страни в ЦИЕ се борят и постигат енергийна независимост, а други, като България, съзнателно се самоограничават - с всички произтичащи от това последствия за потребители, данъкоплатци и икономика.
Съветът за конкуренция на Литва – техния КЗК – осъди Газпром да заплати близо 48 милиона долара защото руския газов монопол чрез Газпром Експорт е попречил за реализацията на суапова сделка на един от крупните литовски потребители на природен газ. Малко преди това – в средата на месец май т.г. – Газпром се съгласи да намали цената на природния газ за Литва с 20% - което обаче не му спести наложената санкция от литовския орган по защита на конкуренцията.
За капак Газпром вдигна белия флаг и на друг фронт. Ръководството на Газпром реши да продаде своите акции в газовата компания на Литва Lietuvos Dujos, което упорито отказваше да стори дълго време, въпреки изричните разпореждания на Газовата директива на ЕС.
Литва в продължение на години провежда пълноценна и многостранна стратегия за усилване на позициите си в преговорите с Газпром, които я доведоха до желания резултат.
Мотивът не бе и не остана само необходимостта от привеждане на съответствие с евродирективите на структурата на собственост в Lietuvos Dujos, в която Газпром държи контролен пакет акции.
Страната съзнателно и системно усилваше преговорните си позиции, за да дойде до положение при което, максимално използвайки „вятъра в платната“ от евродирективите, стигна до положение да диктува условия на Газпром и да получи „своето“ само в рамките на последните два месеца.
Но преди това инвестира в диверсификация, като поръча и построи за повече от 300 милиона долара танкер за втечнен природен газ с борден регазификационен терминал, наречен „Независимост“ – за да не губи Москва време за превод на посланието.
След това намери реални оферти за доставки на природен газ на цени, които бях под високите оферти на Газпром – в това число и от норвежкия Статойл, който от години предлага спот доставки.
Правителството на Литва насърчи ключовия потребител на газ в страната Литвус Енерджи да разработи и реализира реална сделка по газов суап. Идеята не е сложна – компанията закупува природен газ в Западна Европа на значително по-ниска цена от тази, която Газпром предлага, като предлага на Газпром да замени тези количества с аналогични от тръбата, по която руския монопол доставя природен газ за Литва. Газпром експорт отказа или по-скоро „се направи на ангажиран“, което доведе до логична реакция чрез литовския Съвет за конкуренция и санкция от 48 милиона долара. Много се съмнявам, че Газпром експорт ще се реши да оспорва решението на литовския орган или правителство в международен арбитраж.
Виждате ли разликата с България – в Литва използват европейското законодателство в свой интерес - за да получат по-ниски цени и разширят преговорните си позиции, като сами налагат санкции на Газпром. У нас нашите играят срещу Европейската комисия и получават санкции от нея, защото чакат изгода от Газпром.
Факт е, че ключова роля за тази нова решителност на литовските власти, които иначе пипат много внимателно в отношенията си с Русия изигра арогантното отношение на самия Газпром, който в продължение на години просто наказваше Литва с по-високи цени от тези в съседите. И това въпреки притежавания контролен пакет в националната газова компания Lietuvos Dujos. Както и в редица подобни случаи, Газпром се опита да увеличи своя дял в компанията мажоритарен чрез „ценови“ или „дългов“ натиск, с което да принуди литовските власти да последват примера на молдовските, арменските и белоруски власти. В тези страни, властите се огънаха под натиска на Газпром и предадоха националните си газови активи под контрола на Газпром – в очакване на по-ниски цени за потребителите си. Сами можете да се убедите доколко успяха – цените все още зависят от политическите решения на Кремъл, а активите са извън националния контрол.
Газпром продължава да отказва правото на вносителите на руски газ да реализират суапови сделки. Въпреки, че поделението на Газпром – Газпром Маркетинг ънд Трейдинг – реализира суапови сделки по целия свят. При това не от вчера – още през 2009 година Газпром правеше подобни суапове с френската EDF между американския и европейския пазар. Всяка година подобни сделки Газпром прави с британски, холандски, германски, френски и други фирми. Но това което Газпром признава за себе си като право, отказва на компаниите от Централна и Източна Европа.
Казвам всичко това, защото литовския урок е важен за българските управници, за газовите и други енергийни компании – потребители на природен газ.
Няма да навлизам в техническите или правни подробности – защото сделките не са съвсем тривиални – защото работя от доста време по темата. Но от години слушам едно и също обяснение от мениджърите на Булгаргаз и БЕХ – Газпром „не дава“ – следователно ние „не можем“ да правим суапови сделки.
Моята теза, която продължава да бъде валидна е, че не само можем /поне разполагаме с нужната експертиза в България и в наши партньори /, но и трябва, защото докато сме хипнотизирани от милиардните „вероятни“ и отдалечени в неясното бъдеще „ползи“ на Южен поток – пропускаме да направим цената на закупувания природен газ по-ниска с 10-15% или в преки преговори с Газпром да европеизираме условията на договорите като ги изведем извън политическите капризи на Кремъл.
Суаповите сделки са най-прекия път към алтернативни доставки и диверсификация. Проблемите не са в отсъствието на обективна възможност или пречките,които Газпром може да създаде /литовския пример е повече от красноречив/, а в липсата на желание и най-вече в проспаните от БЕХ и Булгаргаз години, в които компаниите трябваше да развият търговски капацитет – самостоятелно или с партньорска мрежа – за реализацията на целия спектър от реални възможности за алтернативни доставки на природен газ.
За скептиците, че диверсификацията на доставките на природен газ е изгодно и възможно дело, ще отбележа, че Литва бе по-зависима от България от руски газови доставки /100% срещу 90%/. Нашата възможност за "лесна" диверсификация се опроделя от достъпа до азербайджанските доставки, за което трябваше да направим интерконектор или да проведем търг за проучване и добив в Черно море, където други инвестират на собстевн риск. Правителството във Вилнюс трябваше само да си проправи пътя към енергийната си независимост чрез инвестиции и политически действия. Разликата между България и Литва е в политическата воля, решимост и икономическите ориентири.
Илиян Василев
http://idvassilev.blogspot.com/

22.06 2014 в 19:38

Г-н Овчаров е забравил да каже, че ако се строи ЮП, ще се създадат 500 000 работни места, СЗ България ще процъфтява и най-важното, ние, българите няма да платим и стотинка за всички тези благини. Само ще прибираме, ще гребем с шепи, така да се каже.

А защо тогава договорът е засекретен? Всъщност, има ли договор?

В Австрия, Унгария и Италия също ли са засекретени договорите? Те имат ли договори?

Защо 90% от доставяния в България газ е руски? Вие не бяхте ли ресорен министър дълго време?

Въобще... поредният плосък номер от страна на червените "експерти" - казват това, което звучи приятно и дума не обелват за това каква ще бъде България, ако се реализира този проект.

Много елементарно! И престанете да подценявате публиката, Овчаров! Не сте на такова ниво.