Носителят на "Оскар" Еди Редмейн разказва как се превъплъти в Стивън Хокинг

87-те награди "Оскар" приключиха преди дни, като наградата за главна мъжка роля получи актьорът Еди Редмейн за ролята си на известния астрофизик Стивън Хокинг в биографичния филм "Теорията на всичко", направен по книгата със спомени на първата жена на физика - Джейн Уайлд Хокинг.

Британското списание Wired публикува интервю с актьора, в което той говори за трудностите да изиграе болен от моторно невронна болест, великото чувство за хумор на Стивън и въздействието на МНБ върху човешкия характер. 

Многократно сте заявявали колко емоционално натоварващо е била срещата със Стивън, можете ли да ни разкажете за това усещане?

Срещнах го 5 дни преди започването на снимките и беше сложно, защото прекарах 4 месеца в подготовка, изследвайки и четейки всичко за него. Тъй като нямаше да снимаме нещата хронологично, се наложи да си представя как трябва да играя, да се държа. Беше ме страх дали след като се срещна с него, няма да осъзная, че цялата работа, свършена досега, няма да е била грешна. За щастие, когато се срещнах с него, най-завладяващото нещо бяха неговото чувство за хумор и остроумие. Очите му имаха невероятно излъчване на изпепеляващо остроумие и непокорност. Това всъщност бяха последните елементи, които вложих в снимките, и се оказаха изключително полезни.

Щом не е било хронологично, как успявахте да поддържате развитието на болестта?

В общи линии гледах колкото можеше повече снимки на Стивън, защото има много документални филми, но всичките са от 80-те години, когато е бил в инвалидната количка. Да разбера как е протекло влошаването на състоянието му се оказа доста по сложно отколкото очаквах, така че взех всички възможни негови снимки, до които можех да се добера, и ги показвах на специалист, който да погледне как ръцете и краката на Хокинг стоят на снимките и да диагностицира дали горните или долните неврони са спрели да работят във всяка една специфична част на неговото тяло. След това внасях в таблица кой мускул къде е отишъл и работех с танцьор, за да ми помогне в изиграването на развитието на болестта. Докато стана време за снимки, вече можех да се движа като него без много усилия, което беше важно за мен, защото филма не е за заболяването му, а за тези двама души и техните човешки истории. Исках да се погрижа тези елементи на болестта му да са запечатани в мен, за да мога да го изиграя.

Значи различните части от мускулите спират да функционират поетапно?

Да, при Амиотрофичната латерална склероза (АЛС) (бел.ред. - или болест на моторните неврони) имаш т.нар. горни неврони и долни неврони и ако горните неврони не ти работят, тогава се появява вкочаняване, а ако долните неврони спрат да работят, се появява отпускане и омекване. При АЛС двете неща се смесват. Къде и как се проявява е различно, така че например кракът ти може да е долно невронен, а китката ти да е горно невронна и ръката ти да е долно невронна. Интересното е, че един от начините, чрез които видях къде са неговите влошавания, беше едно видео, в което Стивън обясняваше нулевата гравитация. Това е единственото време, през което можеш да го видиш извън инвалидния стол. Можеш да го видиш как се рее и можете да видите къде е вкочанен и къде е отпуснат, така че разгадаването на това беше доста полезно.

Колко трудно е за един актьор да се подготви физически за подобна роля?

Беше доста трудно, но същевременно с това и невероятно, защото се срещнах не само със специалисти, но и с хора, които са запознати с болестта и се сблъскват с нея всекидневно, защото те самите страдат от нея, а семействата им понасят емоционалната щета. Беше трудно, но и интересно и образователно.

Психологически как се справихте с ролята? Според вас по какъв начин болестта се отразява на психиката на персонажа ви?

Представата ти за време напълно се обърква. Един от пациентите, с които се срещнах, ми описа как всяка минута се превръща в час, всеки час се превръща в ден, и как всеки ден става седмица. Много от хората, които видях, живеят живота си с плам и на пълни обороти, защото тяхното разбиране за време се деформира и променя. Вложих в ролята си усещането, че човек има само един живот и трябва да изживява всеки един момент от него възможно най-пълноценно.

Значи смятате, че всеки пациент преживява нещо различно?

Да, не мисля, че може да се генерализират особеностите, защото зависи от това дали си сам. Аз се запознах с няколко пациенти, които страдат от болестта на моторните неврони, които живеят сами, и мога да кажа, че начинът, по който се справят в дома си, е невероятно сложен. Някои имат семейства и това означава съвсем различен набор от особености. Освен това някои са богати, други – не.

Асоциацията за АЛС върши чудесна работа не само защото търси лечение на болестта и нейните причинители, но и защото помага на семействата. Става въпрос за това да компенсират заболяването. Звучи глупаво, но това да получиш инвалидна количка може да се окаже трудно, ако не можеш да си я позволиш, но не говоря само това. Става дума и за друга практическа помощ, ако загубиш някоя от своите способности – например ако използваш ръцете си, за да се храниш, това да имаш лесен за хващане прибор е от голяма полза.

Какви други проучвания направихте?

Прочетох книгата на Джейн (бел.ред. - първата съпруга на Хокинг) и след това просто прочетох всичко. При такъв тип работа чувстваш, че трябва да четеш много, за да се подготвиш, затова прочетох биографията на Стивън, прочетох всичките му книги. Не разбрах някои от тях. Тогава изгледах целия документален материал, какъвто има в изобилие, след което говорих с хора, които го познават, а и с негови някогашни студенти. Опитах се да се подготвя по тези три начина.

С кого говорихте?

С негови студенти, един от които сега е професор в Imperial College в Лондон, а впоследствие и с други хора – наскоро разговарях с един човек в Сан Франциско, както и с руски астроном. Беше интересно да срещаш хора, които го познават, но също така и малко плашещо. На премиерата в Лос Анжелис имаше много студенти, които дойдоха при мен и казаха: „Да, ние сме пътували със Стивън“ - бях много уплашен.

Кои открития за личността на Стивън, направени по време на снимането на филма, Ви изненадаха?

Бях изненадан от неговия хумор. Предполагам, че се вижда във факта, че прави The Simpsons и The Big Bang Theory. Има чудесен начин на изразяване и е като цяло много забавен човек. Смях до пръсване. Това усещане за пакост, пламъчето, което има, е толкова уникално. Но най-вече това как някой, който може да се движи толкова малко, може да изрази толкова много. Сякаш цялата енергия и средствата, които използваме, за да комуникираме – независимо дали жест или тон на гласа, сякаш цялата тази енергия се канализира в няколкото мускула, които може да използва. Освен това неговият начин да направи всичко това възможно – когато не е можел вече да пише, той си е създал изцяло нов начин на мислене, който описва като визуализиране. Цялата идея, че когато едно сетиво е спряло да действа, не само едно сетиво, а цяла една функция, той е отказал да бъде спрян от това и че е успял да го компенсира по друг начин, е нещо страхотно.

Споменахте, че Ви е било трудно да разберете физиката, но това е кариерата му – как се справихте с това?

Учиш се. Като по-млад се бях отказал и сега беше невероятно да се върна назад и наистина да се образовам. Не мога да навлизам в големи подробности, но усещам, че мога да обясня това, което беше необходимо да разбера. Погледнато в по-голям план, мога да кажа, че огромното откритие, което направих за себе си, беше, че съществува гигантска игра на шах, която се играе в научния свят. Някой като Стивън публикува доклад в Кембридж, на който доклад се отговаря на руски, а в отговор на руския доклад се публикува материал отново в Щатите – това е една огромна игра. Но също така това не е игра с твърди правила – хората постоянно си доказват един на друг, че грешат, след което отново доказват, че всъщност са били прави и т.н.

Какво знаехте за Стивън преди снимането на филма?

Знаех, че е упорит. Когато се запознах с него, някои от медицинските му сестри също бяха с него, но той не се оставяше те да го обслужват, не се оставяше препятствията да го спират. Той все още е спонтанен. Ако реши, че му се ходи на театър или на кино в седем вечерта – го прави. Той е природна сила и въпреки че болестта му го прави зависим, е създал положение, при което все пак успява да е спонтанен и свободен.

Още по темата

24/02/2015

Култура

Спечели билет за всички прожекции и събития на София Филм Фест

23/02/2015

Култура

Награденият с "Оскар" "Citizenfour" идва на София Филм Фест

23/02/2015

Култура

"Бърдмен" е големият победител на "Оскар"-ите

05/01/2015

Наука

Игра на Кодове: трагичната съдба на един гениален математик

Следете новините ни в GoogleNews