Нана Джорджадзе: Руските танкове са на 25 км от столицата ни, ние сме във война

Последна промяна на 19 март 2015 в 13:20 13102 11

Грузинската режисьорка Нана Джорджадзе на Одеския филмов фестивал през 2013 г.

Снимка Wikimedia

Грузинската режисьорка Нана Джорджадзе на Одеския филмов фестивал през 2013 г.

"Сега ние сме във война с Русия, защото тя окупира големи части от нашата територия, а руските танкове са на 25 километра от столицата ни Тбилиси. Във война сме от много години", заяви грузинската режисьорка и председателка на балканското жури на София Филм Фест 2015 Нана Джорджадзе пред OFFNews.

Нана Джорджадзе е сред водещите имена в историята на грузинското кино. Тя e родена през 1948 година в Тбилиси, тогава част от СССР. Завършва архитектура, но през 1974 година се дипломира като режисьор. Грузинката пише сценраии, рисува, играе роли, но най-много обича да режисира.

През 1987 г. получава „Златна камера” в Кан за Робинзониада, или моят английски дядо. През 1992 г. е поканена за член на журито, а през 1997 година оценява филмовите заглавия на още един от най-авторитетните фестивали – във Венеция. През същата година нейният филм "1001 рецепти на влюбения готвач" получава номинация за „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм.

Тази година Джорджадзе оглави балканското жури на СФФ и представи пред българската публика своя филм "Русалке моя, моя Лорелай".

Кои филми Ви харесаха най-много?

Програмата на фестивала беше много интелигентна, а филмите разказваха своите истории по много различен начин. Затова толкова съжалявам, че има само една награда и само един почетен диплом. Аз щях да наградя поне 3 филма и от журито искахме да споделим наградата, но беше невъзможно.

Забелязах, че с доста от главните героини във Вашите филми имате подобна коса – червена и къдрава, нарочно ли е това?

Просто харесвам този цвят, няма някакво скрито значение. Но аз не търся жени с рижави коси, те идват сами при мен.

Как успяхте да направите „Моя русалке, моя Лорелай“ толкова лек и приятен, като се има предвид тежката тема за проституцията на едно красиво момиче и разбиването на детските мечти на едно момче?

Тежък е, да, но аз мисля, че ако се опиташ да разкажеш тези драматични и тежки истории с усмивка, те ще бъдат по-разбираеми. Може да гледаш филма с усмивка на лице и после да се замислиш над него, да разбереш, че всъщност не е бил толкова забавен, а напротив. Лично аз не само снимам драматични филми, внасяйки усмивки в тях, аз винаги съм живяла своя тежък живот по този начин. Харесвам да гледам на нещата от хубавата страна.

Нюрка, главната героиня, е великолепна 18-годишна проститутка, но тя сякаш не знае какво върши, не приема нещата реално.

Да, тя е наивна. Тя мечтае да бъде актриса и да отиде в големия град, където да стане актриса. Но обкръжението, в което е израснала, е много мрачно, лошо. Тя не осъзнава какво върши до самия край, интересуват я само парите и това да замине. В света, в който е израснала, за нея това е обикновена работа. Хората в това малко градче постоянно пият и се карат помежду си, защото няма какво да правят. Тя живее в едно много затворено общество с лудия рокаджийски трамвай, който постоянно се върти из градчето.

Как избрахте актрисата за ролята на Нюрка?

Видях я на улицата. Тя не е професионален артист, това ѝ беше първият филм. Но е много талантлива и сега вече има доста предложения за нови филми. Тя беше изключително естествена в ролята и за мен беше много приятно да работя с нея.

Ще имате ли още проекти заедно?

Ще видим, ще видим, ако имам роля за нея, защо не.

Действието се развива в Русия, заради финансирането от руска страна ли се наложи това или Русия по-добре пасваше на героите?

Русия пасваше по-добре на сценария, но подобна ситуация може да се получи във всички провинциални места навсякъде по света. За мен мястото на действието не е конкретно. Забелязала съм колко голям проблем има Русия със съседите си, но не забелязва проблема вътре в себе си. Съжалявам за това положение, защото руснаците имат прекрасна култура, но не виждам бъдеще за тях, докато следват този агресивен политически лидер.

Как се развива филмовото сътрудничество между Грузия и Москва от края на Съветския съюз насам?

Не правим много филми заедно, има 1-2 проекта, които са подкрепени от руска страна, но това сътрудничество идва от частни лица, не от правителството.

Коя публика разбира най-добре грузинското кино – славянската или западната?

Културно Грузия е по-близо до западноевропейските страни. През цялата си история сме гледали към Запада. Но преди идването на комунизма самата Русия е била много европейска. С избухването на революцията всичкото това приключва и Русия се самоунищожава. Сега ние сме във война с Русия, защото тя окупира големи части от нашата територия, а руските танкове са на 25 километра от столицата ни Тбилиси. Във война сме от много години. Това, разбира се, не е нормално нито за нас, нито за тях. Бъдещето на Грузия и на грузинското кино определено е насочено към Запада, защото сме по-близки до тях.

Значи не искате да имате нищо общо с Русия?

Не, културно, икономически и чисто приятелски нашите два народа трябва да са близки, защо не – съседи сме! Това е факт и не можем да направим нищо по въпроса, но днешната ситуация прави това невъзможно.

Казахте, че имате нов проект, който е в сътрудничество с България?

Да, в сътрудничество с България и много други страни като Франция, Германия, Украйна и др.

За какво се разказва?

Всички истории са за любовта.

Дали Путин действа по този начин, защото му липсва любов?

Мисля, че той не разбира какво е любовта, приятелството, какво е да си човек. Според мен той е човек, загубил чувство за реалност.

Не смятате ли, че на Путин му се налага да е такъв, какъвто е, за да контролира обширната руска територия и народите, намиращи се в нея. Нима ако беше по-мек характер, нямаше да бъде заменен или да изпусне юздите на страната?

Оставяйки всичко на страна, ти трябва да си добър, за да може другите хора и страни да искат да комуникират с теб. Защо всички ходят в другите страни, но почти никой не идва в Русия, искат да бягат от нея. Ти трябва да се опиташ да бъдеш интересен, добър, демократичен. Същото е като при хората, но само че в случая си глава на страна.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

31.03 2015 в 15:49

Е, американските са си у нас...Какво да кажем?

21.03 2015 в 16:58

Въпрос: Действието се развива в Русия, заради финансирането от руска страна ли се наложи това или Русия по-добре пасваше на героите?

Отговор: Русия пасваше по-добре на сценария, но подобна ситуация може да се получи във всички провинциални места навсякъде по света.

Хм. Отговор като на български депутат. Получихте ли руско финансиране? Ами аз ви благодаря за този уместен въпрос, защото той е много уместен. Русия има велика култура и също така имаме вековни връзки. А сега да поговорим за морала днес.

20.03 2015 в 21:26

"ясминка" а.k.a. "я с минко" :). Лъжеш се, ама не ми важи. "ясминка,, е от малкото коментатори, които са ме впечатлили и уважавам, дори и да не се съглася с мнението им. Мисля, че полът ми е известен, но доколко е съществено това. Със сигурност те надминава, каквото и да си мерите. :Р . Жалко, че не коментира често , за тази медия би било полезно.

20.03 2015 в 15:15

Минко, ако си ги премерите, резултата може и да те изненада...

20.03 2015 в 14:55

разбирам, че на всеки му се иска да е колкото се може по-на запад. грузия също, нищо че ту са я владели персите, ту османците, княгиня тамара кани русия да я завладее, та да са под властта на християни поне, не на персийските мюсюлмани. но иначе са близки много повече до копенхаген.