Доц. Златогор Минчев е директор на Съвместния център по обучение, симулация и анализ към БАН. Той е ръководител на секция „Информационни технологии в сигурността" в Института по информационни и комуникационни технологии към БАН.

След последното нападение в Лондон Ислямска държава напомни, че има да върши работа и на Балканите. Това трябва ли да ни притеснява?

Да. Тези хора са терористи и не дават просто така послания в интернет пространството, а имат и реални действия на терен. Големият проблем е, че неотдавна след това изявление, се обтегнаха настроенията в арабските страни. Най-вече около Катар. Изведнъж им наложиха ембарго, а това стана непосредствено след срещата на високо равнище на една много влиятелна фамилия в САЩ преди визитата на техния президент в региона. Защо го споменавам? Така наречените “third-party players” явно оказват целенасочено въздействие с икономически подбуди. 

Проблемът с Балканите е, че ние винаги сме били нестабилни. Виждате какво става с нашите западни съседи. Там, до неотдавна, отношенията бяха доста обтегнати. В Сърбия има руска база, съвсем наскоро приехме Черна гора в НАТО, сега, естествено, големият въпрос, който стои, е: На къде отива Македония? Има много позитивни тенденции за нейното стабилизиране, а именно – македонските ни съседи са склонни да проведат референдум по темата за името на страната си и това може би ще отпуши възможността за тяхно членство в НАТО в не много далечно бъдеще, заради наложеното в момента вето от Гърция.

От друга страна обаче, са тези послания, които Ислямска държава прави – в тях за жалост се включва и Скопие.

Големият проблем тук е друг. Мирът на Балканите е много крехък и почвата е благодатна за терористични атаки. По тази „ислямска дъга“, като започнете, пътят минава и през Косово и Босна, а се твърди че започва чак от Саудитските емирства. Въпрос е и как ще продължат да действат от Ислямска държава в Македония – дали само на ниво „спящи клетки“ и около твърденията за организиране на скрити лагери за тренировъчна подготовка, или нещо друго...

Тоест, не изключвате активност на Ислямска държава в Македония?

Другото място, което е по-страшно и може да се случи – онзи ден беше на гости един от президентите на тази държава, защото тя е с особен статут – това е Босна и Херцеговина с Република Сръбска.

Големият проблем е, че от едната страна е Ислямска държава, а от другата са интересите на великите сили, т.е. държавните актьори, които имат цели и намерения в региона. Бедата е следната – в Македония, от една област през Гърция течеше голям мигрантски поток. В момента в Гърция се възмущават от ситуацията, защото влияе негативно на туристическия сезон и е възможно по един от сценариите част от тези хора да бъдат прехвърлени към нас, на Балканите. За мен този въпрос стои на дневен ред, защото неслучайно и в България се обсъжда проблемът с оградата по границата. Ако не се очакваше нещо, да го кажем така, като възможен сценарий, никой не би обсъждал въпроса...

Проблемът излезе на дневен ред отново, след като Турция и ЕС обтегнаха отношенията си и Ердоган заплаши, че ще отприщи мигрантска вълна. Сега се намесва и в кризата с Катар.

Лошото е, че ние не можем физически да спрем мигрантите. В Турция има лагери с няколко милиона мигранти. Затова посочих и Македония, защото там има доста силни настроения, които са проислямски и те лесно могат да бъдат използвани за противопоставяне по линията на „неравноправното“ положение на тези хора търсещи изява. От друга страна, Русия също традиционно търси влияние на Балканите.

Неотдавна в Македония организирахме събитие по темата с Ислямска държава и ролята на киберпространството с подкрепата на НАТО, на което показахме модел изследващ проблема в Югоизточна Европа, предстои да бъде издадена и книга, развиваме и уеб форум от над 60 водещи експерти от Балканите през Европа, Азия, Северна Америка и дори Австралия по въпроса за посрещане на новите предизвикателства пред глобалната сигурност в дигиталната ера.

Част от изводите са точно в тази посока: все още регионът не е толкова стабилен и остава благодатна почва за такъв тип действия. 

Проблемът с активностите на Ислямска държава е, че те не са много мащабни, тоест лесно могат да се организират двама до пет човека и да направят един терористичен акт, който да бъде използван след това по удобен начин от политиците.

Ако има терористичен акт с подписа на Ислямска държава на Балканите, това може да бъде Македония, така ли?

Нека го кажа, така: за момента това е един от възможните сценарии. Не изключвам и атентати в други страни от региона.

България къде стои в този контекст и това трябва ли да ни интересува?

Разбира се. Една дестабилизация на запад от нас, под каквато и да е форма, е опасна. България е на много ключово място, защото у нас също има мюсюлманска етно-религиозна общност, като преобладаващата част от нея има българско гражданство, произход и самосъзнание. Живее мирно, цивилизовано и е добре социално и културно интегрирана с останалото население от поколения. За последните години в страната имаше само един терористичен акт в Бургас, който не бе насочен пряко към нас, а към посещаващи страната туристи от Израел. Въпреки това той предизвика много голяма дискусия, като заедно със събитията около мигрантите и гласуването на един Закон за противодействие на тероризма.

Скорошната визита на премиера Борисов в Турция показа също едно доста позитивно отношение на южната ни съседка, която е регионалната сила в геополитически план.

Въпросите, които в България се обсъждат за момента, са свързани с големите енергийни проекти. Защото официално беше казано, че санкциите, които Европа и САЩ отново искат да наложим на Русия, ще предизвикат може би заобикаляне на нашите енергийни мощности, което не е икономически изгодно за страната.

Бъдещи активности на Ислямска държава на Балканите означават ли, че тя измества фокуса си на действие от западните държави?

По-скоро, че ще го разширява, което е обезпокоително!

Но все пак нейната мощ отслабва...

Глобалната война срещу тероризма не може да се извърши по конвенционален начин. За съжаление, войната в Сирия не е спряла, напротив – ожесточава се. Близкият изток също не е стабилен, съответно това генерира някакъв социален отговор. Отговорът е тероризъм и мигрантски поток – сега е Ислямска държава, до неотдавна беше Ал Кайда...

В тази връзка ефективно ли е противодействието в киберпространството? Ясно е, че радикализацията и набирането на бойци най-лесно и непринудено се случва там.

Интернет средата е място за комуникация. Ислямска държава, официално обявява, че използва свободни средства за комуникация, свободни форуми и социални мрежи в интернет. Това е неин основен начин на комуникация, защото той е публичен и лесно достъпен. От друга страна големи компании като Facebook, YouTube и Google се обединиха около идеята, че ще следят и трият такива форуми и страници. Обаче проблемът е по-голям - фокус групата, която адресират подобен вид радикални действия, са младите хора. Някои от тях играят запалено електронни игри с насилие, следят постове за насилие и много лесно могат да преминат към по-реални действия, просто за да видят какво ще стане или защото е модерно сред приятелите им. И така могат да бъдат въвлечени и подведени към терористични действия от добре подготвените манипулатори на Ислямска държава.

Лесно се набират млади хора, тъй като не винаги те са ангажирани като съзнание и имат ясен фокус и доходи. Това е и един от големите проблеми. Друг момент е, че така получават начин за бърза изява. Тук вече не говорим за религия, а за начин на изява. За мен Ислямска държава е новото събирателно име на тероризма към днешна дата, а не толкова на войната на исляма срещу християнството.

Например в Германия има над 10 млн. турци емигранти, които имат вече 2-3 поколения. Те не могат да бъдат разглеждани само от религиозна гледна точка. Те също са заплашени от терористични действия. Вижте какво стана съвсем наскоро в Лондон. Атакуват се общности по религиозен принцип, а не и самия генезис на тероризма.

Каква е прогнозата ви по отношение на средата за сигурност в най-близко бъдеще у нас? Сега се говори за актуализация на Стратегията за национална сигурност.

Аз си мисля, че обновяването на стратегията е полезен ход, но това не е работещият ход. Тоест, необходимо е да има обновяване, но трябва да има и практически мерки. Повишаването на сигурността изисква реално усилване капацитета за действие на страната в терористични ситуации. Това означава службите да се активизират, да има реални инвестиции в технологии, хора, активизиране на МВР и армията, която има отношение по темата с охраната на границите. Това са реални инвестиции в пари. Другото би било само отвличане на вниманието без реални мерки.

Има вече работна група, която работи по актуализация на Стратегията за национална сигурност, но това не е достатъчно да ни направи практически по-сигурни. Как ще обясните на хората, които живеят в пограничните места наличието на бежанци и потенциални техни неконтролируеми действия? Необходим е комплексен подход към проблема на всички нива!

Още по темата

21/06/2017

Свят

Нападението в Брюксел е терористичен акт

09/06/2017

Политика

Борисов не искал да се шуми за срещата с Масуд Барзани заради терористи

09/06/2017

Свят

4 арабски държави публикуваха списък с 59 терористи, свързани с Катар

05/06/2017

Интервю

Мохд Абуаси: Атентатите ще продължават дори да бъде ликвидирана „Ислямска държава“