Доц. Златогор Минчев е директор на Съвместния център по обучение, симулация и анализ към БАН. Той е ръководител на секция „Информационни технологии в сигурността" в Института по информационни и комуникационни технологии към БАН.
След последното нападение в Лондон Ислямска държава напомни, че има да върши работа и на Балканите. Това трябва ли да ни притеснява?
Да. Тези хора са терористи и не дават просто така послания в интернет пространството, а имат и реални действия на терен. Големият проблем е, че неотдавна след това изявление, се обтегнаха настроенията в арабските страни. Най-вече около Катар. Изведнъж им наложиха ембарго, а това стана непосредствено след срещата на високо равнище на една много влиятелна фамилия в САЩ преди визитата на техния президент в региона. Защо го споменавам? Така наречените “third-party players” явно оказват целенасочено въздействие с икономически подбуди.
Проблемът с Балканите е, че ние винаги сме били нестабилни. Виждате какво става с нашите западни съседи. Там, до неотдавна, отношенията бяха доста обтегнати. В Сърбия има руска база, съвсем наскоро приехме Черна гора в НАТО, сега, естествено, големият въпрос, който стои, е: На къде отива Македония? Има много позитивни тенденции за нейното стабилизиране, а именно – македонските ни съседи са склонни да проведат референдум по темата за името на страната си и това може би ще отпуши възможността за тяхно членство в НАТО в не много далечно бъдеще, заради наложеното в момента вето от Гърция.
От друга страна обаче, са тези послания, които Ислямска държава прави – в тях за жалост се включва и Скопие.
Големият проблем тук е друг. Мирът на Балканите е много крехък и почвата е благодатна за терористични атаки. По тази „ислямска дъга“, като започнете, пътят минава и през Косово и Босна, а се твърди че започва чак от Саудитските емирства. Въпрос е и как ще продължат да действат от Ислямска държава в Македония – дали само на ниво „спящи клетки“ и около твърденията за организиране на скрити лагери за тренировъчна подготовка, или нещо друго...
Тоест, не изключвате активност на Ислямска държава в Македония?
Другото място, което е по-страшно и може да се случи – онзи ден беше на гости един от президентите на тази държава, защото тя е с особен статут – това е Босна и Херцеговина с Република Сръбска.
Големият проблем е, че от едната страна е Ислямска държава, а от другата са интересите на великите сили, т.е. държавните актьори, които имат цели и намерения в региона. Бедата е следната – в Македония, от една област през Гърция течеше голям мигрантски поток. В момента в Гърция се възмущават от ситуацията, защото влияе негативно на туристическия сезон и е възможно по един от сценариите част от тези хора да бъдат прехвърлени към нас, на Балканите. За мен този въпрос стои на дневен ред, защото неслучайно и в България се обсъжда проблемът с оградата по границата. Ако не се очакваше нещо, да го кажем така, като възможен сценарий, никой не би обсъждал въпроса...
Проблемът излезе на дневен ред отново, след като Турция и ЕС обтегнаха отношенията си и Ердоган заплаши, че ще отприщи мигрантска вълна. Сега се намесва и в кризата с Катар.
Лошото е, че ние не можем физически да спрем мигрантите. В Турция има лагери с няколко милиона мигранти. Затова посочих и Македония, защото там има доста силни настроения, които са проислямски и те лесно могат да бъдат използвани за противопоставяне по линията на „неравноправното“ положение на тези хора търсещи изява. От друга страна, Русия също традиционно търси влияние на Балканите.
Неотдавна в Македония организирахме събитие по темата с Ислямска държава и ролята на киберпространството с подкрепата на НАТО, на което показахме модел изследващ проблема в Югоизточна Европа, предстои да бъде издадена и книга, развиваме и уеб форум от над 60 водещи експерти от Балканите през Европа, Азия, Северна Америка и дори Австралия по въпроса за посрещане на новите предизвикателства пред глобалната сигурност в дигиталната ера.
Част от изводите са точно в тази посока: все още регионът не е толкова стабилен и остава благодатна почва за такъв тип действия.
Проблемът с активностите на Ислямска държава е, че те не са много мащабни, тоест лесно могат да се организират двама до пет човека и да направят един терористичен акт, който да бъде използван след това по удобен начин от политиците.
Ако има терористичен акт с подписа на Ислямска държава на Балканите, това може да бъде Македония, така ли?
Нека го кажа, така: за момента това е един от възможните сценарии. Не изключвам и атентати в други страни от региона.
България къде стои в този контекст и това трябва ли да ни интересува?
Разбира се. Една дестабилизация на запад от нас, под каквато и да е форма, е опасна. България е на много ключово място, защото у нас също има мюсюлманска етно-религиозна общност, като преобладаващата част от нея има българско гражданство, произход и самосъзнание. Живее мирно, цивилизовано и е добре социално и културно интегрирана с останалото население от поколения. За последните години в страната имаше само един терористичен акт в Бургас, който не бе насочен пряко към нас, а към посещаващи страната туристи от Израел. Въпреки това той предизвика много голяма дискусия, като заедно със събитията около мигрантите и гласуването на един Закон за противодействие на тероризма.
Скорошната визита на премиера Борисов в Турция показа също едно доста позитивно отношение на южната ни съседка, която е регионалната сила в геополитически план.
Въпросите, които в България се обсъждат за момента, са свързани с големите енергийни проекти. Защото официално беше казано, че санкциите, които Европа и САЩ отново искат да наложим на Русия, ще предизвикат може би заобикаляне на нашите енергийни мощности, което не е икономически изгодно за страната.
Бъдещи активности на Ислямска държава на Балканите означават ли, че тя измества фокуса си на действие от западните държави?
По-скоро, че ще го разширява, което е обезпокоително!
Но все пак нейната мощ отслабва...
Глобалната война срещу тероризма не може да се извърши по конвенционален начин. За съжаление, войната в Сирия не е спряла, напротив – ожесточава се. Близкият изток също не е стабилен, съответно това генерира някакъв социален отговор. Отговорът е тероризъм и мигрантски поток – сега е Ислямска държава, до неотдавна беше Ал Кайда...
В тази връзка ефективно ли е противодействието в киберпространството? Ясно е, че радикализацията и набирането на бойци най-лесно и непринудено се случва там.
Интернет средата е място за комуникация. Ислямска държава, официално обявява, че използва свободни средства за комуникация, свободни форуми и социални мрежи в интернет. Това е неин основен начин на комуникация, защото той е публичен и лесно достъпен. От друга страна големи компании като Facebook, YouTube и Google се обединиха около идеята, че ще следят и трият такива форуми и страници. Обаче проблемът е по-голям - фокус групата, която адресират подобен вид радикални действия, са младите хора. Някои от тях играят запалено електронни игри с насилие, следят постове за насилие и много лесно могат да преминат към по-реални действия, просто за да видят какво ще стане или защото е модерно сред приятелите им. И така могат да бъдат въвлечени и подведени към терористични действия от добре подготвените манипулатори на Ислямска държава.
Лесно се набират млади хора, тъй като не винаги те са ангажирани като съзнание и имат ясен фокус и доходи. Това е и един от големите проблеми. Друг момент е, че така получават начин за бърза изява. Тук вече не говорим за религия, а за начин на изява. За мен Ислямска държава е новото събирателно име на тероризма към днешна дата, а не толкова на войната на исляма срещу християнството.
Например в Германия има над 10 млн. турци емигранти, които имат вече 2-3 поколения. Те не могат да бъдат разглеждани само от религиозна гледна точка. Те също са заплашени от терористични действия. Вижте какво стана съвсем наскоро в Лондон. Атакуват се общности по религиозен принцип, а не и самия генезис на тероризма.
Каква е прогнозата ви по отношение на средата за сигурност в най-близко бъдеще у нас? Сега се говори за актуализация на Стратегията за национална сигурност.
Аз си мисля, че обновяването на стратегията е полезен ход, но това не е работещият ход. Тоест, необходимо е да има обновяване, но трябва да има и практически мерки. Повишаването на сигурността изисква реално усилване капацитета за действие на страната в терористични ситуации. Това означава службите да се активизират, да има реални инвестиции в технологии, хора, активизиране на МВР и армията, която има отношение по темата с охраната на границите. Това са реални инвестиции в пари. Другото би било само отвличане на вниманието без реални мерки.
Има вече работна група, която работи по актуализация на Стратегията за национална сигурност, но това не е достатъчно да ни направи практически по-сигурни. Как ще обясните на хората, които живеят в пограничните места наличието на бежанци и потенциални техни неконтролируеми действия? Необходим е комплексен подход към проблема на всички нива!
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)