Бруно Дарманяк: „Цирк дю Солей“ отваря вратите към въображението и поезията

Историята на представлението "Варейкай", което трупата ще изнесе пред българска публика, е вдъхновена от инцидент на техен акробат, който чупи и двата си крака при репетиция

Последна промяна на 30 ноември 2016 в 18:01 2906 0

Снимка Tanel Meos / publik.delfi.ee

Бруно Дарманяк.

На 26, 27 и 28 май 2017 г. у нас за четири поредни представления се завръща най-известната циркова трупа на света - „Цирк дю Солей“, със своето шоу, наречено "Varekai" („Варейкай“).

Бройката за всяко представление в "Арена Армеец" е ограничена едва до 4500 души, а цените са между 60 и 120 лв. за билет.

"Varekai" според критиците е един от най-популярните спектакли на "Цирк дю Солей". Той пресъздава мита за Икар, с пищни костюми, оригинална музика на живо, главозамайващ декор и смайваща хореография. Резултатът е неповторимо съчетание от акробатични умения, сила и бързина, комбинирани с елегантно и ефирно изпълнение, което ще очарова всички зрители.

OFFNews се свърза с Бруно Дарманяк, един от артистичните директори на цирка, за да разберем повече за предстоящото шоу в София, за философията на трупата, защо никога не ползват животни и защо се страхуват хората от клоуни.

Разкажете ни повече за "Варейкай".

„Варейкай“ е шоу, което разказва история, за разлика от други наши представления, които просто създават атмосфера. Историята е базирана върху мита за Икар, човека, който полита до Слънцето, но то изгаря крилете му и той пада. Нашата версия е малко по-различна, при нас Икар пада и вместо да умре си чупи двата крака. По време на шоуто той ще се научи как да преодолее осакатяването си, как да се доверява на хората, как да се влюбва, как да върви отново.

Разказът се базира и на личния опит на създателя на шоуто – Доминик Шампейн. По време на репетиции за друго представление той пада и си чупи краката. Изведнъж, за доста дълго време, неговият живот се променя напълно, като му се налага да моли хора, които не познава, да му помагат да пресече улицата, да вземе нещо от висок рафт в магазина и т.н. Той описва какво е чувството животът ти да се промени коренно за части от секундата, споделя за трудността да се изправиш като личност срещу това, да се научиш да живееш със станалото. Той е извадил късмет, защото краката му само се счупват, но при много други хора осакатяването остава доживот. Така че „Варейкай“ е признание към смелостта, силата и доверието в човешката природа.

Защо действието на шоуто се развива в гората с всякакви животни и гущери вместо в града с хората?

Искахме да оставим място за въображението на публиката. Представленията на „Цирк дю Солей“ се гледат както от деца, така и от възрастни и искахме те да са свободни да видят и разберат това, което поискат. Прокарваме една линия на сюжета, по която всеки може да подходи както пожелае. Ние създаваме същества между човека и животното, в чиито образи може да бъде вложена много повече поезия отколкото само в хората. Не трябва да забравяме, че сме цирк и не ползваме думи. Когато понякога нашите герои говорят, те използват измислен език, затова трябва да сме сигурни, че даваме възможност на въображението на всеки човек да се развихри.

Казвате, че сте цирк, но никога не използвате истински животни, както всички останали циркове, защо?

Прав сте. Още от самото начало през 1984 г. създателите на „Цирк дю Солей“ са искали шоу, в което да бъдат демонстрирани способностите на човешкото тяло, които да разширяват границата на човешките възможности с всеки спектакъл. Към чистата акробатика са внесли чувства, история и огромна доза сценография. Когато работиш с животно, то е центърът на действието и може да извърши едва няколко ограничени трика. Не ме разбирайте погрешно, много, много трудно е да дресираш диво животно, просто животните не са били част от идеята на „Цирк дю Солей“ още при зараждането му. Идеята е да бъдат отворени вратите към въображението и поезията.

Има ли неща, които са забранени в „Цирк дю Солей“?

Ни мисля, че има, правим представления с различна тематика. В Лас Вегас например изнасяме представление за възрастни, наречено „Зверечество“ (бел. авт. - оригиналното заглавие на английски е „Zumanity”, което е каламбур от думите „човечество“ и „зоологическа градина“ - „humanity” и „zoo”). То напомня повече на кабаре, на нещо малко по-мръсно и секси. Самото шоу се рекламира като такова за възрастни и родителите не бива да водят деца. „Кидам“ пък („Quidam”) и още няколко други представления определено бяха много мрачни и третираха темата за смъртта. Няма ограничения, няма забрани в „Цирк дю Солей“, но не бива да забравяме, че все пак сме компания за леко забавление. Искаме да забавляваме хората, да даваме радост, не бива да се впускаме твърде много в мрачните работи.

Трейлър на "Зверечество": 

Друго типично нещо за цирковете са клоуните, ще видим ли такива във „Варейкай“?

О, да! Ще видите! В шоуто участват двама клоуни и още няколко персонажи, които са доста забавни. Клоуните са истинските бунтари, те нахлуват на сцената и създават хаос. Имаме си един мъжки и един женски клоун, които се появяват на няколко пъти по време на представлението и го прекъсват. Трябва да призная, че наистина са много забавни. Тук отново всеки може да разбере какво се случва, дори да си 8-годишно хлапе, ще се скъсаш от смях. Сещам се, че при едно от излизанията на клоуните един от тях се прави на калпав магьосник, който не може да направи нито един фокус, с който се заеме. Ако сте възрастен, ще се смеете на отношенията между магьосника и асистентката му. Това ми харесва във „Варейкай“ - има различни начини на интерпретиране на ситуацията.

Защо, според Вас, толкова много хора по света се страхуват от клоуни?

Не знам, не би трябвало. Нямам идея.

Има ли някакъв повтарящ се елемент в представленията на „Цирк дю Солей“? Нещо подобно на появата на Стан Лий във всеки един филм на „Марвел“.

Не, няма един персонаж, който да се появява във всяко представление, както може да видите Хичкок да се разхожда на заден план в определен кадър на всяка своя творба. Това, което може да видите и намерите във всички спектакли на „Цирк дю Солей“, е качеството и невероятно завладяващите сценично оформление и акробатика. Ние показваме акробатика на световно ниво, но това не е центърът на нашите представления. Акробатиката се върти около декорите, които създават усещането за поетичност и усилват емоцията. Това ще намерите, в което и да било шоу на „Цирк дю Солей“, но не и конкретен герой.

Как може да опишете най-добре „Цирк дю Солей“ на човек, който не знае какво е той?

Никакви животни, качество на акробатиката, сценографията и музиката, изпълнение на живо на всяко едно действие. Това бих казал.

„Цирк дю Солей“ не е класически театър, не е и цирк. Какъв жанр е по-точно, може би филм на живо?

Малко по малко, за 30-те години откакто съществува, компанията създаде нов стил, който е смес между цирк, театър и улично забавление. Не бива да забравяме, че Ги Лалиберте, основателят на „Цирк дю Солей“, започва кариерата си именно като уличен артист. Уникалните костюми също не са за пренебрегване. Всичкото това допринася за стила на „Цирк дю Солей“. Разбирам какво имате предвид под „филм“, но ще ми позволите да не се съглася напълно, защото главното при нас е живото изпълнение. Акробатиката, музиката, играта, всичко се изпълнява пред публиката в момента на шоуто. Бих бил внимателен с думата „филм“, но е истина, че продукциите ни са огромни.

Създавайки своя собствен стил, ние постлахме пътя за други циркови трупи, подобна на нашата. „Цирк дю Солей“ започна работа преди 30 г., а сега вече съществуват и „7 пръста“ („7 Fingers”), “Цирк Елюаз“ („Cirque Eloize”) и др. Всички те са доста по-малки от нас, но въпреки това имат невероятни представления, които са смесица между доста жанрове.

Трейлър на "Варейкай":

При основаването си през 1984 г. "Цирк дю Солей" наброява 20 артисти. Днес трупата, състояща се вече от 4000 души, от които 1300 артисти от 50 държави, е безспорно най-популярната в света циркова компания, представяща висококачествено артистично изпълнение чрез над 20 оригинални спектакли, сред които “Michael Jackson ONE”, “The Beathles Love”, “Kooza", “Totem” и други.

Той е зарадвал повече от 160 милиона души в близо 400 града в над 60 държави на всички континенти. Трупата е носител на редица престижни награди, сред които "Emmy", "Drama Desk", "Bambi", ACE, "Gemeaux", "Felix" и "Rose d’Or de Montreux".

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !