Андре Рийо: Бих изсвирил на Тръмп 'Време е да си кажем сбогом'

Интервю на Краля на валса специално за OFFNews

Последна промяна на 27 март 2019 в 12:10 6650 0

Андре Рийо.

Андре Рийо е безспорно най-известният цигулар и диригент на нашето съвремие, като със своя оркестър „Йохан Щраус” обикаля света вече няколко десетилетия, изнасяйки по над 100 концерта годишно, 40 милиона продадени диска, с милиарди гледания в интернет и близо 4 милиона последователи в социалните мрежи.

Той ще посети отново България на 8 и 9 юни, като билетите за първия ден се разпродадоха толкова бързо, че беше насрочена втора дата веднага на следващия ден. Билетите за втория концерт са в продажба онлайн в мрежата на Ивентим, бензиностанции OMV, билетен център на НДК, както и онлайн на www.eventim.bg и www.andrerieu.com.

Кралят на валса се съгласи да даде интервю за OFFNews, в което разговаряхме за смисъла на музиката, какво би изсвирил на извънземните и Доналд Тръмп, има ли смисъл от субсидии за оркестрите и театрите, и още:

Чувал съм шегата, че повечето оркестри са кавър банди на музиканти от 1700-те и 1800-те. Това ги поставя в една интересна и модерна перспектива. Какво е Вашето мнение?

Мисля, че да ги наричаме „кавър банди“ не е справедливо спрямо тях. Кавър бандите само копират оригинала, което не е така при оркестрите. Всеки оркестър е специален и си има свой собствен стил. Разбира се, те свирят музика от миналото, но винаги е ново и ентусиазиращо изживяване да я чуеш повторно.

Като оставим големите филмови композитори на нашето време – като Ханс Цимер и Еньо Мориконе – настрана, кои са някои от съвременните композитори, които творят нова музика за оркестри, които бихте препоръчали?

Напълно сте прав, филмовите композитори сътворяват много интригуваща и забележителна музика. Синът ми Марк колекционира филмови парчета и е подробно запознат с жанра. Той ми предложи да преслушам музиката на модерния композитор Ерик Уитъкър (Eric Whitacre), особено композициите му „Коне“ („Equus”) и „Дълбоко поле“ (Deep Field”), които са несравнимо красиви. Не можах да разбера какво слушам, този човек е способен да създава музикални бижута.

Говорейки си за модерни композитори, не мога да не си спомня за прекраския „Валсът продължава“ (The Waltz Goes On”) на сър Антъни Хопкинс. Знам, че доста композитори Ви молят да изсвирите техните творби, но не можете да го сторите за всички. Как избрахте да изпълните точно неговото парче, каква роля изигра славата му при решението Ви дори да се съгласите да погледнете валса му? Смятате ли, че това е честно спрямо други талантливи композитори?

Зависи от музиката дали ще се съглася да изсвиря нещо, или не. Неговият валс ме докосна. Той го е написал още в студентските си години, ала никога не го е чувал на живо. И двамата бяхме силно развълнувани, когато оркестърът ми го изсвири за пръв път. Винаги избирам музиката със сърцето, а не с ума си.

Съществува мнението, че класическата музика – в най-широкия смисъл на понятието – е елитистко изкуство, на което се радва сравнително малка интелигенция по света, а не масите. Не може да отречете, че поп и хип-хоп жанровете, например, са безкрайно по-разпространени.

Да, но не мога да се съглася, че класическата музика е елитистко изкуство. Тя е композирана за всички. Моцарт е бил поп звездата на своето време, в днешно време момичетата биха си правили селфита с него, а плакатите ми биха украсявали стените на спалните им. Музиката има способността да обединява и побратимява, тя не се нуждае от думи, за да бъде разбрана от масите! На моите концерти виждам, че публиката се състои от чистачки до професори. Всички се наслаждават на класическата музика, защото вече не се страхуват от нея.

Трябва ли правителствата да субсидират оркестрите, или да ги оставим на милостта на пазара както всеки друг тип музиканти?

Субсидиите помагат за това да поддържаме цените на билетите достъпни за всеки. Ако няма субсидии, оркестрите, театрите и оперите ще продават изключително скъпи билети. Музиката, точно както балета и рисуването, е форма на изкуството, наслаждавана от всеки. Уинстън Чърчил е помолен през Втората световна война да ореже средствата за изкуство в полза на военните дела. А той просто отговорил: „Тогава за какво се бием?“

Трябва ли тогава и театрите и оперите да са на субсидии? Въобще, основната цел на изкуството да печели пари и да дава заетост ли е?

Изкуството ни дава разрешение да мечтаем. Идеята на изкуството е да бъде бягство за всички нас, а ако междувременно постига печалби и дава работни места – още по-добре. Но също така, когато някой не може да се самоиздържа, правителството е длъжно да помогне. Ти трябва да дадеш всичко от себе си, но правителството е длъжно да помага на тези в нужда.

Ако имахте възможността да изсвирите само едно парче на всеки един от следните хора, какво би било то и защо: Чайковски, Доналд Тръмп и космически кораб, пълен с извънземни?

На Чайковски ще пусна поп песента „Ти повдигаш настроението ми“ (“You raise me up”), защото е красива, романтична и той никога не е чувал поп музика; валсът „По красивия син Дунав“ („By the Beautiful Blue Danube“) ще бъде за извънземните, за да чуят любимото ми музикално парче, а за Доналд Тръмп... може би „Време е да си кажем сбогом“ (“Time to Say Goodbye”)?

Забелязал съм, че във всяка култура, която ми е известна, музиката споделя мотивите за любовта, мъката, щастието, самотата. Какво мислите по въпроса и какво Ви е направило впечатление по време на турнетата Ви през последните десетилетия?

Музиката е изкуството, което стига право до сърцето ти на мига, независимо дали само я слушаш, или я свириш. И сърцето откликва скоростно. Музиката е, така да се каже, език без думи, който въпреки това е разбиран от толкова много души. Не мога да си представя живота без нея, занимавам се с това от около 40 години и се надявам да съм способен да го правя още много време. Музиката ми постига целите си навсякъде по земното кълбо. Дали в Германия, САЩ, Австралия, Чили или България. Музиката и чувствата, които предизвиква, са международен език.

Кои са някои от най-големите културни шокове или изненади, с които сте се сблъсквали?

Една от най-милите изненади, които ми е правена, бе гостоприемството, което ни бе предоставено на летището в Нова Зеландия. Там беше дошла цяла група маорски танцьори, които изпълниха традиционна хака за нас (разбира се, бяха облечени в националните си „носии“). Всички се почувствахме наистина почетени, че направиха това за нас. Досега не е имало шокове (смее се).

Сигурен съм, че са Ви питали всеки възможен въпрос досега – много вероятно дори и този – но какво бихте желали да кажете на хората, което смятате за много важно, но някак си все не Ви питат за него?

Наслаждавайте се на всяка минута, всеки ден, който ви е даден. Животът може да приключи, преди да се усетите, а светът е толкова красив. Ако обърнете взор към Земята от разстояние, няма да видите повече граници. Може би именно затова бих искал да свиря на Луната. Обградете се с хора, които обичате, и изберете своя занаят със сърцето си – защото само тогава ще имате един мирен живот без никакъв, или поне с минимален, стрес. Аз изживявам своята мечта от толкова много години вече и се наслаждавам на всеки отделен миг от нея.