Търговци притеснени от формулата за справедлива стойност на храните

Изтече срокът за обществено обсъждане на методиката, по която държавата ще определя т.нар. „справедлива стойност“ на храните. От Сдружението за модерна търговия твърдят, че предложената формула съдържа грешки, а част от данните, върху които стъпва, не отразяват реалната ситуация на пазара.

Според изпълнителния директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов самата методика е трудно разбираема, тъй като държавата не е успяла ясно да обясни как ще работи предложената формула.

„Аз няма как да обясня просто това, което предлага държавата, тъй като тя самата не може да го обясни по прост и ясен начин“, заяви Вълканов в сутрешния блок на bTV.

По думите му по време на работна среща в Министерството на икономиката дори авторите на формулата са признали, че в нея има грешки, а използваните изходни данни не са достатъчно релевантни към реалните процеси на пазара.

Сред спорните елементи са цените от стоковите тържища и данните за вноса.

„По думите на самия земеделски министър Абровски и цените на вноса не са много релевантни, тъй като според него има внос на занижени цени. Ако според един министър данните за вноса не са коректни, как според друг министър това може да бъде рефер за каквото и да било, на всичко отгоре с претенцията да се нарича справедливо“, коментира Вълканов.

Според него разговорът за цените не може да бъде ограничен само до отношенията между производители, преработватели и потребители. Разходи има и по цялата търговска верига.

Вълканов даде пример със земеделието и сравни България с Гърция, където според него значително повече земеделски площи се обработват и напояват.

По думите му в България се напояват под 2% от земеделските площи, което пряко се отразява върху производството и цените.

„Как може да си говорим тогава и защо да изместваме разговора в посока на някакви имагинерни понятия като „справедлива стойност“, вместо да решаваме реалните проблеми“, попита той.

От Сдружението за модерна търговия посочват, че вече съществуват частни платформи, които работят с данни за цените, подавани ежедневно от търговските вериги към Комисията за защита на потребителите. Според Вълканов тези системи могат да бъдат използвани като основа за по-ефективен механизъм, вместо да се изгражда нова административна система.

Той предупреди, че всяка допълнителна регулация води и до разходи за бизнеса.

„Всяка една такава административна мярка включва някакъв допълнителен ангажимент, който търговецът трябва да изпълни. Той е свързан с доразработването на IT системи и с ангажирането на човекочасове“, обясни той.

Според изпълнителния директор на Сдружението за модерна търговия основният проблем с цените не се намира в края на веригата, а много по-назад – в производителността и добавената стойност на българското земеделие.

„Ние сме тръгнали да оправяме търговията, където може да си има някакви грешки, както във всяка една сфера на обществено-икономическия живот, но пак слагаме каруцата пред коня“, каза той.

Сред проблемите Вълканов посочи качеството на семената, липсата на напояване, начина на управление на стопанствата и високите разходи.

„Там, където веригата е по-дълга, неминуемо минава през повече ръце. Всички тези ръце също искат да сложат нещо отгоре си. Те също полагат труд и трябва да купят същите неща, които си купуваме ние с вас от магазина“, обясни той.

По думите му не може автоматично да бъде обвиняван малкият търговец, който продава качествени български домати на по-висока цена. Причината е, че той не може да реализира огромни количества, а част от продукцията неизбежно се бракува.

Вълканов постави под въпрос и ефективността на средствата, които се насочват към земеделския сектор.

По думите му тази година за земеделие се разходват рекордни средства – над 2 млрд. евро от европейски субсидии и национално финансиране. Според него обаче важният въпрос не е само колко пари се дават, а какъв резултат се постига срещу тях.

„Нека да излезе този човек и да каже: ние ще дадем 200 милиона повече. Това ще доведе ли до 5% повече българско мляко, до 7% повече български праскови, до нещо измеримо?“, попита той.

Сред възможните цели за финансиране той посочи напояването, модернизацията, кооперирането, управлението на риска и подобряването на инфраструктурата.

Вълканов отхвърли твърдението, че българските производители нямат достъп до големите търговски вериги.

По думите му значителна част от стоките по щандовете са български, но не всеки производител може да отговори на изискванията за количества, качество и подготовка на продукцията.