Над 90% от българите одобряват европейското изискване да се посочва задължително изворът на бутилираната вода. 86% приемат, че ясно упоменаване на извора е важно, а 12% смятат, че и само марката е достатъчна.

Поне 3,1 млн. пълнолетни българи (от общо около 5,5 млн. в страната) имат проблеми с водата от чешмата. Затова те са чувствителни по темата за конкретния източник на водата, която пият. 56% от българите редовно пият бутилирана минерална вода, а 51% - изворна вода.

Данните са от експресен сондаж на „Галъп интернешънъл“ по поръчка на Федерацията на потребителите в България. Поводът е разразилата се дискусия около промените в Закона за храните.

Сондажът е проведен на 7 и 8 ноември сред 802 пълнолетни българи в цялата страна по панелна методика, която обезпечава представителност на данните за пълнолетното население на страната. Абсолютната максимална грешка е ± 3.5 при 50% дялове.

Нашумялата напоследък европейска директива да се посочва задължително изрично и ясно изворът, от който се черпи бутилираната вода, се приема автоматично – над 90% от българите отговарят „да“, без дори да се замислят. Няма съществени разлики в мненията на различните демографски групи.

Източник: Галъп

Мнозинство от 86% приемат да се споменава изрично изворът, а 12% смятат, че марката е достатъчна. Явно това се възприема като допълнителна гаранция за качество, прозрачност и информираност на избора, посочват авторите на изследването. Хората не са масово запознати с обсъжданите в момента законови промени, нито с търговските спорове, но очевидно възприемат ясното и изрично споменаване на извора като норма, която не противоречи, а обогатява наложената вече практика на популярни търговски марки.

43% от пълнолетните българи смятат, че водата от чешмата, която ползват, става за пиене. Други 32% смятат, че става, но качеството й не е много добро. 23% от българите не мислят, че водата от чешмата, която ползват, става за пиене.

Процентът на отговорите „става за пиене“ е по-нисък в по-малките градове, а в София достига до 55% - при среден за страната 43%. В София делът на онези, които смятат, че чешмяната вода не става за пиене, е 14%, при среден за страната 23%.

В селата също отговарят „става за пиене“ с по-висок от средния за страната процент. Очевидно в София качеството на чешмяната вода се приема по-добре на фона на другите градове в страната. В селата пък вероятно оказват роля традициите в консумацията на вода, които са свързани с по-високо доверие към обичайните източници и по-ниско потребление на бутилирана вода.