Има ли основание за тревога на пазара на бутилирани води

Разговор с Васил Стоименов, зам.-председател на Съюза на безалкохолната промишленост в България

Последна промяна на 13 ноември 2017 в 09:12 4462 1

Снимка Сергей Антонов

Васил Стоименов

Със заместник-председателя на Съюза на безалкохолната промишленост в България (СБПБ) г-н Васил Стоименов разговаряме за новия проектозакон за храните, който мина на първо четене в парламента, а в публичното пространство бе съпътстван от дебат как би повлиял на пазара на бутилираните води у нас.

- Г-н Стоименов, защо бутилираните води станаха конфликтен елемент в новия Закон за храните?

- Конфликтът се създава изкуствено. Новият закон за храните, в който има раздел "Води", се предлага от Министерския съвет и в голямата си част той не променя нищо от сега съществуващата нормативна уредба.

- Защо се налага приемането на нов закон?

- В момента имаме наредба за бутилираните води. Съгласно европейското законодателство тя не е достатъчна, тъй като от 2011 г. насам водата вече се третира като храна и законовата й рамка трябва да се даде в Закона за храните.

- Освен че регулацията ще попадне в този закон, какво друго е новото? Защо възникнаха съмнения в неговия ефект?

- Основният спор е за това дали търговското описание е равнозначно на търговска марка или то е нещо различно от нея. Нашият съюз (СБПБ), четейки директивата на ЕС, споделя казаното в нея. А тя е категорична, че търговското описание на етикетите на бутилираните води - минерални и изворни - се формира от географския произход (името на извора) и може да бъде поставена и търговска марка или фирмен знак на производителя. Т.е. съвместното съжителство върху етикета на водите на името на извора (географския произход), името на вида на водата (минерална или изворна) и търговската марка е регламентирано.

- Сега липсва ли такова изискване?

- Дори при настоящата наредба има примери за такива води на пазара, които работят по начина, по който разпорежда директивата. И в момента техните етикети посочват името на находището, с шрифт един път и половина по голям от този на марката. Нека цитирам само един пример за добра търговска практика в това отношение. Например водата "Ком". Марката е "Ком", находището е Бързия, на етикетите на тази компания са изписани и марката, и името на находището.

- Защо според Вас се породи съмнение, че бихте били облагодетелствани от новия закон?

- Законопроектът е на Министерския съвет, не е наш. Трябва да се изходи първо оттам: трябва ли да се въведе правилно европейската директива в България или не? Изискванията на европейската директива са задължителни и те ще бъдат въведени. Нищо фатално и никакъв срив в бранша няма да се случи. Много компании от 2009-а година работят според изискванията на директивата и се развиват все по-добре.

В момента стремежът е да се персонализира приемането на раздел "Води" от Закона за храните, за да може народните представители да бъдат подведени, че този закон е лобистки и той да бъде бламиран. Не вярвам това да се допусне след като се види, че законопроектът на сто процента отговаря на Директивата.

- Очаквате ли рафтовете с води в супермаркетите да изглеждат различно след приемането на промените?

- Няма да има никаква разлика. Както казах, има компании, които изпълняват тези изисквания от години. Ще се наложи да се промени дизайнът на етикетите само на двама производители - единият по-голям, другият - по-малък. И то само само на едната от техните бутилирани води.

- Ще се наложи ли регистрация на различни търговски марки?

- Марките си остават на етикетите, никой не ги застрашава. Регламентът е да се изпише редом с тях и името на извора или находището. То трябва да е един път и половина по-голямо от търговската марка, но търговската марка си остава.

Малко банален термин ще използвам, но всичко това е буря в чаша вода. Пренареждане на пазара няма да има.

Другата спекулация от последните дни е, че законът приравнявал имената на изворите със сондажите (някои от тях имат номера, други - имена). Едно находище може да има няколко сондажа, т.е. няколко точки на излизане на находището. Чуха се критики, че се налага смяна на етикетите, защото ще важат имената на сондажите. Няма такова нещо. Изворът и находището са „подземното водно тяло“, а не сондажът - това казва европейското законодателство, ето защо няма никаква опасност имената на находищата и изворите да се променят с номера и имена на сондажите.

- Според Вас редно ли е или не едно находище да се експлоатира от повече от един концесионер?

- Знаете ли, че две компании бутилират на находището в Горна баня, същото е с Хисар и Велинград? И знаете ли какво казва представителка на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България? Че Европа казвала, че на едно находище трябва да има един концесионер. Няма такова ограничение в Директивата. Ако се приеме постановката на АПБНБ “едно находище –един концесионер“, ще трябва да се затварят фабрики, които оперират на находищата от десетки години, за да остане само една от тях.

Изискването на Директивата е: „едно находище - едно търговско описание“. Като търговско описание и търговска марка, както обясних, са две различни неща. Търговското описание включва преди всичко името на извора и може да включи търговската марка.

Представителката на същата тази асоциация твърди, че нотификацията на законопроекта от миналата година минала перфектно и нямало никакви забележки. Това не отговаря на истината.

- Защо?

- Защото ЕК ни изпраща нотификацията и ни казва: Това, което сте включили като определение за търговско наименование, е в противоречие с европейското законодателство. Това превратно предложение влезе зад гърба ни в законопроект, който не беше поставен на обществено обсъждане, не беше съгласуван с министерства и ведомства. Това „определение“ беше предложено от тяхната асоциация. ЕК го отхвърли категорично, защото географският произход и видът на водата са определящи за информирания избор на потребителите, а не производителят и неговите марки.

- Основно засегната от новата регулация ще бъде водата с розов етикет на "Девин". От Асоциацията посочват, че промените рискуват да сринат дългогодишни инвестиции. Как ще коментирате това?

- Между другото, през 2004 г. аз съм създал розовата вода "Девин”. Ще обясня защо. Тогава ние не бяхме в ЕС, нямаше я и европейската директива от 2009 г. Тогава имаше една атака срещу минералната вода на "Девин" в една от големите медии, която на три страници беше пуснала черепи и с големи черни надписи написа, че тази вода трови децата на България. Заради флуора. Затова ние решихме, че ще пуснем още един продукт от извор Балдаран, който да бъде с розов етикет - това беше първата бутилирана изворна вода в България. Пуснах я под наименованието "Девин" не за друго, а защото това беше позволено от закона и защото трябваше да спася бранда "Девин". В противен случай тази фабрика сега нямаше да съществува. Марките на цитираната фирма не са застрашени, просто ще трябва да променят дизайна на етикета си само за изворната вода - съгласно изискванията на Директивата.

И накрая, понеже съм коментиран много често в лично качество, имам опасения, че госпожата от асоциацията прави скрита реклама на бизнеса с детектори на лъжата. Тя няма нито една състоятелна теза. Нито една!

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

670

1

ВИКТОР

13.11 2017 в 11:29

Пиенето на минерална вода е важно само за тези, които я произвеждат. За да станат още по-богати. Този човечец и сега не разбира, колко хора е отровил с водата Девин!! 4.5 мг/л флуор е 4-5 пъти над допустимото дори за възрастен.
Нямало било Директива!! А учебници по медицина нямало ли е?? Същото е с Хисар, Велинград, Брацигово.....Хисарската вода НИКОГА не е била за ежедневна употреба, а за лечение на бъбречно-каменна болест, т.е. да си изпи----каеш камъните.
ПВЦ -бутилките са другата голяма отрова, които бутилиращите компании ни поднасят от все сърце!